Мярка 313 от програмата за развитие на селските райони (ПРСР) - Насърчаване на туристическите дейности


Категория на документа: Икономика



Източник: https://webgate.ec.europa.eu/6

На ниво ЕС27, количеството на инвестициите по проекти за насърчаване на туристическите дейности, за които са отпуснати средства по мярка 313, възлиза на повече от 1,3 млрд. евро.
Румъния и Германия са държавите - членки, които показват най-висок обем инвестиции през 2011г. - съответно близо 399 млн. евро за Румъния и 172 млн.евро за Германия. Като проценти спрямо целевата сума на инвестициите за периода 2007-2013 г., тези суми представляват съответно 48% (Румъния) и 45% (Германия).
Също значителни са инвестициите в проекти за насърчаване на туристическите дейности във Франция и Полша, които общо са генерирали обем на инвестициите в размер на близо 188 млн. евро. Конкретно в Полша, размера на инвестициите, генерирани по мярка 313, надвишава 100% от планираното за периода 2007-2013г.
В Белгия и Австрия степента на напредък по отношение на общия размер на инвестициите е по над 75%, което е много добро темпо на усвояване на предвидените средства.
По този показател България отново е на едно от последните места в класацията, с отпуснати 3,786 млн. евро, или 10% от целевата сума за текущия програмен период.

Програмен период 2014-2020г.

В Новия програмен период 2014-2020 се поставя специален акцент върху младите фермери и малките стопанства, с насочване на определен финансов ресурс към тях. В преходната за страната ни 2014 г., България е извоювала възможността да ползва 6,5% от средствата за директни плащания, което е приблизително два пъти повече в сравнения със средствата предоставяни до момента.7 Основна цел пред новата Програма за развитие на селските райони е увеличаване на БВП от земеделие. Както през предишния период, ефективно усвояването на средствата от новата Програма за развитие на селските райони (2014-2020 г.) остава сред дългосрочните приоритети. Наред с това, за новия период целенасочено ще се осъществяват следните национални приоритети: многостранна и ефективна подкрепа за малките стопанства, подкрепа за младите земеделски производители, подкрепа за секторите на плодовете, зеленчуците, етерично-маслените и медицински култури, животновъден сектор, включително всички въдства, напояване, агроекологични дейности, включително биологично земеделие, иновации в земеделието, запазване и укрепване на позициите в зърнопроизводството. Стремежите са за установяване на интегриран подход към новата програма, с цел постигане на реален ръст на БВП от земеделие.

При разработването на програмата ще се обърне внимание и на два други важни акцента. Обмислят се възможности за облекчаване на процедурите при кандидатстване по отделните мерки и увеличаване на възможността за използване на финансови инструменти, които да улеснят достъпа на бенефициентите до финансиране. По този начин се очаква програма да стане много по-достъпна и ефикасна по отношение на усвояемостта.

Бюджетът по ПРСР през следващия 7-годишен програмен период е 2,338 млрд. евро за България. Новата промяна, която се очаква да бъде направена е да няма повече ОС1, ОС2, ОС3 и ОС4, а всички мерки да са в една ОС. Това ще позволи прехвърлянето на средства от не толкова атрактивните мерки, към тези които има по-голям интерес. Очаква се обаче новата Програма за развитие на селските райони 2014-2020 да бъде разделена на четири на брой тематични подпрограми, което е заложено в новия Чл. 8:
Тематични подпрограми.8 Според него държавите-членки могат да включат в обхвата на програмите за развитие на селските райони тематични подпрограми, които допринасят за приоритетите на ЕС за развитие на селските райони, насочени към задоволяването на установени специфични нужди по-специално по отношение на:
* млади селскостопански производители, които нямат навършени 40 години, но са придобили адекватни професионални умения и знания за управление на стопанството;
* малки земеделски стопанства (посочени в член 20, параграф 2, трета алинея);
* производители в планинските райони (посочени в член 33, параграф 2);
* къси вериги на доставки - чрез нея ще се подпомага достъпа до пазара на земеделски производители с цел избягване на междинни посредници.

Всяка от тези подпрограми ще има по няколко мерки за подпомагане по тези направления. На този етап обаче тези мерки са разписани най-общо като обхват, допустими бенефициенти, допустими дейности и разходи, но в повечето случаи няма бюджети, няма минимални и максимални прагове, както и разписани показатели към мерките.9 Според министъра на земеделието и храните, Димитър Греков, техните окончателни параметри ще станат ясни едва към средата на 2014г., с обявяването на правилата за прилагането на новата Обща селскостопанска политика (ОСП) 2014-2020г.10

Изнесената в публичното пространство официална информация за конкретните мерки по новата Програта за развитие на селските райони обаче все още е твърде оскъдна. В официалния сайт на Програмата е публикувана единствено работен анализ и стратегия за ПРСР 2014-2020, като в него е наблегнато преди всичко на горските територии като възможност за развитие на традиционни форми на туризъм. планински туризъм, селски туризъм, екотуризъм, велотуризъм, ловен и риболовен туризъм. В него са посочени данни от социологически проучвания, според които 65% от българското население ползва горските територии за възстановяване и отдих. В него е изнесено твърдението, че високият потенциал за развитие на туризма, който притежават горските територии, не се използва в достатъчна степен като източник на доходи и поминък. Посочено е, че въз основа на ориентировъчни данни, основани на експертна оценка от ДПП, ИАГ, за периода 2006-2011г. териториите на природните паркове са посетени годишно средно от 3 710 000 туристи, като част от тези посещения - приблизително 60 000 посетители, са отбелязани като регистрирани в посетителски информационни центрове и други обекти за туризъм. Общите приходи от туризъм са в рамките на 20 000 лева годишно. Основните инвестиции от страна на държавата за развитието на екотуризма и рекреацията в горите са за изграждане на туристическа инфраструктура в природните паркове.

Конкретно по мерките по Ос 3: "Качество на живот в селските райони и разнообразяване на селската икономика" изнесената информация също е твърде оскъдна и все още неофициална. Както вече споменахме, Програмата занапред ще е с малко по-различна структура и всички мерки няма да са разпределени в няколко основни Оси, както досега. Мерките по сегашната Ос 3 занапред вероятно ще бъдат към планираният Приоритет 6: Насърчаване на социалното приобщаване, намаляването на бедността и икономическото развитие в селските райони. Той ще бъде разделен на Приоритетна област 6A: Улесняване на диверсификацията, създаването и развитието на малки предприятия и разкриването на работни места, Приоритетна област 6Б: Стимулиране на местното развитие в селските райони и Приоритетна област 6В: Подобряване на достъпа до, използването и качеството на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) в селските райони.

Конкретна информация с параметрите на всяка мярка все още не е изнесена официално. Очаква се през новия програмен период горната граница на субсидията по Мярка 311, Мярка 312 и Мярка 313, която досега беше 200 000 евро, да достигне 500 000 евро. По отношението на останалите мерки също се очаква да има повишаване, но към този момент не се знае с колко и при какви параметри. Също така се знае, че стартиращи фирми на млади фермери (до 40г.) ще могат да получат до 50 000 евро за неземеделски дейности през 2014-2020 г., като изискването е бизнесът да е свързан с туризъм, занаяти или производство на енергия от отпадъци. Това е заложено в разработката на бъдещата Програма за развитие на селските райони (ПРСР), която е готова в суров вид в Министерството на земеделието и храните и е разпратена до членовете на тематичната работна група. До 6 декември проектът трябва да бъде обсъден, а до края на годината изпратен в Брюксел. Половината от помощта до 50 000 евро за прохождащи фирми ще се дава авансово до 3 месеца след сключване на договора. Очаква се тези средства да се отпускат по новия Чл. 20 - Развитие на стопанства и предприятия, като подпомагането по тази мярка най-вероятно ще обхваща:
а) стартова помощ за:
i) млади селскостопански производители (сегашна мярка 112). Подпомагането се предоставя на млади селскостопански производители;
ii) неселскостопански дейности в селските райони (сегашна мярка 311 и мярка 312 само за стартиране). Подпомагането се предоставя на селскостопански производители или членове на земеделското стопанство, които стартират неселскостопански дейности, и на микро-и малки предприятия в селските райони, извършващи неселскостопански дейности.
iii) развитието на малки стопанства. Подпомагането се предоставя на малки стопанства, определени от държавите-членки.
б) инвестиции в неселскостопански дейности (сегашна мярка 311 и мярка 312 за инвестиции). Подпомагането се предоставя на микро-и малки предприятия в селските райони, извършващи неселскостопански дейности, и на селскостопански производители или членове на земеделското стопанство.
Финансирането на инвестиции във вече създадени неземеделски дейности не може да надхвърля 75% от разходите. Европейските субсидиите, предвидени за тези случаи са за проекти на стойност между 5000 и 400 000 евро.
в) годишно подпомагане на селскостопански производители, участващи в схемата за дребни селскостопански производители, установена в дял V от Регламент (ЕС) № DP/2012 - регламента за директните плащания (наричана по-долу "схема за дребни селскостопански производители"), които трайно прехвърлят стопанството си на друг селскостопански производител - това е нова дейност за подпомагане.

Също така интересен е и Чл. 21 - Основни услуги и обновяване на селата в селските райони, който може да бъде отнесен към сегашните мярка 321 и мярка 322. Подпомагането по него се отнася единствено до дребна по мащаби инфраструктура съгласно определеното в програмата от всяка държава-членка. Програмите за развитие на селските райони обаче могат да предвиждат специфични дерогации от това правило за инвестиции в широколентова инфраструктура и енергия от възобновяеми източници. В този случай се предвиждат ясни критерии за осигуряване на взаимно допълване с помощта в рамките на други инструменти на ЕС.

Ето и някои ключови мерки към чл. 21, свързани с насърчаването на туристическите дейности:
* код 7.2 "Помощ за инвестиции в дребна инфраструктура, вкл. инфраструктура за енергия от възобновяеми източници";
* код 7.5 "Помощ за инвестиции за инфраструктура за отдих/туризъм";
* код 7.6 "Помощ за изследвания/инвестиции в културното и природното наследство в селските райони, вкл. райони с ВПС;

Използвана литература:

http://prsr.bg/

http://www.dfz.bg/

http://prsr.government.bg/Admin/upload/Media_file_bg_1375414930.doc -



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Мярка 313 от програмата за развитие на селските райони (ПРСР) - Насърчаване на туристическите дейности 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.