Новата икономическа теория


Категория на документа: Икономика


ВСУ "Черноризец Храбър"
Катедра "Международна икономика и администрация"

Реферат по Философия
На тема:
"Новата икономическа история" - Р.У. Фогел

Изготвил: Проверил:
Антоанета Жекова Ж. Стоянов
Фак. 09011034
МБМ 2 курс

Робърт Уйлям Фогел е роден на 1 юли 1926г. Той е американски икономист работил в сферата на стопанската история. През 1993 получава награда за икономически науки на Шведската банка в памет на Алфред Нобел заедно с Дъглас Норт. Основният му принос за икономиката, за което е награден с Нобелова награда през 1993 г. е създаването на клиометрията.
Редица изследователи сочат като рождено място на "новата икономическа история" проведената в Уйлямсбърг през 1975г. от Американската асоциация за икономическа история научна конференция. Основната тема на новото движение още от неговото появяване е борбата срещу "традиционната историография". Сред активните участници на тази конференция е и Робърт Уйлям Фогел. Той дължи известността си най-вече на две свои научни изследвания: "Железниците и американския икономически растеж: опити върху икономическата история" и "Време върху кръста", в които използва виртуозно количествени методи при изследване на достъпните му исторически извори.

Значително влияние върху творческия път на младия Фогел оказва известното съчинение на У. Ростоу " Стадии на икономически растеж", в което се обосновава тезата, че равнището в развитието на производствените технологии определя етапите на обществено развитие. Внедряването на нови технологии, според Ростоу, обуславя прехода на обществото от нисшия (стадий на доиндустриалното общество) към висшия стадий ( стадия на индустриално общество). Този процес завършва със създаването на "проиндустриално общество". Между множеството илюстрации, които той използва за доказване на своята теза, значително място заемат примерите от историята на американските железници. Както и за множество други километри от 60-те години и Фогел превръща технологическия детерминизъм на Ростоу в своя "пътеводна звезда". Неговата силна страна е най-вече в концентрирането на вниманието върху историята на техниката, което създава извънредно благоприятна възможност за задълбочено изследване историята на технологическите изменения. При това Фогел на практика реализира както основните моменти в концепцията на Ростоу, така и някои от принципните положения на километричната теория, съчетани с метода на математическо моделиране. Има се предвид най-вече т. нар. контрафактическо моделиране. Като се опира на съответните принципи на този вид моделиране историкът може да имитира контрафактически , т.е нереализирани ситуации. След изграждането на съответния модел той може да сравнява получената конструкция с действителни исторически ситуации, да прави изводи дали историческото развитие е осъществено по оптималния си път и вариант или не.

Какъв контрафактически модел предлага и използва Фогел при анализа върху ролята на железниците в развитието на американската икономика? Неговият извод е, че железопътното строителство не оказва съществено влияние върху развитието на стоманодобивната индустрия. То използва вносни релси, което не предизвиква изменения в металодобивната индустрия. Не се реализират съществени изменения и върху добива на въглища, тъй като дълго време в железопътния транспорт се използват дърва. Не е стимулирано и машиностроенето, чиято основна продукция дълго време са селскостопанските машини. Подобна ситуация, подчертава Фогел, ни дава възможност да си зададем как биха се развивали САЩ, ако не бяха построени железници?

При отговора на този въпрос би могло да се използва и контрафактически модел, където като алтернатива на железниците се представя водния транспорт. Рентабилността на този вид транспорт е голяма, а системата от канали, която би могла да се построи в САЩ през XIX век би подпомогнала придвижването на американските фермери на Запад и би предизвикала такова разширение на селскостопанското производство, каквото предизвикват и железниците. За доказване на тази своя теза Фогел предлага хипотетична система на каналите, които пресичат цялата американска територия.

След това изчислява брутния национален доход на САЩ през XIX век и го сравнява с контрафактическия брутен доход. Според него те се различават само с няколко процента. Следователно железниците ускоряват развитието на САЩ само с два месеца.

Подобни сензационни изводи предизвикват бурни спорове сред американските историци. Множеството автори убеждават горещо своите читатели, че именно технологическото развитие на американската промишленост позволява на САЩ да изпревари Англия.

В края на 60-те години редица опоненти на Фогел стигат до извода, че съчетаването на идеи на Ростоу с количествени методи е безперспективно за развитието на историческото познание. Повечето от тях са възпитаници на Харвардския университет, поради което са известни като "харвардската група" на километриците. В началото на 70-те години към тях се присъединява и патриарха на американската километрия Дъглас Норт.

Американският икономист проф. Дъглас Норт е роден през 1920 година. Защитава докторат през 1952 г., а от 1960 година е професор във Вашингтонския университет в Сиатъл. Бил е директор на Института за икономически изследвания и на Националното бюро за икономически изследвания. Професор Норт е водещ учен в т.нар. Нова икономическа история или клиометрика, която прилага количествени подходи в научните изследвания като математически модели, статистически анализи и компютри. Дъглас Норт е сред пионерите и на Новата институционална икономика, разкривайки голямата роля на институциите и специално правото на собственост за стопанското развитие на държавите.

Върху концепцията за историята голямо влияние оказват идеите на "новото ляво" движение. В желанието си да се изменят методологията на "новата икономическа история" се предлага да се използва теоретичния синтез от концепциите на водещите икономисти и политолози. Това, от своя страна, довежда до радикални промени в категориалния апарат на километрията. Наред с терминологията от теорията на Ростоу, в категориалната мрежа на новото течение се включват и понятия като "класи" и "класова мобилност". Те се настояват историците да използват не само количествени, но и качествени критерии при изследване на миналото.

Благодарение на посочените идеи дотогавашните отношения между километрията и "традиционната" историография се изменят значително. Битката между тях постепенно отстъпва място на конструктивния диалог. Изтъква се взаимовръзката и приемствеността между "новата икономическа" и "традиционната" историография. Нараства доверието на традиционалистите към километрията и нейните методически принципи, което довежда до разширяване базата на "новата икономическа история". Факт е, че идеите на километрията се приемат от почти всички американски историци.

Ляво-либералните настроение на "харвардската" група обаче не допадат на Фогел. Около него се обединяват редица историци, които виждат в негово лице своеобразен знаменосец в битката с "традиционната" историография. Още повече, че самият Фогел разглежда поведението на "харвардските" си колеги като "проява на явен колаборационизъм". Неговото отношение има особена тежест и поради факта, че през 70-те години той е един от любимците на американската преса, която го разглежда като "километричен революционер". Фогел използва майсторски научната и търговска реклама за създаване на благоприятна нагласа към своите методологически търсения и исторически трудове. И на великолепно организираната рекламна кампания се дължи широката популярност на основното му съчинение през 70-те години, написано в съавторство със С. Инъгман - " Време върху кръста". Почти във всички рекламни средства се подчертава най-вече уникалността на това негово съчинение, което се разглежда като своеобразен манифест на "дясното крило" на километристите.

Според намеренията на двамата автори това съчинение би трябвало да утвърди сред историците концепцията на технологическия детерминизъм и то най-вече около спора за същността на робството в Америка. Нали не е нормално питат те, американските историци да насочват своето внимание само към социалните аспекти на робството, а да оставят икономическата му история в "периферията" на своя интерес? Нима можем да се съгласим с концепциите на такива историци като У. Филипс и Г. Календер, които основават своята история на платационното робство върху толкова съмнителните кита: първо, че то е крайно нерентабилно и ниско ефективно, второ, че е нежизнеспособно, тъй като е неспособно да задоволява нуждите от селскостопанска продукция на американския Запад, и трето, че е типичен продукт на американския патернализъм, т.е на желанието на господарите на "възпитават" своите роби.

??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Новата икономическа теория 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.