Основни теоретични икономически модели


Категория на документа: Икономика


Основни теоретични икономически модели

1. Неокласицизъм

Разпределението на доходите е теоретичният център, в който се пресичат интересите на икономистите, представящи неокласическия стил на анализ в началото на XX в. Теорията за пределната полезност и теорията за икономическото равновесие се утвърждават като основни алтернативи на трудовата теория за стойността. Тезата на опонентите на А.Смит, Д. Рикардо и К. Маркс е, че стойността зависи от пределната полезност на последната от представените за размяна единици.

Синоним на неокласицизма е маржинализмът, който се налага на теоретичния икономически пазар като сериозен конкурент в началото на ХХ в. Това е една от най-сериозните теоретични заявки и може би тъкмо затова е една от най-критикуваните теории.

Виден представител на това икономическо течение е Кнут Виксел. Той отхвърля закона за пазара, като непригоден за паричната икономика. Не приема твърдението, че продуктите се разменят срещу продукти, а счита, че се разменят срещу пари. Виксел констатира, че паричните фактори могат да създават неравновесие, неравенство между търсене и предлагане и това на свой ред е в състояние да изменя цените. Заслугата на Виксел е, че включва паричната теория в общата теория на икономическите явления. Неговата теоретична хипотеза е, че състоянието, при което общото търсене и предлагане на стоки биха били равни и паричната емисия не би нарушила нормалното търсене на стоки, представлява парично равновесие; когато то е постигнато, цените са стабилни.

При анализа на неокласицизма не бива да се пропуска личността на Алфред Маршал. В неговата система от възгледи стойността е изведена въз основа на зависимостта между конкуренцията и производствените фактори. Маршал показва работната заплата, рентата и печалбата като функции на различни фактори, които се влияят от демографските изменения, диференциалното плодородие на земята и психологическия мотив у човека към въздържане. В системата от възгледи на английския икономист националният доход се явява централен проблем. Той въвежда фактора "време", за да обясни същността на понятията "дълги" и "кратки" периоди в икономиката. Чрез понятието "квазирента" извежда идеята за нормална печалба, въвежда и превръща в неразделна част от анализа графичния метод.

Към плеядата от имена не може да не се спомене един от учениците на Маршал, а именно Артур Пигу. Характерно за него е, че превръща в основен предмет на анализа разминаването между пределния частен чист продукт и пределния обществен чист продукт. Според главната теза на теорията за благосъстоянието максимално производство се постига, когато двата вида пределни продукти се изравнят. За разлика от Маршал Пигу не отделя такова внимание на теорията за стойността, защото смята, че най-значими са социалните проблеми. Затова концентрира усилията си върху разпределението на националния доход и внушава, че целта на икономическата наука е насочена към разкриване на средствата за подобряване на жизнения стандарт. Националният доход в теорията на Пигу зависи от няколко фактора - ресурси, капитал, знания, народопсихология. Изводът, който той прави, е, че благосъстояние може да се постигне при наличие на равномерно разпределение на дохода. Главното във възгледите му за данъците намира израз във формулирания от него "принцип за най-малката съвкупна жертва". Пигу счита, че както бедните, така и богатите не са най-добрият обект за данъчно облагане. Данъците трябва да стимулират разширяване на трудовата сфера или поне да не позволяват свиването й.

Йозеф Шумпетер е сред най-оригиналните теоретици, превърнал в предмет на своите изследвания типовете структури и стадиите в стопанското развитие. Той разграничава два основни типа икономически структури. Всеки от тях отговаря на две форми в историческото развитие на стопанството. Първият тип той нарича "икономика на кръговото движение" - трудът и земята са единствените производствени фактори, а доходите съответно са работна заплата и рента. Вторият тип представлява по-развита икономика, при която има натрупване на капитали и разнообразие на доходите, както и по-силна комбинация между техника, организация и различни съчетания на производствени фактори, извършвани от предприемача. Появата на предприемача е свързана с появата на печалбата. Идеята на Шумпетер е да покаже, че ключът на икономическия цикъл е в последователното правене на нововъведения. Всеки цикъл преминава през четири фази: преуспяване, рецесия, намаляване, повтаряне.

2. Институционализъм

Институционализмът е направление, възникнало в американската икономическа наука в края на XIX в. и началото на XX в. Той представлява опозиционна реакция спрямо официалните неокласически теоретични постулати. Идейната му основа е преодоляване на противоречията, свързани с властта на монополите, реформи и просперитет чрез максимално използване на институтите. Приоритетният предмет на интерес и анализ е технологията в най-широкия смисъл на понятието: "използване на знанията за постигане на полезни цели". Институтите са вторият главен обект на наблюдение и анализ. Това понятие служи за означаване на реалните форми на организация на икономическата дейност, мотивите и нормите на поведение на икономическите субекти, съществуващи в обществото.

Основоположник на това течение е американският учен Торстен Веблен. Според него основният конфликт е между света на бизнеса и света на индустрията. Участниците в производството (работници и инженери) се стремят към повишаване на производителността, а предприемачите и банкерите преследват по-висока печалба. Основни моменти в теорията му са, че:

* способността на благата да принасят полза на обществото и личността е източник на стойността

* техниката е най-важната предпоставка за стойността

* инженерите са носители на промяната

* институтът е широко разпространен обичай, начин на мислене

Друг представител на институционализма е Джон Кенет Гълбрайт. Той изследва промените във властта на големите корпорации и стига до извода, че властта на водещите компании се компенсира не от конкурентите им, а от обединенията на потребителите и профсъюзите. Уравновесяващите сили премахват монополните позиции на гигантите в икономиката. Индустриалната система е тясно свързана с държавата и нейната намеса в икономиката следва да се изразява в отмяна на антитръстовото законодателство и чрез поемане на функцията на уравновесяваща сила, когато частните уравновесяващи сили не действат ефективно.

3. Регулативизъм

През 20-те и 30-те години на ХХ в. в условията на остра икономическа криза, обхващаща всички сфери на икономиката на индустриалните държави в Европа и САЩ, мястото на неокласицизма се заема от създателите на алтернативна икономическа система от възгледи под лидерството на Джон М. Кейнс.

Централен теоретико-практически проблем в "Общата теория..." на Кейнс е ефективното търсене, което според него е тъждествено на националния доход, разпределян като потребление и натрупване. Кейнс признава, че безработицата е последица от общите условия на възпроизводството, характеризиращи недостатъчното равнище на ефективното търсене, и обосновава необходимостта и неизбежността от разширяване на държавните функции като регулатор на ефективното търсене.

В теорията на Кейнс за националния доход ключово място заема идеята за мултипликатора, чрез който прирастът на националния доход се свързва с прираста на инвестициите. Тази зависимост се свежда до нарастване на продукцията при нарастване на инвестициите, тъй като всеки нов капитал в материалното производство привежда в движение допълнителна работна сила или увеличава производителността на труда. Кейнс се спира на механизма, формиращ паричния доход. Според него националният доход се образува от индивидуалните доходи. Това изисква да се проследи как инвестициите влияят върху индивидуалните доходи.

Всяка инвестиция след време се трансформира в сума от индивидуални доходи. Ако те не се изразходват, прирастът на националния доход може да се изравни с прираста на инвестициите за определен период от време. Практиката показва, че получените доходи се превръщат в нови, които също се изразходват, и се стига до положение, когато прирастът на националния доход е значително по-голям от прираста на първоначалните инвестиции. Но част от доходите се спестяват и така общият прираст се забавя. В резултат на това прирастът на паричния доход се явява умножена величина на първоначалните инвестиции. Множителят, т.е. мултипликаторът, зависи от размера на доходите, изразходвани за потребление.

Голямо внимание в своята концепция Кейнс отделя на заетостта. За него пълната заетост се съчетава с ефективното търсене само тогава, когато склонността към потребление и подтикът за инвестиране се намират в определено съотношение помежду си. На количеството пари, намиращи се в обращение, кейнсианството придава значение като на важен параметър, от който зависи хармонизирането на икономическата система. При непълна заетост увеличаването на парите в обращение спомага за увеличаване на заетостта, но не и за повишаване на цените. При пълна заетост цените се изменят в същата пропорция както и количеството на парите.

4. Моделът като основа за формиране на икономическа политика (прокейнсианска, монетаристка, социално-либерална и т.н.)

Теоретичните икономически модели предоставят практически формули, методи и правила за управление на икономиката и могат да служат за формиране на определен тип икономическа политика. Различните икономически теории могат да се обединят в няколко основни концепции за пазара, неговото равновесие и факторите, които му влияят. От тази гледна точка правителствата на отделните държави могат да следват различни стопански политики - прокейнсианска, монетаристка, социално-либерална.

Според кейнсианците пазарната икономика е нестабилна по своята природа и предлаганата от тях политика може да коригира недостатъците, като задейства променливите фактори на пазара и ги използва за постигане на стопански подем. С прилагането на макроикономическия подход се доказва, че условията за преуспяване на отделната фирма не съвпадат с условията за просперитет на националната икономика като цяло. По време на рецесия макрополитиците трябва да планират бюджетен дефицит, а при инфлация - бюджетен излишък, който ще доведе до желаното пазарно равновесие. Фискалната политика е по-предвидима и по-ефективна от паричната, защото упражнява непосредствено влияние върху разходните потоци в макроикономиката, а влиянието на паричната се пренася индиректно чрез лихвения процент. Целенасочената макрополитика има по-голяма вероятност да доведе до стабилизация отколкото фиксираните правила.

До 70-те години на ХХ в. господства кейнсианското обяснение за макроикономическата политика, но постепенно започва да се налага монетаризмът, чиито идеи намират реализация в икономическата политика на повечето държавни администрации. Различното в монетаристката концепция за макроикономическия модел е подходът към факторите, които влияят върху стопанските цикли, като се придава първостепенно значение на паричното обращение, което оказва пряко въздействие върху номиналния доход, а оттам и върху реалната икономика. За монетаристкия модел на икономическа политика парите са стока с особено значение, което се определя от тяхната ликвидност.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Основни теоретични икономически модели 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.