Основни макроикономически измерители. Подходи за изчисляване на БВП


Категория на документа: Икономика


Независимо кой подход използваме при изчисляване на БВП ще получим един и същи резултат.

Чрез БВП е възможно да се проследяват измененията в стопанската дейност, както е отделна национална икономика, така и в сравнение с други икономики. От тази гледна точка, основната положителна страна на БВП е неговата обобщаемост. Независимо от предимствата, които притежава този показател той съдържа и редица недостатъци:
- БВП не отчита произведените стоки и услуги на сенчестата икономика;
- не се отчита произведения продукт от натуралното стопанство, който е предназначен за самозадоволяване;

- не включва трудът на домакинствата;
- БВП няма възможност и не отчита всички вредни последици от замърсяването на околната среда, професионалните заболявания и друго;
- чрез БВП не може реално да се отчитат измененията в неговата структура в резултат на появата на нови продукти и услуги.

Тема 3 Класическа и кейнсиянска теории за макроикономическото равновесие

Макроикономическото равновесие представлява цялостното равновесие на икономиката, което отразява балансирането между продуктите, които производителите ще продават, и потребителите ще купуват. То е налице когато се формират следните общоикономически равенства производството равно на потреблението, производството равно на платежоспособното търсене, приходите равни на разходите, факторните доходи равни на съвкупните разходи. Проблемът за макроравновесието е един от най - сложните в икономическата теория и практика. В съвременното развитие се очертават три модела за неговото постигане:

1. Класически

2. Кейнсиянски

3. Монетаристски

Според привърженици на класическия модел е необходимо да се въздейства върху съвкупното предлагане, което има водеща роля при наличието на следните предпоставки:

- икономическата динамика се анализира в дългосрочен период;

- цените на стоките и услугите в т.ч. и цените на факторите за производство са абсолютно гъвкави и се адаптират към всяко икономическо изменение;

- в икономиката са налице автоматични тенденции към установяване на пълна заетост;

- налице е максимално ефективно използване на ресурсите.

Един от представителите на класическата школа е Адам Смит. Той е един от първите икономисти, които разглежда взаимодействието между търсене и предлагане. Основа на неговия анализ е същността на "натрупването и възпроизводството на капитала". Според него стойността се образува от работна заплата + печалба /доход от капитали/ + рента. Той въвежда понятията "брутен" и "чист" доход. Смит стои най-близо до съвременното разбиране за БНП - изключва повторното броене, междинния продукт в него е за отчитане само за крайните резултати.

Друг представител на класическата школа е Жак Б. Сей - френски икономист, който приема тезата на Смит за факторния доход от ресурси, работна заплата, печалба и рента, но отива и по-далеч. Негово е твърдението, "че всяка продажба е едновременно и покупка, и покупката е едновременно продажба". На тази основа формулира т.нар. "закон за пазарите", според който общо свръх производство в икономиката не може да съществува. Производството само създава търсене, е неговото основно твърдение. Производството и потреблението си съответстват. Икономиката винаги се намира в съответствие. Допуска свръх производство или недостиг само по отношение на отделни стоки, но то се неутрализира чрез гъвкавите еластични цени.

Следващият представител е Томас Малтус - английски икономист, известен в областта на макроравновесието с т. нар. "социолгическа теория за населението". Теорията му почива върху два закона:
1. За абсолютната пренаселеност;
2. За намаляващото плодородие на почвата.

Формулира и защитава тезата, че населението нараства в геометрична прогресия, а средствата за неговото съществуване в аритметична, поради което се нарушава икономическото равновесие.неговото възстановяване става чрез две групи мерки - "превантивни" и "репресивни". Към първите се отнася - ограничаване на раждаемостта; късно стъпване в брак; морално поведение. Към вторите - болести; войни; глад. Тази си част от учението на Малтус е силно критикувана, но не може да се отрече обаче проблемът с изхранването на населението, в някои страни съществува и днес, макар че населението не расте в геометрична прогресия.

Вторият модел на макроикономическото равновесие е Кейнсиянският модел. Според Кейнс аргументацията на класиците за постигане на макроикономическо равновесие е дълбоко погрешна. Според тези икономисти икономическото равновесие на макрониво се крепи на причинно-следствената връзка съвкупно предлагане, съвкупно търсене, докато при Кейнс тя придобива вида съвкупно търсене, съвкупно предлагане. Основни критики и аргументи на Кейнс срещу теориите на класическата школа за икономическото равновесие са следните:
- Пазарната система не може да гарантира автоматично достигане на равенство между съвкупното търсене и съвкупното предлагане при пълно натоварване на ресурсите. Аргументите на Кейнс в тази насока са обвързани с динамиката на спестяването и потреблението на населението. В случай, че спестяванията на населението надхвърлят равнището на инвестициите се създава ситуация при която домакинствата и фирмите не могат да изкупят всички крайни стоки и услуги;
- Няма достатъчно основание да се счита, че лихвеният процент осигурява съответствие между инвестициите и спестяванията;
- Еластичността на заплатите и цените не е в състояние да осигури пълна заетост.

Кейнс обосновава и своя извод, че за да функционира дадено стопанство в условия на пазарна среда е необходимо пазарния механизъм да бъде допълван, подпомаган и коригиран от икономическата намеса на държавата.

Предпоставките на Кейнсианския макроикономически модел за развитие са следните:
- Поведението на националната икономика се анализира в краткосрочен период;
- В краткосрочен период цените на факторите за производство не са достатъчно гъвкави за да успеят да адаптират икономиката в краткосрочен период;
- Своите икономически действия и решения пазарните субекти се ръководят от психологически фактори;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Основни макроикономически измерители. Подходи за изчисляване на БВП 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.