НПО и държавата


Категория на документа: Икономика


Неправителственият сектор като партньор на държавата в системата на публичните услуги.
Увод
Гражданските организации са основен елемент на обществото и имат ключова роля за насърчаване на хората да бъдат активни и отговорни. Те са ключов и необходим партньор на държавната и местните власти. От една страна, те дават възможност на
различни групи в обществото да изразяват своите позиции публично. От друга, реално влияят върху формирането на политики, засягащи пряко техните интереси и подпомагат институциите да вземат информирани решения, основани на анализ
на различни гледни точки. Гражданските организации имат огромни постижения за развитието на българското общество в исторически план. Тяхното зараждане
започва още от Възраждането и играе ключова роля за сформиране на българската националност и държава. Прояви на гражданска активност можем да търсим, както в борбата за държавна и църковна независимост на България по време на Възраждането, така и при Съединението на Княжество България с Източна Румелия от 6 септември 1885 г. Тук е и активната обществена и дарителска дейност на хора като братята Евлоги и Христо Георгиеви, с чието дарение е построен Софийският университет, и Димитър Ценов, финансирал изграждането на Академията в Свищов, както и много други, с помощта на които се изграждат културните и политически устои на нацията ни.
Към настоящия момент в България има повече от 34 000 регистрирани фондации и сдружения. От тях над 9 000 са вписани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел при Министерството на правосъдието като организации в обществена полза. В Информационния портал за неправителствените организации в България (www.ngobg.info), към юни 2012 г., са регистрирани над 5 400 от тези
организации, като най-много са в София (над 2 000), следвана от Варна, Пловдив и Бургас (средно около 300 организации на град). Най-голям брой организации работят в сферата на образованието (13 %), социалната сфера (11 %), културата (9 %) и младежките проблеми (7 %), а останалите организации работят в над 20 други сфери.
В цялостния процес на евроинтеграция е необходимо допълнително укрепване накапацитета и стабилността на НПО като институции с огромна роля за развитие награжданското общество и подобряване на диалога между държавните институции и "третия сектор", което се изразява в:

- Издигане ролята на НПО като Представител на гражданския сектор и Координатор между държавните институции и бизнес групите (частния сектор);

- Активиране на партньорството и диалога между НПО (гражданския сектор), държавните институции (държавната администрация на всички нива) и бизнес групите (частния сектор);

- Повишаване ефективността от дейностите на НПО чрез целенасочено обучение на кадрите им, концентриране на усилията им за решаване на ключови проблеми в икономиката на национално, регионално и местно ниво и прилагане на нестопански маркетинг, като инструмент за управление и финансиране на отделните НПО.

1. Дефиниция и видове НПО.
2.1 Дефиниция.
Неправителствена организация (НПО) е всяка частна, независима от държавното управление институция, която развива някакъв вид обществена дейност без стопанска цел и се финансира от източници, несвързани с правителството1. По света има над 40 000 международни НПО, а в национален мащаб броят им е огромен. Дейностите на неправителствените организации са обширни :социални проблеми и маргинализирани групи; малцинства; околна среда; човешки ресурси;образование; здравеопазване; развитие на гражданското общество; икономическо развитие;европейска интеграция; научноизследователска дейност;култура;младеж; деца; спорт и туризъм:
Днес неправителствените организации имат по-широки цели за социално развитие, основаващи се на прогресивни международни стандарти и добри практики и надхвърлящи конкретните потребности на техните служители или преки потребители и бенефициенти;Всички те са изпълнявали проекти с външно финансиране и са натрупали опит, увереност и култура на работа, които им позволяват да бъдат част от по-широкия диалог и обмен в неправителствения сектор. Разполагат с някакъв вид обучени, добре осведомени човешки ресурси (служители, доброволци, членове), които са имали възможност да се запознаят с опит и практики извън своите собствени организации и могат да правят сравнения и да изготвят стратегии за собствената си работа. С помощта на техническата експертиза на водещи неправителствени организации е изготвен - Законът за юридическите лица с нестопанска цел приет 01.01.2001г. Законът урежда учредяването, регистрацията, устройството, дейността и прекратяването на юридическите лица с нестопанска цел( чл. 1.1. от Закона за юридическите лица с нестопанска цел. С правната рамка на НПО ясно се определя дейността им: Чл. 2. (1) Юридическите лица с нестопанска цел свободно определят целите си и могат да се самоопределят като организации за осъществяване на дейност в обществена или в частна полза. Определянето се извършва с устава, учредителния акт или с изменение в тях; взаимоотношенията с държавата Чл. 4. Държавата може да подпомага и насърчава регистрираните в централния регистър юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност чрез данъчни, кредитно-лихвени, митнически и други финансови и икономически облекчения, както и финансирания при условия и по ред, определени в съответните специални закони; регламентира видовете организации- сдружения и фондации.
1.2. Видове.
Сдружението е един от двата основни вида юридически лица с нестопанска цел според българското законодателство. То е корпоративно устроено и това обстоятелство определя неговата органна структура. Според Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), всяко сдружение следва да има винаги двустепенна система от органи - Общо събрание и Управителенсъвет (Управител). Освен тях, според волята на учредителите или на съответния орган, който е оправомощен да взема такова решение, е възможно да бъдат създадени и допълнителни, алтернативни органи. Устройството на всяко сдружение, включително и системата му от органи, се определят от закона и устава.
Фондацията е вторият вид юридическо лице с нестопанска цел според българското законодателство, което няма корпоративен характер и това е основната разлика със сдружението. По отношение на фондацията, законът е значително по-лаконичен в сравнение с уредбата на сдружението - за това колко и какви органи следва да има всяка фондация. Органите на фондацията не са ограничени и по отношение на броя на членовете на тези органи. Ако учредителят желае да участва в управлението на фондацията, той трябва изрично да уреди това в учредителния акт.
Във всички случаи Фондацията следва да има поне един орган - управителен, който да управлява организацията и да изразява волята й. Този орган може да бъде както едноличен, така и колективен. Когато е предвиден повече от един орган, законът определя, че правилата за Общото събрание и Управителния съвет от сдружението се прилагат съответно за органите на фондацията. Това означава, че при фондацията единият от органите ще бъде върховен орган, а другият - управителен. Този орган на фондацията, който е определен да бъде върховен ще има правомощия сходни с тези на общото събрание: изменение на учредителния акт, избирането и освобождаването на управителния орган, приемането на отчета и пр. Управителният орган ще има
типичните управителни правомощия - разпореждане с имуществото, представителство, организиране на дейността на организацията и пр.

2. Роля на НПО в системата на публичните услуги.
Съвременните неправителствени организации без съмнение играят важна роля в еволюцията на модерното гражданско общество. Този тип организации израстват като спонтанни и доброволни граждански асоциации с готовност да поемат голяма част от типичните за реформиращите се структури на държавата функции. НПО създават условия за реализация на доброволната активност и частната инициатива на обществото. Важното място, което третият сектор заема в структурите на съвременното гражданско общество, налага не само изучаване на неговите сфери на дейност, цели, развитие, обществена роля, но и отчитане на обществените настроения към него - оценка за реализацията на целите, наличните ресурси и способността му да се справя с различни проблеми - отношение, което ще определи бъдещето на НПО.
Една от най-разпространените теории за възникването на организациите от третия сектор на обществото обяснява тяхната поява със западането на ролята на съвременната държава и невъзможността й да осигури обслужването, потребностите и реализацията на целите на обществото. Друга теория свързва появата на НПО с ограничеността на пазара. При невъзможност пазарните отношения да осигурят на гражданите определен вид потребности, те се организират доброволно за тяхното задоволяване. Хронологичната теория интерпретира зараждането на третия сектор с необходимостта от защита на труда, много преди намаляването на ролята на държавата и проявата на ограниченията на пазарa.
НПО са буфер и коректив по отношение на държавата и пазара. Те допълват институциите при осигуряване на стоки и услуги, които останалите два сектора на обществото не могат да осигурят по една или друга причина. В същото време НПО предлагат и алтернативни политики и решения на някои от спорните въпроси в обществото. Те предлагат още една ценна възможност за участие в социално-икономическия живот на обществото на малцинствени групи, които не са пряко представени във властта.
НПО играят ролята на посредник между гражданите и държавата2. Засегнати от някакъв проблем, гражданите невинаги могат да осъзнаят докрай собствените си интереси и да ги отстояват по най-добрия начин. При обединението си в асоциации те могат да гарантират компетентна, професионална и ефективна защита на интересите си.
Третият сектор е изключително полезен в сферата на образованието и социализацията на гражданите. Той спомага за придобиването на необходимия социален опит и в търсенето на по-рационални начини за задоволяване на интересите на гражданите и тяхното политическо съзряване. Глобализацията на икономиката в света подтиква НПО да посредничат при обмяната на идеи и хора при движението на работната сила и развитието на международното сътрудничество - дипломация на социално ниво. Този позитивен процес служи за разбиване на традиционните, исторически създадени предразсъдъци и граници между културите и за откриване на нови хоризонти с въвеждането на съвременни подходи и политики в разрешаването на кризисни проблеми в процеса на общественото развитие.
Развитието и утвърждаването на НПО е сложен процес. Постепенно се утвърждават социални групи с по-висока степен на влияние над другите, съществува опасност влиянието на самите НПО да надвиши това на институциите и те да придобият монопол в определена сфера на обществения живот.
Поради широкото разнообразие на дейността им НПО могат да бъдат сравнени по някои общи критерии или характеристики. Изследователи от университета "Джон Хопкинс" извеждат пет основни общи черти на неправитепстве-ните организации, които помагат за по-ясното оформяне на организационната рамка на третия сектор.
По отношение на правния статут на НПО в Европа и света съществуват различия, като българското законодателство се придържа към европейските правни рамки. Съгласно международната класификация на неикономическите организации, прилагана в България, НПО се разделят на дванайсет типа в съответствие със сферата на дейността им:
• Култура, културно наследство и изкуство:
о исторически, литературни и хуманитарни сдружения, музеи и др.;
о посреднически организации за дистрибуция на филми, радио и телевизионни програми, за публикации на книги и др.;
о организации за архитектура, керамика, скулптура, театър и др.
• Спорт, отдих и туризъм:
о спортни клубове, ловни и риболовни съюзи и др.;
о отдих и възстановяване, зоопаркове и аквариуми, клубове по интереси и др.
• Образование и пауна:
о детски градини, начално и средно образование, училищни настоятелства, висше образование, професионални и технически училища, училища за възрастни и др.;
о научни и изследователски организации в медицината, нзуката и технологиите, обществено-политическите науки и др.
• Защита на здравето:
о болнични центрове и центрове за рехабилитация;
о санаториуми;
о здравна защита и интервенции при кризи;
о образование по защита на общественото здраве.
• Социални служби:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
НПО и държавата 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.