Мотивиране и стимулиране на персонала в предприятие


Категория на документа: Икономика


Икономически университет - Варна

КУРСОВА РАБОТА

На тема:
"Мотивиране и стимулиране на персонала в предприятие
"Крис Билдинг" ЕООД"

Изготвил: Проверили:

Варна
2010
Съдържание

1. Въведение..............................................................................................3
2. Представяне на предприятието...........................................................6
3. Изисквния към работодателя...............................................................7
4. Изисквния към работниците в предприятието.................................19
5. Прилагани методи за стимулиране, мотивиране и санкции............25
6. Изводи и препоръки.............................................................................27

Въведение

Мотивирането и стимулирането на човешките ресурси във фирмата са перманентна дейност, която се извърщва от ръководителите. Методичното ръководство на този сложен процес е поверено на отдела, който се занимава с непосредсвеното управление на тези ресурси. За да се организират правилно мотивирането и стимулирането, е нужна яснота по няколко теоретични проблема като: характера на трудовата дейност; мотивационния и стимулационния механизъм; неговата структура; същността на мотивиране и стимулиране.

Мотивите са вътрешни подбудители за активно трудово поведение на хората.Поведението на човека е обусловено, не от един, а от много мотиви. Съществуват доминиращи мотиви, които за отделните демографски и социални групи са различни.

Стимулите са външни подбудители на активното трудово поведение. Те са резултат от благоприятни промени в трудовата и жизнената ситуация, които подтикват работещите да реагират по желан от управляващите начин. Такива промени са: повишаване на заплащането, подобряване на трудовите условия, организацията на работата, социални придобивки. Стимулите са важно средство за управление на човешкото поведение. В икономическите организации вниманието е насочено предимно към икономически стимули.

Мотивацията е съвкупност от сили, каращи човека да постъпва по точно определен начин. Тя обикновено произтича от някаква потребност, която не е удовлетворена. Това състояние продължава, докато се търсят средствата за задоволяване на потребностите, т. е. докато се набележат цели, чието постигане ще доведе до удовлетворяване.

В теорията и практиката се описват няколко мотивационни модели:

1. Традиционен модел. Той е въведен от Фредерик Тейлър още в началото на 20-я век и е свързан с школата на научното управление. Тейлър приема, че проблемите за непроизводителността са проблеми на ръководителите, а не на работниците. Той смятал, че е възможно да се намерят подходящи работници, които чрез подходяща система за възнаграждение да увеличат производителността на труда си.

2. Модел на човешките отношения. Школата на човешките отношения разкрива, че прекаленото опростяване на задачите силно намалява удовлетвореността от труда. Хората започват сами да търсят източници за удовлетворение и ги намират в отношенията със свои колеги. Новият начин за мотивация се изразява в това хората да разберат полезността си за организацията чрез вертикални комуникации (сами да чуят добрата оценка от своя лидер), чрез развитие на човешки отношения и т. н.

3. Модел за управление на човешките ресурси.Според него мотивацията на хората в организацията е комплексна.Тя представлява мрежа от взаимно свързани фактори като потребност от обвързване, от постижение,от очаквания, от чувство за справедливост,др.

4. Многовариантен подход за мотивация. Този подход се основава на три важни фактора в организацията: индивидът; характеристиката на труда; работната среда

Съществуват множество теории за мотивацията , сред които най извесни са тези на , Маслоу, Алдерфер, Мак Клелънд, Херцберг, Врум.

Теория на Маслоу за йерархията на потребностите - позната и като теория на мотивацията (1943).-Опитвайки се да обясни защо в различно време хората са движени от различни потребности, Маслоу разполага човешките потребности в йерархическа значимост от приоритетите.По степента си на значимост потребностите са подредени в следния ред:физиологични потребности; потребности от сигурност и съхранение; социални потребности; потребности от уважение , признание, статост, престиж; потребности от самоуважение, самореализация .

Йерархията на Маслоу доказва на управляващите, че трябва да обръщат внимание на важните потребности на подчинените си. В много случаи те не са мотивирани от заплащането на работата, а се нуждаят от признание и самоусъвършенстване.

Теория на Алдерфер (1972-). Теорията ERG е считана от специалистите като модификация на йерархията на потребностите, стремяща се да я усъвършенства.Алдерфер групира потребностите на индивида в 3 категории:

- -E(Existence needs)-насъщни потребности за съществуване на човека.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Мотивиране и стимулиране на персонала в предприятие 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.