Основи на междуличностната комуникация


Категория на документа: Икономика


Висше учебно заведение по агробизнес и развитие на регионите

Курсова работа на тема:
Основи на междуличностната комуникация

Изготвил: Проверил:

Пловдив 2014г.
Използвани теми за реферата: 4,11,12,17,25,28,31

Тема 4: Култура

Тема 11:Основна схема на масово комуникационен процес

Тема 12:Комуникационна активност

Тема 17:Цел и ефект на комуникацията

Тема 25:Обратна връзка

Тема 28:Невербална комуникация

Тема 31:Писмена комуникация

Основи на междуличностната комуникация

Нека да започнем с целта и ефекта от комуникацията . Устояването на целите и търсения ефект на комуникацията, инициирана от нейния източник, е свързано с желанието да бъде осъществено непосредствено въздействие върху получателя чрез предмета на комуникацията - възприет и усвоен от него в резултат на извършеното комуникационно усилие. Разглеждането на тази задължителна и предварителна операция в комуникацията - уточняване на целите и на търсения ефект, ни довежда до необходимостта да изясним по принцип нейното функционално предназначение или цялостната й функционална многозначност. Основание да говорим за последната ни дава фактът на пропокриването на функциите на комуникацията една в друга. Трудно и почти невъзможно е същите да бъдат проследени в чист вид. Убеждаващото въздействие на социалната комуникация все пак е нейната главна функция. Реализацията й и нейната координираща и организираща роля свързваме с личността на източника на комуникацията. Значението н аличностните характеристики на източника нараства постоянно с хода на времето, в съответствие също и с възможностите, които предлагат специално формите на технически опосредстваната комуникация, чийто комуникационен връх е появата на масовата комуникация, като една от най-разпространените форми в обществото. Изследването на функциите на масовата комуникация през втората половина на XX век следва резултатите, постигнати от структурния функционализъм, който разглеждаме като общ комплексен подход в анализа на социалните явления, определени като системи от индивидуален, групов или културологичен тип. Политическите функции на комуникацията разглеждаме като своеобразна форма на напълно реален властови ресурс в съвременното общество, който допълва и коригира другите негови класически форми - законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Масовата комуникация ,изпълнява и определени икономически функции. Тя е специфична бизнес дейност. С други думи, радиото, телевизията, киното, печатните издания, ккато и професионално организираната реклама и връзките с обществеността могат да бъдат разглеждани като вид предприятия. Различни изследователи специално анализират функциите на масовата комуникация и ги диференцират според потребностите и очакванията на нейните потребители. Целта и ефекта на масовокомуникационното действие се свежда до: • отклоняване от рутинното всекидневие на хората; • предлагане на възможности за бягство от тежестта на съществуването на тези хора, които са обременени от условията на труд и от ситуацията в семейството, от нерешените здравословни проблеми, а и от бедността; • създаване на емоционални преживявания на смаотните хора; • оформяне на компания на тези членове на обществото, които са с ограничени социални контакти; • предлагане на социални възможности на тези лица, които активно търсят контакт със съответното комуникационно средство. Масовата комуникация е в състояние да повлияе върху разпространението на специфичните вярвания, на различните мнения или на разнообразните идеи в социалното пространство, т.е. че тази форма на комуникацията действително участва активно в процесите на социализация на индивидите. По-новото изследователско направление, което проследява ефекта от комуникацията, гравитира върху особеностите на селективното възприемане на съобщенията и изучава промяната на настроенията на отделните реципиенти. Съществува взаимовръзка между особеностите на поведението на реципиентите и възприемането на определени съобщения и специално в контекста на теорията на когнитивния дисонанс на Л. Фестингер. Различните съобщения-символи в технически опосредстваната комуникация определят нейното функционално предначение в обществото, което намира конкретно проявление в: • представянето на обща информация, която изпълнява и социализиращо-образователна мисия; • насочващия и ориентиращия смисъл на предметите на комуникацията, който предлага на индивидите конкретни образци на поведение, нагласи и доминиращи символи и представи за обкръжаващия ги свят; • аналитично-оценъчното интерпретиране на предметите на комуникацията в зависимост от придобития опит в ежедневието, в семейството, във вторичните и референтните групи, но в съответствие с усвоените норми и правила на поведението в обществото; •икономически сведения, които в условията на информационното общество включват компресирани по цифров път масиви от разнообразни факти, данни, графики, изображения и анализи, които се предават по цялата планета; • културните новини, които свързваме с предаването на културното наследство, на традициите и на обичаите на младите поколения; • развлекателното съдържание, което индивидите възприемат чрез различни форми на социална комуникация и което им предлага емоции, специфична компания, бягство от тежестите на ежедневието, възможност за социален контакт и за създаване на подходящо настроение. • информация с морален и правен характер. Съдържание с подобно естество може да намерим в новинарските, във възпитател ните, в образователните програми на съвременните радио и телевизия, в развлека телните им рубрики, в масово разпространяваните специализирани печатни и аудио-визуалнии издания и разнообразни медийни продукти, които носят културологична информация. Полифункционално съдържание притежават и множеството други съобщение-символи от най-различен вид, които се разпръскват ежедневно в обкръжаващото ни глобално-комуникационно пространство, чрез различните равнища на социалното взаимодействие.

За да осъществим контакт с друга личност трябва да знаем и как да го постигнем . Основните комуникативни умения, нужни за ефективно общуване са четири: насочване (обясняване на гледната ни точка), изслушване, разбиране и "Аз" формата. Насочването означава, да дадем на събеседника си насоки за нашите чувства и мисли. Изключително важно е да проверяваме доколко събеседника ни разбира какво се опитваме да му кажем. За ефективната комуникация и за да бъдем добри събеседници е необходимо да показваме, че сме способни да изслушваме, разбираме и вникваме в това, което се опитват да ни кажат. Разбирането е изключително важно за протичане на смислен диалог. Да покажеш, че разбираш гледната точка на събеседника си и уважаваш мнението му и чак след това да поставиш своите аргументи е изискване на добрата комуникация, защото приемането на правото на лично мнение е неизменна част от ефективната комуникация. "Аз" формата е важна от гледна точка на това да бъдем приемани като сериозни и отговорни събеседници. Когато говорим за собствените си чувства, желания или намерения е много важно да започваме изречението с "аз", по този начин показваме, че изцяло стоим зад казаното от нас.
Уви за да можем да взаимодейтваме по правилния начин на околните трябва задължително да имаме елементарна култура на комуникация. Човешките групи на ввсякъде имат проблеми. Някои от тях са свързани с биологичното съществуване на хората, а други са в следствие от съвместния живот в групата. Във всички групи имаме решения на различните проблеми , което обаче е следствие, резултат от взаимодействието, от комуникацията вътре в групата. За нас е важно да знаем, черазличните човешки групи решават проблемите си по различен начин и тъкмо това развитие в последствие определя разнообразието във формите на човешката култура.
Някои от проблемите на човешките или на социалните групи са общи, универсални например, наличието на 2 пола в човешката група. Всяка една човешка група до днес намира за необходимо да създаде определени правила за пола, действително, от стотиците изучаване от културните антрополози човешки групи не е намерена такава, в която да няма действащи правила за сексуално поведение т.е. група, която да търпи безпорядък, хаос в същото това отношение. Възможно е дадена група да разрешава това, която за друга е забранено както и обратното.
За нас е важно да занем, че навсякъде има правила и тяхното неспазване е свързано с прилагането на астроги санкции.

Начините за сексуално поведение се променят много за различните времена и народи. Но навсякъде имат еднакви черти например, кръвосмешението навсякъде е забранено - браковете между "майка-син", "баща-дъщеря". Има обаче изключения.
Други общи проблеми, ако не универсални са:
- безпомощното човешко въщество в детството се нуждае от протекция, докато порасне;
- осигуряването на прехрана (биологичната същност) на индивидите в групите;
- колективното знание се предава на младите хора;
- занимание със света на непознатото, неконтролеруемото

Тези основни проблеми обясняват възникването на основни институции, като семейството, икономиката, образованието, религията и държавата, която сългасува, синхронизира функционирането на другите институции.
Докато проблемите са универсални тяхното решаване е различно - по отношение на религията, семейството, икономиката.

Общите пътища за решаване, начините на решаване на проблемите - на груповите проблеми съставляват съдържанието на понятието култура.

Решенията на груповите проблеми винаги "идват" след поредици от множество опити и грешки, при което доброте действия се поощряват и нормативите се прилагат за тях, а лошите действия се отхвърлят.
Подобни образци на поведение се развиват от поколение на поколение и тъкмо те формират съдържанието на понятието култура. В определен смисъл, следователно, културата разглеждаме катао определен дизайн или начин на живот, защото тъкмо благодарение на него поведението в групата става разумно и предсказуемо. Трябва да помним, обаче че в разгледания контекст културата определяме като абстракция мислен конструкт - реални остават единствено човешкото поведение, мислене и комуникация.

Тъй като културата се предава от поколение на поколение посредством символи и основните елементи на този дизайн на живот (основните понятия за добро и за лошо) се научават от членовите на социалните групи още в детството преди те да бъдат в състояние да правят избор между добро и лошо - индивидите остават емоционално привързани към техния собствен групов модел. Те имат тенденцията да класифицират другите модели на другите индивиди за по-лоши от техните собствени. Тази тенденция изглежда универсална, може би обяснява защо етнически конфликти могат да станат общи.

Културата е групов дизайн за живот исторически създаден и предаван от поколение на поколение посредством езика. Човек е биологично същество, което живее в колектив и взема участие в решаването на общите проблеми и в задоволяването на общите потребности. Всъщност, това е и причината в социалните групи днес да има т.нар. културна хомогенност или еднородност. Решаването на общите проблеми все пак за различните групи е различно навсякъде хората обаче проявяват склонност да мислят, че техният дизайн за живот е най-добрият - в литературата тази особеност свързваме със съдържанието на понятието етноцентризъм. Има и други определения на културата от различни личности през годините.Тейлър 1871г. Комплекс, който включва знание, вяра, изкуство, морал, закони, обичаи и други възможности и навици придобити от човек, като член на обществото.Лесли Уайлд - организация на явления, на действия, на предмети, на идеи и чувства, която зависи от употребата на символи.Тома Скуум - всичко наученоПроф. Добрим Спасов - Културата не е натура.Тома Парсънс - културата е резултат на социално взаимодействие и ръководство за следващите комуникационни контакти.Клъхуун - исторически измислен дизайн за живот за определена човешка група.Мерил - културата е характерен човешки продукт от социално взаимодействие, и комуникация.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Основи на междуличностната комуникация 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.