Мотовационни теории


Категория на документа: Икономика


1 Външна среда - активни субекти и сили, действащи извън пределите на предприятието, но влияещи върху различни аспекти на неговата дейност. Факторите на макросредата (икономически, социални, политически, демографски, технологични и екологични) оказват косвено въздействие, а факторите на микросредата (клиенти, конкуренти, бизнес партньори, пазар на труда) - пряко въздействие върху дейността и резултатите от дейността на предприятието. ( прод д.ик.н. Димитър Шопов, доц.д-р Йордан Близнаков, доц.Георги Георгиев, доц.д-р Димитър Каменов - ТЕРМИНОЛОГИЧЕН РЕЧНИК ПО УЧР, Университетско издателство "Стопанство" 2004)

2 МОТИВАЦИОННИ ТЕОРИИ. По своята същност мотивационните теории се делят на съдържателни и процесуални. Деленето им е в зависимост от доминиращата философска идея за същността на човека. Съдържателните теории считат, че поведението на човек е инстинктивно, движено от подсъзнателни и вродени потребности и желания, докато процесуалните теории предполагат индивидът да осъзнава своите цели и поведение в труда. Според тях хората действат рационално и целенасочено и знаят какво ще се случи в бъдещето.
Съдържателните теории се основават на основните човешки потребности. Общото за тях е стремежът да се обясни поведението на хората посредством изграждането на водещите мотиви: основният въпрос тук е удовлетворяването на коя или кои потребности са водещи за мотивацията на служителите.
Сред на изтъкнатите автори и изследователи на съдържателни мотивационни теории могат да се посочат Маслоу, Макклелънд, Херцберг, Алдерфър и др.
Процесуалните теории отделят внимание на процесите, насочващи човека да постъпва по един или друг начин. Основните въпроси тук са - как се подбужда трудовата мотивация, как се направлява мотивационният процес и как се вземат решения при избора на поведение в трудовия процес.
Най-ярките представители на тази група от теории са Вруум , Портър, Лоулер, Адамс и др.
СЪДЪРЖАТЕЛНИ МНОТИВАЦ.ТЕОРИИ. Концепцията, че потребностите на хората и стремежите им да и задоволяват са мощен мотиватор, датира от 30-те години на миналия двадесети век. От този период започва разработването на т.нар. "съдържателни мотивационни теории". Тези теории идентифицират потребностите на хората и относителната им сила, както и преследваните задачи с цел задоволяване на тези потребности. При тях ударението се поставя върху това, какво точно мотивира хората.
ТЕОРИЯ ЗА ЙЕРАРХИЯ НА ПОТРЕБНОСТИТЕ НА МАСЛОУ. Важен момент тази теория е класификацията на човешките потребности, извършена от американския психолог Ейбрахам Маслоу. Според него поведението на хората се определя единствено и само от незадоволените човешки потребности. На базата на тази своя теза той обхваща потребностите в петстепенна пирамида (респ.йерархията).
ПИРАМИДА НА МАСЛОУ
1/ Най-отдолу --> Физиологични потребности (храна, вода, сън, др.) - отнасят се към самото съществуване на индивида
2/ Потребности от сигурност --> Подслон, безопасност, обезпеченост, др.) - осигуряват защита от опасности и лишения, дават увереност в бъдещето
3/ Потребности от принадлежност --> Любов, семейство, общност, др. - осигуряват защита от опасности и лишения, дават увереност в бъдещето
4/ Потребност от признание --> Уважение, репутация, авторитет, самочувствие и др. Преминава през самодоказването и доказването на собствената си личност пред и чрез другите.
5/ Потребности от самоусъвършенстване --> Саморазвитие, самореализация, др - Индивидът се стреми към пълното реализиране на собствените потенциални качества в условия и при възможности за непрекъснато усъвършенстване на човека.

Теорията на Маслоу се характеризира със следните особености:
1.Дадена потребност играе ролята на мотиватор само когато потребността от по-долното равнище е в по-голяма или по-малка степен задоволена
2. Задоволената потребност не е мотиватор. В по-късните си разработки Маслоу доказва, че това твърдение не се отнася на висшите потребности
3.В човека съществува вродено желание да се изкачва по йерархията на потребностите.
Трудността да се измери и дефинира необходимата степен на удовлетворение за преминаване от една група потребности в друга е една от основните слабости на тази теория. Неодстатък на теорията са и малкото емпирични доказателства, на които тя се основава.

ТЕОРИЯ ЗА МОТИВАЦИЯТА НА ФР.ХЕРЦБЕРГ
Създадеа е в периода 1957 - 1959 г. и е известна още като теория на удовлетворението. Теорията на Херцберг е обект на интерес, анализ и признание от страна на изследователи, консултанти, ръководители на ресори по човешки ресурси и др., като това в голяма степен се дължи на нейната прагматична насоченост.
Херцберг извежда и защитава тезата, че липсата на мотивация се дължи на вътрешно присъщата потребност на хората максимално да развиват своите възможности и умения, т.е. потребността им от самоусъвършенстване. Петте равнища на потребностите той модифицира и свежда до две групи от фактори в трудовата дейност: фактори мотиватори, респ. мотивиращи фактори и фактри стабилизатори, интерпретирани още като хигиенни фактори.
Херцбер защитава тезата, че удовлетворението е синоним на мотивирането на хората в труда и по-конкретно, че осигуряването на възможности за нарастване степента на удовлетворение на служителите води до тяхната нарастваща мотивация в трудовата им дейност.ю
ТЕОРИЯ ЗА МОТИВАЦИЯТА НА КЛ.АЛДЕРФЕР
Клейтън Алдерфер развива своята теория на основата на теорията на Маслоу, но според него потребностите на индивида не само от долу нагоре, но и в обратна посока. Същевременно той свежда човешките потребности до три групи(равнища). Теорията се нарича още ERG (на първите букви от нейните три равнища - Existence; Relatedness; Growth).
Потребности от съществуване ; Потребности от отношение; Потребности от растеж

При Маслоу --> Всички потребности се активизират послдователно
Алдерфер --> Повече от една група потребности могат да бъдат активизирани по едно и също време
При Маслоу --> След удовлетворяване на дадени потребности индивидът преминава на по-високо равнище, но ако не успее да ги задоволи на даденото равнище, остава за него
Алдерфер --> След удовлетворяване на потребностите си индивидът преминава на по-високо равнище, но ако ен успее да ги задоволи на дадено равнище, минава на по-ниско стъпало

ТЕОРИЯ ЗА ПСИХОЛОГИЯТА НА ЛИЧНОСТТА НА Х.МЪРИ
Мъри прави своите изследвания и развива теорията си в периода от 30-те дом 70-те години на миналият век. Според него нуждие на индивида произлизат в зависимост от психологията на личността.
Основно допускане в теорията на Мъри е, че наличието на незадоволена потребност подтиква хората към определени дейстевия. Авторът застъпва тезата, че приоритетните по-силни нуджи имат доминираща роля в трудовото поведение.
Той също като Херцберг свежда нуждите (потребностите) до две групи, но ги нарича основни и второстепенни.
Х.Мъри е създател на тематично-аперцептивният тест (ТАТ). Основният му принцип е, че психологията е (или тр да бъде) изучаване на личността. Мъри е наричал ТАТ " моя компас в разбирането на душата". Методиата му представлява набор от 31 картини, специално подбрани от автора заради способността им да провокират фантазии и интерпретации. Изследваното лице разглежда картините една по една и съставя кратък разказ от тях - какво се случва на картината, кои са действащите лица, как се е стигнало до тази ситуация, как продължава тя и т.н.
ТАТ не е тест в строгия смисъл на думата, той е по-скоро средство за разкриване на подтиснатите емоции и дълбинните конфликти. Мъри използва ТАТ в опитите си да установи базисни психологически потребности у хората и да обясни по какъв начин те насочват мислите, фантазиите и поведението.
ТЕОРИЯ НА ДЪГЛАС МАКГРЕГЪР.
Научните търсения на Д.Макгрегър намират израз в разработените от него Теория Х, Теория Y, и недовършента Теория Z.
Теория Х отъждествява консервативния подход към човешките ресурси. Според нея служителите са с вроден мързел, не са склонни към постижения и трябва да бъдат наблюдавани и контролирани.
Мениджърите, ориентирани към теория Х, използват прости дейности и технологии, замислят организационни структури, които се характеризират с малко участие на подчинените при вземането на решения и високо равнище на авторитарна централизация и формализация на работните процедури.
Теория Y акцентира върху съвременните схващания за ценноста на човешките ресурси. В нея Макгрегър подчертава, че мениджърите трябва да накарат хората да се почувсрват ангажирани към целите на бизнес организацията. По този начин хората ще реализират своите способности в труда.
Мениджърите, ориентирани към теорията Y, позволяват на служителите си да вземат голяма част самостоятелни решения в своята работа и да участват във вземането на организационни решения.
.....................
СТАНКА КОЛЕВА УЧР, ИЗДАТЛСКИ КОМПЛЕКС УНСС, София 2012

Външна среда на организацията



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Мотовационни теории 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.