Основи на лидерството


Категория на документа: Икономика


При консултативния стил се предоставя по-голямо доверие на
членовете на организацията. С помощта на комуникациите ,ръководителят използва познанията и идеите на подчинените си. Обикновено той взема по-важните решения и оставя по-малованите да се вземат на по-ниско равнище. Радко използва наказанието.
Последният стил ( на работническото участие) се основава на пълното доверие на ръководителя към членовете на организацията. Решенията се вземат,чрез демократични процедури, в които участват всички членове , засягани от решаването на даден проблем. При този стил се цели комуникацията да работи двустранно.
> Модел на Вруум и Йетън за дърво на решенията
Вруум и Йетън се инетерсуват предимно от формалните , "цивилизовани" аспекти на лидерството и се опитват да го изяснят въз основа на теориите за управленски решения. За тях добро е лидерството,което предполага оптимална степен на участие на
подчинените си. Един от най-широко известните и приети резултати от модела на Вруум и Йетън са класификацията на типовете ръководство и опитът им да я обвържат с идеите си за участие в решаването.

IV Концепции основани на различието в ориентирите: към задачите или към хората

Теория за двата аспекта на ръководното поведение.
Държавния университет в Охайо , САЩ,определят два типа ръководители, но не въз основа на това по какъв начин те вземат решения, а чрез друг критерий-важността ,която отдава ръководителят на двата основни факрора:
- хората и задачите;
- ориентацията на поведението му към единия от тях
Първият тип ръководител е наречен "ориентиран към хората". Той смята човека за най-важният фактор на производството,интересува се от всеки свой подчинен,приема неговите осоености и лични нужди,развива отношения на приятелство и взаимно доверие.
Вторият тип ръководител е ориентиран към задълженията. Той отдава по-голямо значение на планирането на дейността и процедурите,определя задълженията на подчинените си изискванията си към тях. Запазва формални отношения с персонала. Методите,процедурите и комуникационната мрежа са точно определени.
> Управленска матрица на Блейк и Мутон
Блейк и Мутон изграждат типология на стиловете на ръководтсво чрез методическо средство,което е известно като управленска матрица. Съгласно тази методика,типологията на ръководителите се основава на двете измерения от предходната концепция. Първото изразява ориентацията или интереса на ръководителя към прозиводството. По-конкретно,този интерес засяга показателите и процедурите ,влияещи пряко върху производството: производителността на труда,качеството на услугите и т.н. Втората отразява ориентацията или интереса на ръководителя към човешкият фактор.
> Ситуационни теории
Съществува цял клас концепции за лидерството,обединявани понякога под общото наименование "ситуационни". Сред родоначалниците и най-ревностните поддръжници на идеята са Хърси и Бланчард, аслед това и Фидлър,чиито схващания са достатъчно представителни за цялото направление.
Хърси и Бланчард извеждат две измерения ,по които може да се разглежда лидерството: т.нар." целеви поведения" (степента,в която лидерът недвусмислено делегира отговорност на последпвателите) и "междуличностни поведения" (степента, в която лидерът се ангажира в двупосочна комуникация с последователите). Хърси и Бланчард описват ефективното лидерско поведение,показват оптималното съчетание на ангажираност към задачата и отдаденост на взаимоотношенията при определени ниво на последователска зрялост, с пощта на нейната нелинейна зависимост. Хърси и Бланчард приемат почти "по подразбиране", че ефективността на лидерството трябва да се търси чрез нагаждане на поведението на лидера към зрелостта на последователите,което предполага,че въпросните лидери са достатъчно гъвкави.

Хенри Минцбърг обособява десет роли, които според него имат особено значение за дейността на лидера:
1) "Представително лице"-лидерът изпълнява офоциални задължения, участва в "церемонии", свързани с трудовите му функции;
2) "Водач" - предлага инициативи, преследва целите на групата, влияе върху приемането и отхвърлянето на нейните членове, т.е. влияе върху изграждането на неформалната статусна структура;
3) "Връзка" - осъществява свързването с други групи, с обкръжаващата групата околна среда;
4) "Наблюдател" - следи за промените, извършващи се в групата, както и за промените извън нея;
5) "Разпределител" - предава и разпределя информация сред членовете на групата;
6) "Говорител" - предава информация на други групи или на отделни хора;
7) "Предприемач" - предприема действия, за подобряване на определени условия;
8) "Овладяващ неприятностите" - специалист по справянето с извънредни обстоятелства;
9) "Диспечер на ресурсите" - разпределя съответните ресурси (материални, човешки и пр.), необходими за реализацията на различни групови проекти;
10)" Преговарящ" - с профсъюзи, с клиенти, с потребители, с доставчици или с други.
V Възгледи за лидерството на Макиавели
Изключително инетересен факт е как е възможно човек творил преди повече от 500 години,да е изключително актуален и днес. Възгледите на Макиавели са толкова точни и приложими и днес,колкото са били и за времето си ,когато са написани. Не случайно толкова хора се опират на неговото творчество. Неговата гледна точка относно лидерството е изключително интересна. Макиавели казва: "Човешките отношения са обект на постоянни промени-както във възходяща, така и в низходяща посока..."(стр. 1 ;М.Ледийн;Макиавели за модерното лидерство) Ако искате да сте лидер ,ще трябва да водите битка. Независимо дали по пътя към върха,обзети от стремеж за повече власт ;или на върха,обзети от стремеж да задържите и разширите своята власт. Това е -трябва да сре борите. А тъй като,както казва Макиавели,човек е по-склонен да приеме злото, отколкото доброто,настоящите и бъдещи лидери са обзети от жажда за кръв.

Жаждата за кръв произтича от амбицията,а човешката амбиция е нещо безгранично- както в индивидуален план,така и по отношение на създадените от хората институции. Борбата за власт започва с опита да изсечем някаква "свободна" и лично своя зона в камъка на пещерата,която впоследствие ще използваме разширение на владенията си и за покоряване на околните.

Властта над другите е наркотик, с който се свиква лесно и който стимулира примането на все по-големи и по-големи дози.

В навечерието на битката при Ватерлоо през 1815г., Херцогът на Уелингтън е запитан от един генерал каква ще бъде стратегията му. Въпросът е зададен напълно добронамерено-просто за да бъдат наясно какво да правят в случай,че херцогът падне в боя с армията на Наполеон. Но Уелингтънският херцог изпаднал в ужас от него. "Ако искате да научите моите планове,първо трябва да ми кажете какво мисли да направи Бонапарт", отвърнал той. Намеренията му били да наблюдава действията на врага и да действа според тях - една гъвкава стратегия,която се покрива изцяло с възгледите на Макиавели за света. Успешните лидери трябва да са готови за смяна на методите си,не само защото условията са трудни за предвиждане, а и защото дори и в началото да предприемете точно каквото трябва,нещата ще продължават да се променят.

На Уолстрийт или Мейнстриит, в политиката , спорта или бойните действия,успехът често е на страната на човека,който вижда грешката си и бързо се променя; или пък на страната на онзи ,който усеща, че времето на печелившата стратегия изтича и я изоставя в момента, в който другите току-що са започнали да я копират. Успешните лидери винаги са "добри треньори". Поради факта ,че първи виждат накъде вървят нещата ,те могат да правят съответните изчисления и промени. Шефът на Microsoft Бил Гейтс покрива най-добре от съвременното поколение понятието гъвкавост,за която пише Макиавели.

В повечето случаи обаче лидерите се отказват да следят промените ,главно по две причини: първо ,ние не можем да променим характерите си ( затова именно сме обречени ,ако не сме настроени за условията за промяната). Парадоксално или не ,втората причини произтича от характера на успяващите хора.

И най-великите лидери могат да станат жерътва на резките промени. По време на Втората световна война Уинстън Чърчил е полубог, но след разгрома на нацистите губи изборите и е принуден да излезе от политиката. По същия начин бе преценено,че Джордж Буш е неподходящ за справяне на проблемите след Войната в залива.

Лидерите трябва да бъдат постоянно в готовност за война ,бойците им -подготвени,оръжията-заредени. Следователно няма нищо случайно във факта,че успешните бизнес лидери са "капитани в бранша" и че спортът е пълен с военни термини и метафори. Всеки бизнесмен или спортен шеф,който позволи да бъде изненадан от конкуренцията,скоро трябва да си търси нова работа, а акционерите и феновете ще празнуват напускането му. Парадоксално обаче( именно Макиавели постоянно ни предлага парадоски,точно тогава,когато най-малко ги очакваме),именно военните и политическите лидери се чувстват най-неудобно със своите армии и с употребата на сила,дори когато обстоятелствата са наистина отчайващи.

Успява онзи ,който успява да хармонизира своите дейности със своето време.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Основи на лидерството 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.