Основи на лидерството


Категория на документа: Икономика


Перво,дори и след като са преминали специален тернинг,мениджърите не използват всичките си възможности,които представя този тип лидерство. Недостигът на време,слабите методи за оценка,съмненията около ползата от позитивното усилване,дискомфортът и на двете страни-лидер и последователи при употребата на метода,недостигът на управленски умения- тези фактори са само част от обяснениято. По какъв начин да се прави графикът за усилване;доколко навременни са тези мерки; как да варира усилването или колко съвместими са мерките - това са друга група фактори, които се отразяват върху степента на влияние на лидера.
Някои лидери,които прилагат управление по отклонение, се намесват само, когато нещата се объркат. В този случай дискомфортът на мениджъра да даде негативна оценка на ситуацията или на последователите нанася още повече поражения.

Друг често срещан проблем възниква,когато ръководителите съобщават, и действително си вярват, че съобщават, оценката си на подчинените, а те, от своя страна ,имат чувството,че не получават обратна информация. Например, ръководителят провежда среща с подчинените си , а подчинените чуват само,че ръководителят роптае срещу създалите се условия.Лидери,които успяват да отговарят на очакванията на подчинените, да удовлетворят интересите им, получават и поддържат репутацията си на хора, които са в състояние да осигурят заплащане, повишения и одобрение. Лидери, които не успяват да осигурят тези неща, губят репутацията си и не ги считат за ефективни.

Въодушевяващо лидерство

Въодушевяващото лидерство се упражнява от хора които стимулират другите около себе си за целенасочени и упорити действуия, без да употребяват принудително влияние или официалната власт, или и двете. Тези лидери , макар че нямат организационна основа за властта си,градят завладяваща визия,променяща начина, по който хората гкедат на света около тях и начина, по който взаимодействат помежду си. Хората се превръщат в ентусиазирани последователи, защото визията на лидера им помага да разберат какво става около тях и им дава нещо,в което вярват.
Визията на лидера постига две неща,които във взаимодействие помежду си, стимулират целенасочената дейнсот на другите.
Първо ,прояснява разбиранията,като помага на хората да онбхванат онова,което става в света около тях. Тяхната несигурност намалява,тъй като започват да гледат на нещата през погледа на лидера. Става по-лесно да се вземат подходящи решения и да се предприемат по-подходящи действия.
Второ, визията насърчава съобразяването с другия.

Следващия съществен въпрос е за сгерата на действие на въодушевяващото лидерство. При него се работи с хората лично,индивидуално,извън зададената яснота в организацията, в която те биват контролирани. Същевременно, несигурността и промените, с които се сблъскват са на индивудално равнище и излизат отвъд това, с което се сблъсква организацията на колективно равнище.Няма съмнение,че за разлика от лидерството чрез насочване и чрез надзор, въодушевяващото лидерство може да съществува извън организациите. Когато стане така,то е очевидно различно от мениджмънта.

Обаянието е способност позитивно да се влияе на другите при физическо,емоционално и интелектуално общуване.

Трансформиращо лидерство

Трансформиращото лидерство започва с изясняване на съществуващото ниво на усилия, основани на съществуващото ниво на увереност и желание на последователя да постигне предвидените резултати. Трансформиращият лидер предизвиква допълнителни усилия като пряко повишава увереността на последователя и ценността на резултатите чрез разширяване на неговият кръгозор или нивото на потребнистите му ( по йерахията на Маслоу).

Всичките мъже посочват ,че трансформиращия лидер,когото могат да откроят в кариерата и, е бил като великодушен баща,който остава дружелюбен и се е отнасял към тях като към равни,независимо от собствените си по-големи знания и опит.Лидерът е въвел модел на искренност и желание за работа, а освен това е определял ясни и високи изисквания за качеството на работата.
Можем ли да говорим за различни типове персонални,личностни типове хора,назовавайки ги условно лидери и мениджъри (а оттук и ръководители). За голяма част от изследователите отговорът е утвърдителен. Бенис например обяснява,че мениджърите вършат нещата правилно,а лидерите вършат правилните неща.Същият автор посвещава много от вниманието си на сравненията мениджъри-лидери и тук можем да обобщим най-важното от тях примерно така:
> Мениджърите администрират,лидерите обновяват;
> Мениджърите контролират,лидерите въодушевяват;
> Мениджърите поддържат,лидерите развиват;
> Мениджърите са привързани към по-краткосрочна перспектива,а лидерите имат настройка към по-дългосрочното;
> Мениджърите се интересуват "кога и как"- лидерите "какво и защо"
> Мениджърите подражават,лидерите създават;
> Мениджърите приемат статуквото,лидерите го поставят под съмнение и т.н.

Немалко психолози са убедени,че лидерите и мениджърите са различен тип хора т.е. има лидери по природа и мениджъри по природа. Наистина има хора с подчертани мениджърски качества и други,които са "родени лидери". Това обаче не значи,че първите не могат да се научат на лидерство, а вторите - на принципите и правилата на доброто ръководство.2
III. Концепции,основани на процесите на вземане на решение

Освен по начините на ръководени,лидерите се различават и по начините на взимане на решение. Същетсвуват няколко теории,които разграничават различните ръководни стилове на управление.
> Теория за трите основни стила на управление
Първото систематизирано изследване по въпроса за поведението на ръководителя спрямо групата е осъществено през 30-те години на миналия век в университета Айоуа от Липит,Луин и Уайт. В резултат на проведените проучвания се определят няколко ръководни стила и

2 Камен Каменов и др., Човек,екипи,лидери; София: Люрен 2000г

тяхната ефективност.Основният критерии за разграничаване на
различните варианти на ръководно поведение - начинът на вземане на решение от ръководителя - става основа за формулиране на три типа ръководство: авторитарен,демократичен и либерален.
Авторитарният стил на ръководно повение означавамче ръководителят
взема решенията и ги възлага на групата за изпълнение.
Демократичният стил е този,при който ръководителят при вземане на дадено решение се вслушва в мненията,препоръките, нуждите и желанията на членовете на групата или държи на участието им в процедурата по вземане на решение. Либерален стил на ръководство е този,при който волята на ръководителя е много ограничена. Групата взема своите решения без влиянието на ръководителя.
> Теориите X и Y на Макгрегър като типове ръководни стилове
Дъглас Макгрегър определя поведението на ръководителя чрез две основни категории; авторитарен и демократичен стил на ръководство. Той твърди ,че авторитарните ръководители основават решенията си на поредица от хипотези за природата на човека, който нарича "теория X". Съгласно тази теория средният човек не обича работата си, не желае да поема отговорност,няма фантазия и способности за инициативи. В резултат на това,ръководителят е принуден сам да взема решенията,да направлява и контролира строго своите подчинени и дори да налага наказания. Обратното демократичнияъ стил на ръководство- се основава на поредица от хипотези за природата на човека ,които Макгрегър нарича "теория Y". Съгласно нея , средният човек обича работата си,отговорен е,може да проявява инициативност, когато условията са подходящи.
Теориите X и Y на Макгрегър, в крайна сметка , изразяват два различни възгледа за човека.
> Теория на Ликърт за ръководните стилове
Ренис Ликърт стига до извода ,че стилът на ръководителите,които имат най-добри резултати в производството и в задоволяването на потребности на членовете на организациите, се различава съществено от ръководния стил на мениджъри с ниска ефективност. Централната хипотеза на Ликърт е ,че демократичният стил на ръководство е най-резултативниоят. Теорията се развива на основата на четири категории ръководство: авторитарен,доброжелателно авторитарен,консултивен и стил на работническо участие.
При авторитарния стил целите на организацията и решенията се определят от висшето ръководство и под формата на заповеди се свеждат до подчинените,които не могат да влияят на този процес. Комуникирането се извърпва отгоре-надолу. Мотивацията се направлява основно чрез страх от накзание и само в отделни случаи - чрез възнаграждения. Отношенията ръководител- подчинени са ограничени. В резултат на това позициите са антагонистични, а продуктивността ниска.
При доброжелателно авторитарния стил ръководството е почти същото, както в първия случай,но тук на работническото поведение се признава правото на доброволност и по-голяма свобода. Позволява някаква форма на комуникация отдолу-нагоре и използва по-рядко заплахата от накзание и повече икономически стимули за мотивирането на раборниците.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Основи на лидерството 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.