Особености на аграрната политика в България


Категория на документа: Икономика


Поддържането и повишаването на земеделските доходи;
Намаляване на разходите за производство, повишаване на качеството на продукцията, а от там и конкурентно способността на аграрните и земеделски стоки.

Съвременната аграрна политика на България поставя определени цели, като основната и определяща за сектора цел е изграждането и функционирането на пазарно стопанство, като водеща роля се отрежда на подобряване състоянието и развитието на селското стопанство в страната.

Вече над десетилетие и половина, аграрния бизнес у нас се развива в условията на пазарна икономика ,конкуренция и свободни отношения. Въпреки,че производството на селско стопанска продукция е изцяло в частни ръце и продоволствените баланси - осигурени, а отношенията между производителите на селскостопанска продукция и преработвателните предприятия поставени на пазарна основа, българското земеделие все още не се характеризира като конкурентно способно и експортно ориентирано, способно да издържи на натиска на европейските и международни пазари. Това налага нуждата от изследвания в областта на проектирането, развитието и възможностите за разширяване на аграрните производствени системи. Подобна нужда се налага и от факта, че у нас, съществуват редица възможности за финансиране на аграрен бизнес. Като такива могат да се посочат действащите в момента европейски програми за финансиране на българските селскостопански производители, Държавен фонд Земеделие и други. Трябва да се отбележи също, че все повече банки в страната предлагат кредити за земеделието с много добри условия за погасяването им. Счита се, че чрез инвестиции и проектиране в земеделието може да се изгради модерен, конкурентно способен аграрен сектор, който да осигури на заетите в селското стопанство нормален жизнен стандарт, а на потребителите- качествени и безопасни хранителни стоки.
2

Може да се постигне устойчиво развитие на селските райони и селското стопанство, съобразено с изискванията за опазване на околната среда, във връзка с реалното членство на България в ЕС.

Обработването на малки лични парцели ограничава наличните средства на фермерите за инвестиране, което води до влошаване състоянието на машините и оборудването и остаряване на трайните насаждения. Съществуващите технологии и машини за обработка на земята, засаждане, прибиране на реколтата са физически и морално остарели. В резултат на това добивите са далеч под нормалнотo , производствотo е нискокачествено и цените падат.
Подкрепата в областта на инвестициите е един от приоритетите за България, за която са необходими много усилия, за да се подпомогнат земеделските производители да постигнат задоволителен стандарт на живот и труд, подобряване на качеството на продукцията и печалбата им.
Като разглеждаме аграрната политика на България за периода от 1990г. до сега, бихме могли да я разделим на три основни етапа в зависимост от целите, приоритетите и структурирането и а именно:
Преход на българското земеделие от централно планово към пазарно ориентирано стопанство - начало 1990г.
Подготовка да присъединяване на България към ЕС - предприсъединителна аграрна политика.
Присъединяване на България към ЕС.
1. Преходът на българското земеделие от централно - планово към пазарно ориентирано стопанство и неговото интегриране към европейските аграрни структури започва в началото на 90-те години. Факт е, че една от основните цели на промените, които се извършиха след 10 ноември беше реформата в аграрния сектор. Нейната теоритична основа стана програмата на Ричърд Ран и Роналд Янг. Един от компонентите, който отбеляза края на реформата беше завършването на процеса на възстановяване на земеделските земи в реални граници, 15 години след старта й. За разлика от другите страни от Централна и Източна Европа това се оказа сложен и продължителен процес. След 1990 г. земеделието изпадна в дълбока икономическа и структурна криза. Основните причини за формиралата се икономическа стагнация са: политическата и икономическата нестабилност особено през първите години на прехода; забавяне на процесите на аграрната реформа, предимно в частта й възстановяване на частната собственост върху земята и другите производствени фактори; всестранно ликвидиране на колективните земеделски стопанства без ясна концепция за изграждане на аграрни стопански форми от нов тип; драстичен спад в обема на производството; загуба на традиционни за българското земеделие аграрни пазари. През годините на прехода участието на земеделието в Брутния вътрешен продукт на страната се изменя значително. От 11 % в началото на прехода, той достига най-висок дял през периода 1996-1998 г. около 21 %, а през 1999 г. спада до 17.3 %. Делът на аграрния сектор в създаването на брутната добавена стойност в икономиката на страната за 1997 г. 26.6 %, а за 2003 г. той е 11.4 %. Ликвидирането на старите производствени структури предизвика процеса на преминаване от почти хомогенна организационна структура към разнообразни по размер и форма на собственост стопански единици. Най-многобройна е групата на частните стопанства. През 1997 г. те са 90 % от общия брой, но обработват 10 % от цялата площ. Частните стопанства с размер на земята над 10 ха обработват над 66 % от земята, но съставляват само 0.2 % от общия брой на частните стопани. Кооперациите, чиито среден размер през 2000 г е около 600 ха съставляват 0.4 % от общия брой на стопанствата и използват 51 % от обработваемата земя. Около 50% от обработваемата земя е взета под наем, 45 % е под аренда, а собствената земя е около 5%.. Главна причина за високия дял на обработваемата земя под наем и аренда, е че 75 % от земята в стопанствата се обработва от кооперации и арендатори, които имат ограничен размер собствена земя.

2. Една от главните цели в аграрната политика е подготовката за присъединяване към ЕС - хармонизиране на българското законодателство с това на ЕС в областта на земеделието; привеждането на административните структури и процедури в съответствие с изискванията за членство в ЕС, както и въвеждане на механизмите на вътрешния пазар, Общата селскостопанска политика, структурната политика в нейните аграрни аспекти и методиките на ЕС за агростатистиката. Ветеринарната и фитосанитарната служба ефективно хармонизират националното законодателство и прилагат европейските достижения в съответните области. Проблемите на местно развитие придобиват приоритетно значение с напредване на икономическата и структурна реформа в България.В предприсъединителния период основната цел е приспособяване на земеделието и селските райони към изискванията на Единния европейски пазар. Предвидените инвестиции допринесат значително за преструктуриране на сектора.
3. Усъвършенстването на аграрната политика в контекст с членството на България в ЕС е насочена към:
разширяване на достъпа на български земеделски продукти до пазарите на ЕС,
подкрепа на ЕС за преструктуриране на българското земеделие
равностойно положение на българските земеделски производители;
изграждане на институционалния и административен апарат за приложение на ОСП /Общата селскостопанска политика/ след интегрирането ни в ЕС; Схемите на Общата селскостопанска политика на ЕС дават възможност за разширяване на дейностите на земеделските стопанства и допринасят за преструктурирането на селското стопанство. Всичко това създава условия за повишаване доходите на земеделските стопани и като цяло оказва положителен ефект върху развитието на земеделието и селските райони в България.
рационализиране на земеползването чрез засилване ролята на държавата;
въвеждане на поземлен регистър;
усъвършенстване на законодателството;
мерки в областта на доходите, заетостта и начина на живот;
интензифициране на търговския стокообмен на страната (експортни кредити, застраховки, институционална подкрепа).
През последните години българското селско стопанство се променя, търсейки трудно и не винаги успешно пътя към пазарното стопанство и пазарните отношения.
За българското селско стопанство, което, както всички други сектори на икономиката, страда от липса на финансов ресурс, е от особено значение да получи достъп до структурните фондове на ЕС. Това обаче би могло да стане само след пълното хармонизиране на аграрното законодателство у нас с това на обединена Европа.3

3.Кратка характеристика на земеделието в България

През последните години основен приоритет на аграрната политика на България е създаването на условия за по-ефективно използване на производствените ресурси в земеделието и повишаване конкурентно способността на селскостопанската продукция на международните пазари. Селското стопанство се нарежда сред водещите отрасли на българската икономика и има съществен принос за формирането на валутните приходи на страната.

След присъединяването на България към Европейския съюз националният пазар се превръща в част от вътрешния пазар на Общността и българските производители и търговци се изправят пред редица предизвикателства, свързани с размера и структурата на износа на земеделски продукти. В условията на изострена конкуренция, успешна реализация на международните пазари имат онези стоки, произведени в съответствие с европейските изисквания за добра земеделска практика и безопасност.

В условията на пълноправното членство на България в Европейския съюз (ЕС) земеделието в страната не може да бъде разглеждано откъснато от процесите в развитието на отрасъла на европейско ниво. За периода от влизането на страната в ЕС икономическото състояние на земеделския отрасъл е относително стабилно. В значителна степен за това допринасят европейските средства, предназначени за подкрепа на сектора.

Макроикономическите показатели за 2010 г. показват, че земеделието преодолява регистрирания в резултат на икономическата криза спад през предходната година. По данни на Националния статистически институт (НСИ) през 2010 г. създадената Брутна добавена стойност (БДС) в земеделието е 3 249 млн. лева и представлява 5,4% от общата БДС. Въпреки, че през периода 2005-2010 г. се наблюдава тенденция на намаление на относителния дял на земеделието в структурата на БДС, процентът остава висок в сравнение със средния за ЕС. Следва да се отбележи, че за 2010 г. темпът на прираст на БДС в аграрния сектор (на тримесечна база) е най-висок в сравнение с този в другите отрасли, определящи структурата на икономиката на страната.

Износът на селскостопански стоки през 2010 г. възлиза на 3,5 млрд. щатски долара при 2,8 млрд. щатски долара за 2009 година. В рамките на последните няколко години, земеделието е отрасъл на българската икономиката, който формира положително външнотърговско салдо и има съществен принос за подобряване на външнотърговския баланс. За периода на членство на България в ЕС износът и салдото при търговията със селскостопански стоки отбелязват стабилен темп на нарастване.

Съгласно предварителните данни от проведеното през 2010 г. преброяване на земеделските стопанства в земеделието са заети 751 700 лица (394 100 годишни работни единици), като относителният дял на семейната работна ръка е 92,8% или 697 400 заети лица. Относителният дял на мъжете, заети в земеделските стопанства през 2010 г. е 55.7%. Общо 61% от заетите лица са на възраст от 35 до 64 години. В земеделските стопанства 9,8% от заетите лица са на възраст между 15 и 34 години, а 29,2% - лица над 65 години.

Площта със селскостопанско предназначение през 2009 г. е 5 490 113 ха. Използваната земеделска площ се формира от обработваемата земя, трайните насаждения, постоянно затревените площи, семейните градини и оранжерийните площи. През 2009 г. тя е 5 029 585 ха, което е 45.3% от територията на страната. Обработваемите земи са площите, които се включват в сеитбо обръщение, временните ливади с житни и бобови треви и угарите. През 2009 г. те заемат 3 122 516 ха или 62.1% от използваната земеделска площ на страната.

През годините делът на обработваемата земя се е увеличил от 59.5% до 62.1% от използваната земеделска площ на страната, като през 2009 г. увеличението е с около 2.1% спрямо 2008 г., което е най-голямото за последните четири години. Нарастването се дължи на увеличените площи със зърнени (пшеница, ечемик и ръж) и маслодайни култури (рапица). Прилагането на директните плащания води до увеличаване на земеделската земя в добро земеделско състояние и до намаляване на дела на необработваните земи в страната. Делът на необработваната земя от общата площ със селскостопанско предназначение намалява от 9.1% през 2006 г. на 8.0% през 2010 г., като едновременно с това се отчита и намаление на размера й с 15.1% за същия период. Страната ни е първенец в ЕС по увеличаване на обработваемата земя.

Намалява общият брой на земеделските стопанства и нараства размерът на използваната земеделска площ в тях. През 2010 г. земеделските стопанства са намалели с 24.7% спрямо 2007 г. - от 493 хил. броя на 371 хил. броя. По предварителни данни от преброяването на земеделските стопанства през 2010 г. 357 900 стопанства използват земеделска площ в размер на 3 620 900 ха. Средно по 10.1 ха ИЗП стопанисва едно стопанство, като този показател е най-висок в Североизточен район (17.6 ха) и най-нисък в Югозападен район (3.6 ха). Отчита се намаление както на броя на стопанствата с размер до 2 ха - с 27.9%, така и на ИЗП в тях - с 21.5% спрямо 2007 г. В същото време, броят на стопанствата с размер от 10 до 100 ха нараства с 43.8%, а на използваната в тях площ - с 51.1%. Нараства и броят на стопанствата с размер над 100 ха - с 24.7% и на ИЗП в тях - с 20%. Тези цифри показват тенденция за окрупняване на земеделските стопанства в България.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Особености на аграрната политика в България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.