Мотивация на човешките ресурси във фирма


Категория на документа: Икономика


- Нерегламентирани действия, свързани със сигурността на организацията и др.

Може да се обобщи: кризисната ситуация представлява екстремално състояние на управлението и дестабилизиране на вътрешното състояние и структура на отделните субекти, като участници в обществено-икономическия живот.

Именно разгледано по този начин състоянието на криза подлежи на корекции, преоформяне и преодоляване, чрез използване на съвременни методи на управление.

Те зависят от вида на кризата и в най-общ план могат да бъдат разграничени на:

Реална кризисна ситуация. При този вид кризисна ситуация са налице действителни условия, които формират основата и рамките на кризата. В такъв случай, управлението на кризата преминава през следните етапи:

- набор на данни;

- анализ на ситуацията;

- възможни последствия за организацията;

- възможни пътища за решаването на кризата;

- стратегия за действие;

- оценка на последствията от кризата и пр.

Преживявана кризисна ситуация. Характерното тук е това, че се наблюдава предварително изработен сценарий за създаване и протичане на кризата. Целта на кризата е ясно очертана и фиксирана във времето. Този тип кризисна ситуация се наблюдава тогава, когато основната задача е постигане на тесни корпоративни интереси. При преживявана кризисна ситуация управленските органи играят по-активна роля, тъй като е възможно те да са ангажирани с една или друга позиция или теза.

Изводът, който може да се направи е, че в условията на несигурна среда, независимо дали се наблюдава реална или преживявана кризисна ситуация, съвременните управленски теории са в състояние да създадат условия и среда за тяхното преодоляване.

1. Кои са основанията да възприемаме една и съща ситуация като различно кризисна?

2. Какви личностни черти обуславят възприемането (предприемането) на определено действие като кризисно или не кризисно (защото оценката минава през личностните диспозиции)?

3. Можем ли по някакъв начин да намалим въздействието на кризата?

Определянето на въздействието на кризата върху организацията до голяма степен е свързано и с преживяването (очакването) на някаква опасност (неизвестност, която съпътства процеса на вземане на решение). Ситуацията се възприема като по-високо кризисна, ако е свързана с опасност. Когато опасността не следва веднага, то ситуацията е по-малко рискова. Отдалечаването на крайния резултат във времето води до отдалечаване на риска, до неговото "оптично" намаляване.

За целите на планирането кризисните проблеми се класифицират в две основни групи: кризи по поддържане на установеното състояние, и кризи, свързани с промяна в състоянието на нещата.

Стъпките за поддържане на състоянието имат следната неотменна последователност:

1. Установяване на стандарт за изпълнение, или чрез заповед, или по подразбиране;

2. Установяване на систематични средства за измерване и описание на постигнатото изпълнение, използвайки стандартни критерии.

3. Отклоненията от действителното изпълнение се интерпретират от преките ръководители, отговорни за постигането на стандарта.

4. Решение какво да се направи с отклоненията, пак взето от ръководството.

5. Действия за възстановяване на статуквото, отново предприети от ръководството.

Предимствата на тази процедура за запазване на състоянието е, че е самоуправляваща се система. Целта е определена и всеки ръководител в управленската йерархия е снабден със средства да поддържа изпълнението в съответствие с нея. Ако спазва линията, може да се разчита, че ще бъдат изпълнени и бюджетът, прогнозите, графиците и другите показатели, на които се обляга планирането. Големият недостатък е статичният характер - просто да се запазва статуквото. А това означава организацията да стои на място.

Като се има предвид казаното до тук могат да се определят следните управленски типове стратегии при кризисни ситуации:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Мотивация на човешките ресурси във фирма 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.