Мотивиране на човешките ресурси – теоретичен фундамент на мотивацията и произтичащи от него мотивационни политики и механизми във фирмите


Категория на документа: Икономика


Управлението на хората в организацията е свързано с подходящ подбор на персонала на фирмата и създаване на екипи, с възлагане на задачи и отчитане на резултати с оценка на трудовото представяне на всеки член на персонала и съответно с възнаграждение на усилията и резултатите от труда, а също така и с обучение, свързано с пряката дейност на всеки член на персонала. Какво представлява мотивацията, каква е нейната същност? Мотивационния процес протича в следните 5 стъпки

1. Появява се потребност.

2. Увеличава се вътрешното напрежение у човека.

3. Скритата в напрежението енергия обуславя определено поведение у човека.

Принципно съществуват реални шансове потребността да бъде задоволена, чрез съответно поведение.

4. С удовлетворяване на потребността пада напрежението.

5. Възниква отново една нова потребност.

От тук следва, че се затваря така наречения мотивационен цикъл.

Мотивацията е процес, породен от неудовлетворени потребности. Осъзнаване на потребността насочва човека към поведение, чрез което да я удовлетвори. Само потребности, които не са удовлетворени, могат да бъдат мотивирани. Предпоставка за мотивирането са реалните шансове потребността да може да се удовлетворява чрез определено поведение в труда. Удовлетворените потребности на хората не подлежат на мотивиране. Едва от момента на новото им възникване като неудовлетворени започва процесът на мотивацията. С други думи, мотивацията "излиза" от самия човек, е в последствие във фирмите, в предприятията тя се направлява от мениджърите.

Да се управляват хората означава да се въздейства върху тях така, че управляващи и управлявани съвместно да постигнат предварително поставени цели на фирмата. Управлението е преодоляване на хаоса и заместването му с ред, който е предпоставка за постигане на ефективност от дейността на фирмата. Това е значим индикатор за ефикасно управление на хората и индикатор за хармония между интересите и целите на фирмата и интересите и целите на нейния персонал.

Тази задача е сериозно предизвикателство пред мениджмънта на фирмата. Добрият мениджмънт изисква създаване и утвърждаване на множество предпоставки и условия във фирмата, за които си струва влаганите емоции, усилия и професионализъм. Тази задача е решима от мениджърите, които притежават умения да мотивират хората.Няма добро управление на човешките ресурси, ако то не води до висока или нарастваща мотивация на служителите във фирмата. Равнището на мотивация на служителя е важен критерий за качеството на управление на човешките ресурси във фирмата. Ако служителят иска да постигне и трайно да поддържа "най-добро изпълнение на функциите и задачите" то предпоставките за това са две - неговото "можене" т.е. негоите компетентности според работното място и заеманата длъжност и неговото "искане" /нагласа, желание, стремеж/ трайно да поддържа най-добро ниво на изпълнение на задачите и функциите му.

Според мен именно върху "искането" на служителя трябва да се въздейства чрез определени мотивационни фактори, които да засилят у него желанието, стремежа за постигане на високи и трайно високи постижения в работата.

То може да се определи като "направляване на поведението на хората(служителите) в труда по начин, чрез който това, което иска фирмата от служителите, да го може, да го иска и да го прави възможно най-добре всеки неин служител (работник, специалист, мениджър)"(Илиев, Й., Упрвление на човешките ресурси умението да мотивираме, Абагар 2005 ).

Всеки служител според отговорностите , статута и длъжността си дават своя принос за фирмата чрез своята трудова дейност. Същевременно те очакват и адекватно признание за положения труд. Управлението чрез мотивация се нуждае от системно проучване на мотивационните нагласи на служителите на фирмата. Приносите на всеки служител имат различни измерения и признанието има различни проявления, които служителят цени и желае да получава от мениджмънта.

Така целият мотивационен процес се насочва към системно проучване на мотивационните нагласи на служителите на фирмата с цел използване на точните мотивиращи фактори, които ще окажат най-силно въздействие върху трудовото поведение на служителите.

Управлението чрез мотивация може да се характеризира като процес, насочен към доближаване на целите и интересите на фирмата с целите и интересите на всеки служител. Така се преодолява отчуждението на служителите от фирмата и утвърждаване у служителя чувството за справедливост и удовлетворение в труда. Това прави служителя лоялен и ангажиран към фирмата и дейността и целите на фирмата.

Мотивацията, с други думи, е процес, основанията, за които са в съществуването на неудовлетворени потребности на индивида, на хората. Мотивацията на хората в трудовата дейност е свързана преди всичко с отговора на въпросите защо и как работят хората. Това е така, защото отговорите на тези два въпроса всъщност разкриват конкретните движещи сили на човека в труда.

Колкото и да е сложна природата на човешката мотивация, тя може да бъде характеризирана като взаимодействие на вътрешна и външна мотивация.

Вътрешната мотивация е заложена във всеки човек. Вътрешните мотиви /подбуди, подтици/ в трудовата дейност трябва да срещнат адекватни външни стимули /управляващи, мотивиращи въздействия/ от страна на мениджмънта, за което е необходима хармонизация и съответствие между тях. Вътрешната мотивация на човека към труд и упражняване на определена трудова дейност е свързана с неговите ценности (ценностната система ) и потребностите му.

Човек се държи по определен начин и реализира определено поведение в труда, воден от вътрешно присъщи за него фактори, които му влияят и които изразяват в голяма степен утвърдени и утвърждавани негови ценности, богатството на личността му.

Отделният човек е този, който сам дефинира собствени ценностни аспекти към (за) работата, която върши и желае да върши.Разбирането, че индивидуалните потребности (желания, очаквания)на служителя се променят.Най-важни фактори за тази промяна са: възрастта, повишаване на образованието, квалификациятаи израстването във фирмата.

Външната мотивация характеризира влиянието на мениджърите или мениджмънта на фирмата върху поведението на хората в труда. Несъмнено е, че става дума за широк кръг от фактори и механизми, които използват мениджърите в стремежа им да се постига желано от гледна точка на интересите и целите на фирмата поведение на хората в труда.

Мениджмънта на фирмата има на разположение широко многообразие от мотивиращи фактори, които могат да стимулирати направляват служителите в трудовата им дейност.

Мениджмънта на фирмата е този, който предлага модел на поведение на своя персонал в дейността му. Този модел пряко или косвено е ориентиран към задоволяване на потребностите на хората. Когато потребностите са от професионално естество, моделът осигурява или би следвало да осигурява директното им удовлетворяване от или чрез фирмата. Ако потребностите са извън възможностите на фирмата, задоволяването им е косвено, т.е. то се основава на универсалното средство за компенсиране на постигнатите резултати от труда какъвто е работната заплата.

Теорията на Фредерик Херцберг

Предлаганата от Херцберг мотивационна концепция се базира на солидни емпирични изследвания , които в крайна сметка езултират в две тези:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Мотивиране на човешките ресурси – теоретичен фундамент на мотивацията и произтичащи от него мотивационни политики и механизми във фирмите 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.