Осигуретелен риск


Категория на документа: Икономика



III. Парични обезщетения при различните видове риск

* Парични обезщетения при временна неработоспособност
Редът за отпускане и изплащане на паричните обезщетения при временна неработоспособност е регламентиран в Глава четвърта "Обезщетения", Раздел I "Обезщетения при временна неработоспособност и трудоустрояване" на Кодекса за социално осигуряване и в Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване.
Общата сума на паричното обезщетение се определя, като дневният/часовият му размер се умножи по броя на работните дни/часове, включени в периода на временната неработоспособност или на бременността и раждането, за които лицето има право на паричното обезщетение.
При работещи на повече от едно правоотношение:
Паричните обезщетения на лица, които към деня на настъпване на временната неработоспособност са осигурени за общо заболяване и майчинство и/или трудова злополука и професионална болест по различни договори или на различни основания, се изплащат поотделно по всеки от договорите или за всяко от основанията.
Изплащане:
Паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест се изплаща от първия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.
Когато временната неработоспособност е поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест и е настъпила до 30 календарни дни от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 30 календарни дни. В тези случаи паричното обезщетение не се изплаща на лица, които получават пенсия или обезщетение за оставане без работа, определено съгласно нормативен акт. Изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия или им е изплатено обезщетение за оставане без работа.
* Парични обезщетения при трудоустрояване
Редът за отпускане и изплащане на паричните обезщетения при трудоустрояване е регламентиран в Глава четвърта "Обезщетения", Раздел I "Обезщетения при временна неработоспособност и трудоустрояване" на Кодекса за социално осигуряване и в Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване.
Видове:
1. трудоустрояване поради временно намалена работоспособност вследствие на общо заболяване, трудова злополука или професионална болест;
2. трудоустрояване поради бременност или кърмене;
3. трудоустрояване поради напреднал етап на лечение ин-витро.
Изчисляване:
Дневният размер на обезщетението е в размер на разликата между полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение през 18-те календарни месеца, предхождащи месеца на трудоустрояването, но не повече от среднодневния размер на максималния месечен осигурителен доход, и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването.
Когато работникът или служителят е работил по-малко от 18 месеца до деня на трудоустрояването, обезщетението се определя като разлика между среднодневното брутно възнаграждение, (от което би се изчислило дневното парично обезщетение за временна неработоспособност), и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването.
Изплащане:
Паричните обезщетения се изплащат на правоимащите лица в срок 15 работни дни от представяне на необходимите документи в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, след като за съответния месец са подадени от осигурителите/самоосигуряващите се лица данни, свързани с осигуряването им, с декларация образец № 1, в съответната териториална дирекция на НАП. Изплащането на обезщетението се извършва само по банков път. Полагащите се суми се превеждат от НОИ по декларираните от лицата лични разплащателни или спестовни безсрочни банкови сметки.
* Парични обезщетения за майчинство
Редът за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за майчинство е регламентиран в глава четвърта "Обезщетения", раздел II "Обезщетения за майчинство" и раздел ІV "Отпускане и изчисляване на паричните обезщетения и помощи" на Кодекса за социално осигуряване и в Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване.
При настъпване на риска "майчинство" държавното обществено осигуряване предоставя следните обезщетения:
* парични обезщетения при бременност и раждане, които се изплащат за срок от 410 календарни дни;
* парични обезщетения за отглеждане на малко дете до навършване 2-годишна възраст на детето;
* парични обезщетения при раждане на дете, които се изплащат за срок от 15 календарни дни на осигурените бащи;
* парични обезщетения при раждане на дете след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни, които се изплащат на осигурените бащи и на осигурените осиновители;
* парични обезщетения при раждане на дете в случаите на смърт или тежко заболяване на майката/осиновителката на детето;
* парични обезщетения при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, които се изплащат на осиновителката/осиновителя, който сам е осиновил дете, за срок от 365 календарни дни от датата на предаване на детето за осиновяване, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст;
* парични обезщетения при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст след изтичане на 6 месеца от деня на предаване на детето за осиновяване за остатъка до 365 дни, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст, които се изплащат на осигурения осиновител, когато с осиновителката са съпрузи.
Изчисляване:
Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на началото на отпуска поради бременност и раждане.
Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл. 41, ал. 2 - 5 от Кодекса за социално осигуряване.
Начин и условия за изплащане:
Паричните обезщетения се изплащат на правоимащите лица в срок 15 работни дни от представяне на необходимите документи в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. Изплащането на обезщетението се извършва само по банков път. Полагащите се суми се превеждат от НОИ по декларираните от лицата лични разплащателни или спестовни безсрочни банкови сметки в лева.

Когато правоимащото лице пребивава в държава - членка на Европейския съюз или в държава, с която Република България има договор за износ на парични обезщетения, предоставяни от ДОО, обезщетението може да се преведе по посочена банкова сметка в държавата по пребиваване. В този случай разноските по преводите са за сметка на лицето.
* Парични обезщетения за безработица
Редът за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица е регламентиран в глава четвърта "а" на Кодекса за социално осигуряване и в Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица.
Размер:
Дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими вноски за фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по - малко от минималния дневен размер на обезщетението за безработица, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за всяка календарна година. За 2014 г. този размер е 7,20 лв.
Месечният размер на паричното обезщетение за безработица се определя, като полученият дневен размер се умножи по броя на работните дни в месеца, за който се отнася.
Изплащане:
Паричните обезщетения за безработица се изплащат от Националния осигурителен институт на лицата по декларирана от тях лична банкова сметка. Обезщетенията се превеждат на всяка банка на 15-то число на месеца, следващ този, за който се отнасят.

IV. Здравно осигуряване
Здравното осигуряване в България се осъществява в две законово регламентирани форми: задължително осигуряване, реализирано от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и доброволно - чрез лицензирани акционерни дружества, които предлагат на доброволен принцип използването на определени здравни услуги и стоки срещу заплащане на здравноосигурителни премии.
* Особености на задължителното осигуряване
- Основават се на п-па на предвидливостта и солидарността



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Осигуретелен риск 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.