Организационна структура на тристранното сътрудничество у нас


Категория на документа: Икономика


14 Организационна структура на тристранното сътрудничество у нас.
Обща характеристика.Характеристика на тристранното сътрудничество на национално отраслово, браншово и общинско равнище.
Обща характеристика на организационната структура на тристранното сътрудничество в България

Тристранното сътрудничество е един от символите на промяната в социалния живот. То е израз на нова философия и на нов модел на трудовите отношения. Това е моделът на постепенното подобряване на положението на трудещите се. Това е придобилият широка известност чрез интернационализираното му наименование принцип на трипартизма в трудовите отношения.
На 6 март 1990 г. се провеждат първите тристранни преговори между Правителството, КНСБ и Националния съюз на стопанските ръководители. На 15 март 1990 г. е подписано Генерално споразумение, въз основа на което е създадена Националната тристранна комисия за съгласуване на интересите, На 25 март 1990 г. участниците в Генералното споразумение приемат Правила за работата на Националната комисия, с което се слага началото на институционализирането на тристранното сътрудничество в страната.

Държавата осъществява регулирането на трудовите отношения и осигурителните отношения, както и въпросите за жизненото равнище в сътрудничество и след консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите.Организационната структура на индустриалните отношения в България е изградена в съответствие с Кодекса на труда и Правилника за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество, приети в сътрудничество и след консултации с ..национално представителните организации на работниците и служителите и на работодателите. В организационно отношение системата на индустриалните отношения у нас е разположена на четири равнища:
==> Национално (централно).
==> Национално отраслово
==> Национално браншово
==> общинско.
Съгласно установената практика и действащата в момента правна рамка, страните, които участват в тристранното сътрудничество са представители на държавата , на представителните синдикални и работодателски организации. От страна на държавата, в зависимост от нивото на което се осъществява тристранното сътрудничество, участват следните органи :
* органите на изпълнителната власт - заместник - председател на Министерския съвет (като председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество - НСТС), министри, ръководители на ведомства.
* на общинско равнище, органите на местното самоуправление в социалния диалог се представляват от кметовете.
* От страна на синдикатите участват две представителните синдикални организации, които с акт на Правителството бяха признати за такива - КНСБ и КТ"Подкрепа".

Промените в механизмите на социалния диалог намериха отражение в законодателните промени, които бяха гласувани от Народното събрание в периода 1997 - 2001 г. В периода след 1997 г. обхватът на социалното партньорство се разшири чрез използване на нови механизми като например участие на социалните партньори в работата на парламента, формиране на специализирани работни групи за сътрудничество при подготовката на социални закони, привличане на социалните партньори и други организации на гражданското общество в структурите за подготовка и преговори за присъединяване на страната към ЕС. Приети са редица закони и изменения в закони, засягащи трудовите отношения и социалните реформи. През 2001 г.са приети изменения и допълнения в действащия Кодекс на труда, с които беше отговорено на предизвикателствата към социалния диалог, породени от трансформациите в собствеността, утвърждаването на пазарната икономика, действието на валутния борд, провежданите реформи в социалната сфера. С тези промени се утвърди цялостна национална система на тристранно сътрудничество, чиито основи са поставени с промените в Кодекса на труда през 1993 г. На 15 февруари 2002 година Правителството подписа Харта за социално сътрудничество с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, последвана през март от Споразумението за сътрудничество между същите страни.
Съветите за тристранно сътрудничество са формални организации които се създават в сътрудничество и след консултации на страните в индустриалните отношения. В тях се осъществява сътрудничество между правителството и национално представителните организации на работниците , както и служителите и национално представителните организации на работодателите При постигане на съгласие между тях се подписват споразумения за решаване на съответния проблем. Тези споразумения имат силата на закон за страните по въпросите, за които се отнасят.

Тристранно сътрудничество на национално (централно) равнище
Тристранното сътрудничество на национално (централно) равнище у нас се осъществява преди всичко в рамките и чрез механизмите за функциониране на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Националният съвет за тристранно сътрудничество е автономен орган за тристранно партньорство. В него се осъществяват консултации и сътрудничество на национално равнище по въпросите на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения, както и по въпросите на жизненото равнище. Той обсъжда и дава мнение по проекти на нормативни актове, уреждащи въпросите на:
* трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения;
* здравословните и безопасни условия на труд;
* заетостта, безработицата и професионалната квалификация; х общественото и здравното осигуряване;
* доходите и жизненото равнище;
* въпроси, свързани с бюджетната политика;
* социалните последици от преструктурирането и приватизацията.
*

Обхватът на проблемите които са обект на сътрудничество и консултиране в Националния съвет за тристранно сътрудничество е значително по-широк. В неговия регулярен дневен ред се включва и обсъждането на такива важни въпроси като, финансовата и приватизационната политика на правителството, взаимоотношенията на правителството с международните валутно-финансови институции, признаване правото на представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите и други. Този широк обхват на дебатите в Националния съвет за тристранно сътрудничество се оказа неизбежен при прехода към пазарна икономика.
В Националният съвет за тристранно сътрудничество участват представители на правителството, на организациите на работниците и служителите и на работодателите, признати за представителни от Министерския съвет
В съответствие с Правилника за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество:
* правителството се представлява от двама постоянни членове, единият от които зам. министър-председател;
* организациите на работниците и служителите се представляват от по двама постоянни членове на всяка една от организациите, признати за представителни;
* организациите на работодателите се представляват от по двама постоянни членове на всяка една от организациите, признати за представителни.

Председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество е заместник-министър председател. Заседанията на Националния съвет за тристранно сътрудничество се провеждат и се считат за редовни, ако присъстват не по-малко от две трети от постоянните членове, между които представители и на трите участващи в него страни. При невъзможност да присъстват някой от постоянните членове могат да бъдат замествани от други представители на съответните участници в съвета за всеки отделен случай . Решенията на Националния съвет за тристранно сътрудничество се приемат с общо съгласие на присъстващите постоянни членове на съвета, а при тяхно отсъствие - на лицата, които ги заместват.

Секретариатът на Националния съвет за тристранно сътрудничество включва секретар и технически секретар - служители в Администрацията на Министерския съвет и двама съветници-говорители от представителните организации на работниците и служителите и на работодателите.

Националният съвет за тристранно сътрудничество е постоянно действуващ орган за осъществяване на консултации и сътрудничество, в който се обсъждат само онези въпроси на трудовите и осигурителните отношения и на жизненото равнище, които предварително са обсъждани на експертно равнище. За тази цел към него са изградени и пет постоянни комисии по въпросите на: доходите и жизненото равнище, осигурителните отношения, трудовото законодателство, социалните последици от 'преструктурирането и от приватизацията и бюджетната политика.

Основното предназначение на тези постоянни комисии е да обсъждат предварително материалите, които са постъпили в него, да търсят възможности за "изглаждането" на евентуалните различия между страните и между участниците на експертно равнище или да дефинират различията, които съществуват между тях. В този смисъл те са помощни експерти органи на Националния съвет, призвани да подпомагат неговата работа..

Предвидена е възможността в заседанията на комисиите да се канят ръководители и експерти на органи и институции, които са внесли проекти на нормативните актове за обсъждане в съвета или имат пряко отношение към тях. Постоянните комисии към Националния съвет обсъждат и изготвят становища по постъпили проекти на нормативни актове, както и по въпроси, възложени им от председателя на съвета или с решение на съвета.

С приемането на Закона за фонд "Обществено осигуряване" принципите на тристранното сътрудничество намериха практически приложение в управлението на фонд "Обществено осигуряване" чрез Националния осигурителен институт. В неговия надзорен съвет участват по един представител на всяка една от представителните организации работниците и служителите и на работодателите и равен на тях брой представители на правителството.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Организационна структура на тристранното сътрудничество у нас 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.