Осигурителна съвкупност. Същност на осигурителната съвкупност.


Категория на документа: Икономика


СА "Д.А.Ценов"-Свищов
Катедра "Застраховане и социално дело"
Модул "ИУСО"

Доклад

върху тема 9.

Осигурителна съвкупност. Същност на осигурителната съвкупност.Съвкупност на ползващите се лица.Формиране на осигурителната съвкупност.

Рисковете, които заплашват с настъпването си да предизвикат неработоспособност и да прекратят трудовите доходи на хората, са причина за съществуване на социално осигуряване под форма на осигурителна защита срещу тях. При задължителното държавно осигуряване държавата организира тази защита и определя със закон срещу кои рискове ще се предоставя, кои категории лица, професионални, социални или възрастови групи ще се ползват от нея, от доходите на кои източници ще се изземват средствата за образуване на осигурителния фонд и т.н. При доброволното осигуряване инициативата е на отделните лица или работодатели. Те сключват договор, с които поемат определени ангажименти, за да се ползват от осигурителна защита. Лицата, които са обект на осигурителна защита се наричат осигурени лица. Съвкупността от тези лица образува осигурителната съвкупност.

При задължителното социално осигуряване работодателите, фирмите, предприятията, с които лицата са в трудово-отговорни отношения, задължително поемат част или цялата издръжка на социалното осигуряване, като плащат по-голяма част или цялата осигурителна вноска за осигурените лица и в този смисъл се наричат осигурители.

При доброволната форма на осигуряване лицата, които поемат инициативата да сключат договор за осигурителна защита, поемат сами или със своите работодатели издръжката, плащането на необходимите вноски. Задължително или доброволно самоосигуряващите се лица са осигурители на самите себе се.

Институциите, които организират, управляват и провеждат осигуряването, са носители на осигуряването. Те провеждат волята на законодателя в задължителното социално осигуряване, а при доброволната форма - провеждат дейности, които са в съгласие с техните устави и подписаните с осигурените лица договори. В този смисъл носителите на осигурителна защита могат да имат държавен, корпоративен или частен характер. Осигурителната съвкупност се характеризира със следното:
1. В зависимост от формата, под която се предлага осигурителната съвкупност може да се образува на задължителен принцип или на принципа на доброволността.
2. Съвкупността, върху която се разпростира социалното осигуряване и се изгражда на задължителен принцип, може да включва населението в определени възрастови граници, цялото население или определени категории работещи, професионални или социални групи.
3. Включените в осигурителната съвкупност лица са здрави и работоспособни лица и по-точно работещи, икономически активни лица, които са заплашени от рисковете на труда и се нуждаят от осигурителна защита.
4. Съвкупността при публичните схеми на социално-осигурените лица включва големи части от населението. Тези групи от населението са образувани на основата на професионалната дейност, възрастови граници или на основата на социалната принадлежност на лицата. Те са образувани не заради социалното осигуряване. Социалното осигуряване ги намира наготово, вече създадени и се разпростира върху тях. В този смисъл осигурителната съвкупност е естествено създадена съвкупност. Тя се възпроизвежда естествено, така както се възпроизвеждат професионалните, социалните и възрастовите групи на населението. Всичко това е причина осигурителната съвкупност и социалното осигуряване да са в силна зависимост от протичащите демографски процеси, от промените в числеността и състава на населението на страната.
5. Осигурителната съвкупност при публичното социално осигуряване може да се определи като хомогенна съвкупност. Хомогенността на осигурителната съвкупност предполага в нея да се включват лица, чиито рискове да не се разсейват твърде много със своята честота и тежина, да не се отклоняват драстично от средният риск на съвкупността. Тази хомогенност се осигурява, в известна степен, от това, че работодателите приемат на работа здрави и работоспособни лица и най-често в определени възрастови граници.
6. Осигурителната съвкупност е отворена съвкупност - тя постоянно се променя. Променя се нейната численост, нейният състав - по възраст, пол, натрупани права и т.н. Тези промени са в резултат на новият приток и отлъчванията от осигурителна съвкупност. Към осигурителната съвкупност постоянно приижда нов приток - лица, които встъпват в полето на труда и добиват право на осигурителна защита. Броят и съставът на този приток не зависят от социалното осигуряване. Отлъчванията от осигурителната съвкупност са преди всичко, поради настъпването на рисковете, но могат да бъдат и поради други причини. Благодарение на новият приток и отлъчвания, осигурителната съвкупност постоянно се обновява, променя се в количествено и качествено отношение. Осигурителната съвкупност, по принцип, е отворена. Понякога обаче, за някои групи лица, за определени рискове, при определени обстоятелства, осигурителната съвкупност може да е затворена съвкупност. Такава съвкупност се създава еднократно или в даден момент към нея се прекратява новият приток и продължават само отлъчванията. Затворената осигурителна съвкупност постоянно намалява, застарява и с това се увеличават вероятностите за умиране на останалите в нея лица. В социалното осигуряване, само в теоритичен аспект, се използва и стационарната съвкупност. Това е съвкупност в застой, която има неизменна численост и неизменен състав, при която новият приток е равен на отлъчванията.

Най-общо може да се определи, че в някои страни, за отделни рискове осигурителната защита задължително се разпростира върху цялото население т.е. Въведено е осигуряване в национален мащаб, а други - осигурителната съвкупност покрива задължително само определени професионални или социални групи от населението. Първата група страни изграждат социално-осигурителни системи от така наречения английски тип, а втората - използва германски образец за изграждане на социално осигурителна защита. В страните, където е въведено осигуряването в национален мащаб, то е за един или няколко риска. Всъщност, това осигуряване е непълно, защото то не обхваща всички рискове на труда, а плащанията от него са на ниско равнище. Осигуряването в национален мащаб се провежда за населението в определени възрастови граници. То обхваща лицата над определена възраст (18 - 20 години) и до предвидена пределна възраст (60 - 65 години). Средствата, необходими за това осигуряване, се набират от доходи на осигурените, предприятията и държавата-общо или само някои от тези източници. За получаване право на осигурителни плащания в някои от системите се изисква наличието на определен осигурителен стаж.

На основата на трудово договорните отношения между работодатели-една страна и работници и служители-от друга, възникват осигурителни отношения, съществуват най-големите осигурителни съвкупности. Социалното осигуряване на работниците и служителите възниква най-рано и е най-развито. Социалното осигуряване на работниците и служителите е задължително и това предполага, че точно трябва да се определи полето на неговото приложение. За осигурените работници и служители задължително се събират осигурителни вноски от съответните източници, а от друга страна, тези лица натрупват права, които при осъществяване на осигурителни рискове им дават основание да получават осигурителни доходи. Всичко това налага кръгът на осигурените да се определи със законодателен акт, в който да се посочат, чрез дефиниране или чрез изброяване, категории лица, които се покровителстват от осигурителната защита. Когато социалното осигуряване обхваща всички работници и служители, то кръгът на осигурените е пълен. Непълен кръг на осигурените има тогава, когато от него се изключват лица в зависимост от големината на предприятията, тяхното местонахождение, големината на получаваното трудово възнаграждение и т.н. В нашата страна, освен осигурителната съвкупност на работниците и служителите, за определен период съществува съвкупността на осигурените земеделски стопани кооператори.

В някои страни съществува големият проблем за осигуряване на лица, които работят, но не са в трудово-договорни отношения с предприятия-работодатели, не са на заплата. Тези лица, упражняващи свободна професия, при настъпването на социални рискове, също са застрашени да останат без трудов доход. Работата, която те извършват, не се отличава от работата на работниците и служителите и те също се нуждаят от осигурителна защита. У нас по КЗОО лицата, които предварително са регистрирани като упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност задължително се осигуряват за пенсия за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт.

Социално-осигурителната съвкупност като създадена по професионален признак или заради социална принадлежност към голяма група от хора, представлява естествена част от населението. Равнището, на което протича демографския процес раждаемост, определя броя на ежегодно живо ражданите лица и оказва влиянието на числеността и състава на населението. Равнището на раждаемостта, определя и голямата част от новият приток за осигурителната съвкупност. Когато раждаемостта, за продължителен период от време, намалява, намалява и новият приток в осигурителната система. Отлъчванията от съвкупността на населението са в зависимост от протичането на демографски процеси смъртност и миграции. Тези демографски процеси, до голяма степен, определят броя на отлъчванията и от социално-осигурителната съвкупност. В зависимост от равнището, на което протичат демографските процеси раждаемост, смъртност, естествен прираст, миграции се определят измененията във възрастово-половия състав на населението. Когато в продължение на дълго време раждаемостта намалява, а смъртността се заражда на приблизително постоянно равнище, естественият прираст на населението намалява, числеността на населението също намалява и започва да протича процес на стареене на населението. Съвкупността на населението се променя не само по численост и полово-възрастов състав. Настъпват постоянно изменения в образователната, професионалната, социалната, икономическата и други структури на населението. Възпроизводството на населението като цяло и промените, които настъпват в него, предопределят възпроизводството на социално-осигурителната съвкупност и количествените и качествените промени в тази съвкупност. Тази връзка между населението и съвкупността на социално-осигурените лица, както и протичащите по-нататък резултати от нея, са от значение за социалното осигуряване като цяло-за неговите приходи и разходи, за неговото развитие. Всичко това обяснява в какво се изразяват, така наречените демографски основи на социалното осигуряване. За осигурителната съвкупност при доброволната форма на осигурителна защита, протичащите демографски процеси, измененията, които настъпват в числеността и състава на населението, също са от значение.

Нормалното състояние на човека е добро състояние и бодрост. От осигурителните доходи се нуждаят неработоспособните лица, тези които не притежават качеството работна сила. Затова нашето внимание е насочено към тях:
1. Към лицата в под работоспособна възраст - подрастващите, които все още не са встъпили в полето на труда. Трудовото законодателство определя минималната възраст, на която младите хора имат право да встъпят в полето на труда и да започнат да си осигуряват трудови доходи. За да започнат да работят подрастващите, за да функционира тяхната работна сила, е необходимо освен достигнатото на тази възраст (15-16 години) физическо укрепване още и съответна квалификация, за производство при определени условия. Времето, необходимо за придобиване на тази квалификация, влияе върху началната трудова възраст или по-точно върху фактическата средна възраст, на която подрастващите за пръв път започват своята професионална дейност. Фактическата начална трудова възраст не е постоянна.
2. Към лицата, които са се оттеглили от полето на труда, поради напреднала възраст - това е съвкупността на възрастните хора. Те напускат полето на труда поради високата си възраст, поради старостта. Остаряването се предхожда от редица симптоми, които настъпват постепенно и различно за различните индивиди. Последица от развитието на науката и техниката е рязкото намаляване на смъртността в почти всички страни на света. Новите лечебни средства, успехите на медицинската наука и постиженията в социално-икономическата наука и постиженията в социално-икономическата област са в основата на повишаването на средната продължителност на живот-един обобщаващ и добър показател за характеризиране на достигнатото ниво на развитие в една страна. Измененията в съвкупността на населението водят до това, че все-повече се увеличава натоварването на икономически-активните лица с издръжката на възрастните лица, увеличава се така нареченото пенсионно число.
3. Към лицата, чиято възраст не е пречка за трудова дейност, но са възпрепятствани да се трудят поради болест, инвалидност или други причини - тази група включва лицата, които са неработоспособни, не поради възрастта, а поради влошеното здравословно състояние, забрана, домашна заетост, майчинство и т.н. са възпрепятствани да извършват трудова дейност. С развитието на обществото, съвкупността от неработоспособните негови членове, нараства. Икономическото развитие подкрепя от всички страни този процес. То е причината не само за измененията в съотношението активни и неактивни лица, но създава и условия за издръжка на неактивните.

??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Осигурителна съвкупност. Същност на осигурителната съвкупност. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.