Мотивиране на човешките ресурси – теоретичен фундамент на мотивацията и произтичащи от него мотивационни политики и механизми във фирмите


Категория на документа: Икономика


Варненски Свободен Университет
"Черноризец Храбър"

КУРСОВА РАБОТА

по дисциплина:
"Управление на човешките ресурси"

на тема : "Мотивиране на човешките ресурси - теоретичен фундамент на мотивацията и произтичащи от него мотивационни политики и механизми във фирмите"

Изготвил: Проверил:

"Единствената изпитана

мотивация, която продължава цял
живот, е тази, идваща отвътре. Тя

е най-силна, когато изпитваш

радост и гордост от факта, че си

постигнал нещо, давайки най-

доброто от себе си." Lloyd Dobyns и

Clare Crawford-Mason, "Thinking

About Quality"

Мотивацията е процес на вземането на доброволно решение за определено целенасочено действие или бездействие при наличието на определена ситуация.

Съвременното управление на човешките ресурси на фирмата може да се характеризира с направляване на поведението на хората в труда по начин, чрез който това, от което се нуждае фирмата, да го могат, искат и правят възможно най-добре членовете на нейния персонал. Няма обаче добро управление на човешките ресурси, ако то не води до висока и нарастваща мотивация на служителите във фирмата. С други думи - равнището на мотивация на служителите и съответно тенденцията в това равнище са важен критерий за качеството на управлението на човешките ресурси на фирмата.

Мотивацията в трудовата дейност включва две обвързани в единство измерения-корпоративно и персонално измерение.

Индивидуален вектор на мотивацията
Той е приоритетен в процеса на мотивиране на човешките ресурси. Между вътрешната мотивация, заложена във всеки човек, и външната мотивация, осъществявана от мениджмънта, не само има взаимодействие, но и необходимост от хармонизация. Присъщите и осъзнати от отделния човек вътрешни мотиви в трудовата дейност следва да срещат адекватни външни стимули. Индивидуалното поведение на всеки служител в трудовата дейност е зависимо от осъзнати от него вътрешни мотиви, които са придобили подбудителна сила за самия него, но са и срещнали адекватни мотивиращи въздействия от мениджърите. Всеки отделен служител има свои приоритети при задоволяване на потребностите си в труда. Служителят дава своя принос за фирмата и иска да получава адекватно на приноса си признание от мениджмънта. Индивидуалните потребности на отделния служител се променят във времето. Най-значимите фактори за тази промяна са: възрастта, повишаване на образователното равнище, повишаване на квалификацията и др. Мениджмънтът на фирмата има на разположение широко многобразие от мотивиращи фактори за стимулиране и успешно направляване на поведението на служителите в трудовата дейност.

Корпоративно измерение
Мотивирането е предимно индивидуален процес, персонално ориентиран към всеки отделен служител. Силата и ефектите и трайността на мотивацията са зависими и от редица предпоставки и условия, създавани, поддържани и развивани от мениджмънта на фирмата с участието на служителите. Става дума за специфичен кръг от предпоставки и условия, които влияят върху поведението на служителите в трудовата им дейност и които характеризират т.нар. корпоративен вектор на мотивация. Главната особеност на корпоративното измерение на мотивацията е, че то е ориентирано към полагане на основите за успешно мотивиране на човешките ресурси на фирмата. Корпоративната мотивация надскача отделната личност и се основава в голяма степен на разбирането, че в човешкото поведение могат да бъдат разграничени два компонента: при определена среда, условия и ситуации действията на хората са сходни; и специфични проявления на поведението , които отличават хората един от друг. Тези неща, които могат да обединят успешно служителите във фирмата около постигането на високи цели, ще откроим като компоненти на корпоративната мотивация на човешките ресурси. В синтетичен вид по-важните от тях са:

-наличието на ясно и разбираемо дефинирани визия и мисия на фирмата и тяхното достигане до служителите по начин, чрез който те да бъдат увлечени и вдъхновени от реализицията им.

-възприетите от мениджмънта на фирмата и следваните от него основни опорни точки на съвременното управление на човешките ресурси

-разработване и внедряване на системата за управление на човешките ресурси на фирмата.

Проблемът с мотивацията на хората заема все по-значимо място в сферата на управлението на човешките ресурси. В съвременната сложна и променяща се икономическа среда целенасочено се търсят и прилагат методи, техники и средства за осигуряване на квалифициран, високопродуктивен и лоялен персонал, способен да реализира целите на организацията в средносрочна и дългосрочна перспектива. Човешките ресурси са с особено важно предназначение в организацията. Извършвайки колективен труд, те участват в създаването на краен продукт, с което реализират целите й. Мотивирането на човешките ресурси на фирмата е целенасочен процес на осигуряване на хармония между целите на фирмата и целите на отделните членове на персонала. Мотивите са вътрешноприсъщи подбуди /подтици, нагласи/ на човека. Мотивът в човека може да се характеризира като незадоволена негова потребност, която следва да се хармонизира с подходящ по характер и сила стимул. Стимулите в трудовата дейност са външни т.е. извън човека, средства, фактори и интструменти, които мениджърите използват за въздействие върху хората и за направление на поведението им в труда.

Дълбочинното познаване на мотивационната материя е наложително за ръководители и специалисти от ресорите по управление на човешките ресурси на фирмите. Успешното разработване на проблематиката за управление чрез мотивация означава, че във фирмата е изградена и функционира система за управление на човешките ресурси, водеща до нарастваща мотивация на служителите.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Мотивиране на човешките ресурси – теоретичен фундамент на мотивацията и произтичащи от него мотивационни политики и механизми във фирмите 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.