Описание на структурата и управлението на община Велинград


Категория на документа: Икономика


Близостта в икономическото развитие е важна предпоставка за участие във валутна зона. По своята същност критериите от Маастрихт предполагат достигане на определена степен на номинална конвергенция между страната-кандидат и валутната зона като цяло, но не може еднозначно да се гарантира, че изпълнението им ще доведе до приближение на структурата на икономиката до тази на икономиките на страните-членки на валутния съюз или до уеднаквяване на икономическия цикъл. Te се отнасят до основни икономически величини като бюджетен дефицит, ценова стабилност (ниска инфлация), дългосрочни лихвени равнища, стабилност на обменния курс, като за всяка от тези променливи са посочени количествени измерители за изпълнението им.
Критерии от Маастрихт
Инфлация
Средната стойност от инфлацията на трите страни с най-ниска инфлация плюс 1.5 процентни пункта
Лихвени проценти
Средната стойност от лихвените проценти по 10-годишните държавни облигации на посочените страни плюс 2 пункта
Публичен дълг
Максимум 60% от Брутния вътрешен продукт
Бюджетен дефицит
Максимум 3% от Брутния вътрешен продукт
Валутен курс
В рамките на 15% под и над определен валутен курс спрямо еврото


Независимо от факта, че Европейският съюз като цяло представлява просперираща икономическа област, налице са различия в състоянието и развитието на над 250-те региона в съюза. Именно премахването на тези несъответствия и предоставянето на гражданите на ЕС на равни възможности за достъп до качествено образование и обучение, за получаване на подходяща работа, за екологично чиста околна среда, за осигуряване на благоприятна бизнес-среда за предприемчивостта им, е основната цел на регионалната политика. ЕС е разделил територията си на "планови региони". Те отговарят отчасти на съществуващите административни единици, но не напълно, защото във всяка една от държавите-членки административните структури са различни. Системата за това разделение е наречена NUTS, според френското й наименование - Nomenclature des Unites Territoriales Statistiques. NUTS е йерархична класификация на пет нива. Тя включва 3 регионални нива (NUTS I, II, и III) и две местни нива (NUTS IV и V). Българската NUTS класификация е както следва: NUTS 2 - райони за планиранe NUTS 3 - области; NUTS 4 - общини; NUTS 5 - населени места.

Организацията на пространството в националем мащаб на страните членки, в основата си се изгражда на базата на районирането. Районирането се извършва чрез подхода на поляризираното пространство като са определени центровете за развитие, носители на регионални проблеми. Икономическото райониране се извършва въз основа на врьзките между природните даденодти и развитието на производителните сили, стопанските връзки, специализацията, изградеността на производствено-инженерната и социалната инфраструктура. Икономическият район е най-висшата форма на териториална организация на икономическия живот. Той е изграден от сьподчинението на различни по характер, сила и обхват териториално-производствени комплекси, стопански, промишлени и други. Икономическият район разполага с голяма територия и значителни природни, материални, човешки и финансови ресурси, които дават вьзможност комплексно да се развива стопанството. Обикновено се простира върху няколко административно-териториално обособени единици. Основните видове райони в практиката на ЕС са:

* Централни райони - попадат в зоната на гравитацията на най-големите градове, които са излезли извьн границите на сьответната агломерация в обширни урбанизирани ареали с радиус 100-200 км. Отлочават се с висока интензивност на стопанската дейност, силно развита индустрия, организирана градска среда, остри социални контрасти, силно екологично натоварване,съпроводено със свиване на селското стопанство.

• Депресивни райони, поразени от прекомерна индустриализация изостанали в социалната сфера и технологично ниво. Те са характерни за зоните на тежката индустрия, предимно на каменовъглено-металур-гичните комплекси. Характеризират се с голям брой гъсто населени градове, с остарял жилищен фонд с висока плътност на населението и застрояването, с висок относителен дял на ръчен, тежък физически труд, замърсяващи и вредни за здравето производства;

• Периферни райони - това са най-изостаналите и слабоиндустриализиран райони. Те са рядко населени територии, градовете и селата са малки или много малки. Населението е концентрирано в градските центрове, някои от които се опитват да функционират като регионални центрове, но далеч по-непълноценно;

• Райони, които са изолирани поради релефа и климатични условия, т.е. планински и полупланински - слабо развити, без икономически връзки. Разположени са в периферията на ЕС или в основните планински вериги. Налице са по-високи от средните транспортни разходи, лоша транспортна инфраструктура и ограничен достъп до централните урбанизирани пазари;

• Гранични региони - разположени в граничните територии. Обезлюдени територии със слаборазвита икономика, без икономически връзки и ограничено движение на населението.

Интеграционните процеси спомагат за преодоляване на различията между отделните страни и региони по степен на икономическо развитие, но могат да породят и някои регионални различия,които са провокирани от природните дадености, нивото на развитие на икономиката, отрасловата структура и изграденост на инфраструктурата.

Държавите се включват в различни форми на икономическа интеграция, защото очакват някакви облаги от това, които могат да се подредят по следния начин.

Първо, интеграционният процес поражда редица изгоди и разходи, които могат да бъдат разпределени между страните-членки. Например:

а) При митнически съюз вътрешната либерализация и изграждането на обща външнотърговска политика лишава страните-членки от класически инструменти на търговската политика, чрез които те до този момент са оказвали подкрепа на определени социални групи или стопански отрасли, концентрирани в определени региони. В процеса на специализация се освобождават ресурси, които трябва да се
пренасочат. Това обаче включва редица разходи - за преместване, придобиване на нов опит и т.н. На някои страни е необходимо повече време, докато материализират ползите от митническия съюз, докато разходите се появяват веднага. При други страни ползите се усещат веднага и то при ограничени разходи.

б) При формирането на Единен вътрешен пазар на капитали, стоки, хора и услуги, въвеждане на свободното пазарно пространствено стимулиране движението на производствените фактори (капиталът и работната сила) и насочването им към регионите, предлагащи най-добри инвестиционни условия, създава предпоставки за балансирано развитие. Обективно капиталите предимствено се насочват към области и
региони, в които са осигурени вече най-добрите условия. Работната сила може да се насочи от райони с по-ниско трудово възнаграждение към райони с по-високо, но това е свързано с високи лични и социални разходи. Не бива да се подценява фактът, че езиковите и културните различия ще останат задълго пречка пред мобилността на човешките ресурси в рамките на ЕС - проблем, който не съществува в САЩ.

В крайна сметка свободното движение на производствените фактори често повишава риска от небалансирано развитие. Създаването на икономическия и валутен съюз съкращава още повече икономическите лостове за въздействие на националните държави.

Историческото развитие на ЕС до настоящия момент показва недвусмислено, че всяко следващо задълбочаване на интеграционните процеси благоприятства повече централните европейски региони до степен, при която се откроява ясно един модел на регионално развитие от типа "ядро - периферия". Традиционно проспериращото ядро на ЕС се разпростира от Югоизточна Англия до Северна Италия (оста Лондон - Милано). В последно време се наблюдава тенденция за втора ос от Северна Италия през Южна Франция до Североизточна Испания, но така или иначе моделът "ядро - периферия" се запазва. Този модел на развитие съществува от години. Той е резултат както на икономически процеси, предшестващи създаването на ЕО, така и на такива, появили се след неговото възникване.

При интеграцията и регионалното сближаване се противопоставят няколко тенденции:

* Миграцията на работната сила и движението на капитала - регионите с нисък доход на глава от населението са източник на евтина работна ръка, която мигрира към по-богати региони. От друга страна, към тези региони се насочват инвестиции, за да експлоатират евтиния труд. Това движение на производствените фактори ще продължи, докато цените им се изравнят.

* Разпростиране на технологии - при интегрирани стопанства технологии и ноу-хау достигат много бързо от по-развитите до по-изостаналите региони.

* Акумулиране на капитал - регионите с висока производителност и доход на глава от населението трудно увеличават своя ръст, тъй като акумулирането на много капитали неминуемо намалява нормата на доходност.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Описание на структурата и управлението на община Велинград 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.