Мотивация и мотивационен процес


Категория на документа: Икономика




АГРАРЕН УНИВЕРСИТЕТ ПЛОВДИВ

КУРСОВ ПРОЕКТ

ТЕМА: Мотивация и мотивационен процес
Учебна дисциплина: Управление на човешките ресурси

Едно от най-важните условия за постигане на целите на организацията е създаването на заинтересованост у всички членове за активна работа и личен принос в общите резултати.
За сравнително точното изясняване на мотивацията е необходимо да се направи паралел между мотив и мотивация.

Мотивацията е процес на вземане на доброволно решение за определено целенасочено въздействие. Тя е процес на вътрешна подбуда, свързана с определяне и задоволяване на потребностите. Мотивацията e двигателна сила във всеки човек.
Мотивацията представлява процес на подтикване на себе си и другите към дейност, която води до достигане на личните цели или целите на организацията.

Мотивацията е процес на вземане на решение относно избора на поведение, което ще доведе до реализиране на целите. В основата на мотивацията стоят неудовлетворените потребности на хората и свързаните с тях психични процеси, които въздействат и инициират индивидуалното и груповото поведение на работниците и служителите в трудовия процес, тяхната готовност за ефективна трудова дейност.
Произходът на думата "мотив" е от латински език. Едно от нейните значения е подбуда, подтик, подбудителна причина, повод за някое действие. Мотивът е "нещо в личността (потребност, идея, психично състояние или емоция), което я подтиква към действие". Мотивът представлява осъзната подбуда, обуславя ща действие за задоволяване на някаква потребност на човека.

МОТИВАЦИОННИ ТЕОРИИ

Съвременните мотивационни теории се разделят на две групи:
Съдържателни теории
Процесуални теории

Процесуалните теории се основават на държанието на хората и какво влияе върху тяхното поведение.

Съдържателните теории за мотивация се основават на разкриване на потребностите, които карат, заставят хората да действат по определен начин.
Основни представители на съдържателните теории са: Ейбрахам Маслоу, Клейтън Алдерфер, Дейвид Макклелънд и Фредерик Хърцбърг.

Теорията на Eйбрахам Маслоу за йерархията на потребностите

Един от най-популярните мотивационни модели е този на Ейбрахам
Маслоу (1934г.), според който поведението се определя само от
незадоволените потребности. Задоволената потребност не е мотиватор
на поведението.
Основната идея в теорията на автора е, че човек изпитва потребност, когато чувства недостиг във физиологически и психологически план. Според автора на теорията човекът е "желаещо същество" което рядко достига състояние на удовлетворение, винаги когато една потребност е задоволена на нейно място се появява друга, която насочва усилието към нея.
Маслоу предлага класификация от 5 групи потребности, подредени йерархично, които представляват реда им по важност за индивида.
Маслоу разделя потребностите на две групи: първични и вторични.
Първичните потребности включват физиологичните потребности на човека от храна, облекло, жилище, дрехи и др. Потребностите от първа жизнена необходимост трябва най-напред да бъдат удовлетворени и след това да се преминне към тези от по-виско ранг.
Вторични потребности или потребности от високо равнище - социално-психологичните потребности. Те се разделят на :
Потребност от безопасност, сигурност и защита-всеки човек изпитва потребност от стабилност, безопасна среда на труд и почивка, сигурност за утрешния ден и запазване на работното място.
Потребност от социална принадлежност- хората се развиват в определена социална среда, в коята могат да удовлетворят потребността си от общуване между индивидите, от изграждане на приятелски и професионални контакти, от развитие на чувство за принадлежност към колектива.
Потребност от престиж - потребността от уважение и признателност за положените усилия, както и зачитането на възможностите, знанията и опита от страна на другите членове от колектива са силни мотиватори за постигане на целите.
Потребност от самореализация и усъвършенстване - една от най-висшите потребности на човека, свързана с необходимостта от проява на творчески заложби и талант в процеса на работа.
Когато някоя от тези четири типа потребности бъде удовлетворена, свързаната с нея мотивация намалява или изчезва, и поведението на човека се променя.За сметка на това самоусъвършенстването е потребност от растеж и в процеса на задоволяването ѝ мотивацията расте още повече вместо да намалява.
Недостатъците на йерархията на потребностите, отчитани и от самия Маслоу, са свързани с непрекъснатата промяна на потребностите, възможността за едновременно действие на повече от едно ниво от йерархията. Независимо от голямата популярност на модела може да се каже, че той не е достатъчно гъвкав и адаптивен, не е доказан напълно в практиката и не е универсален за всички хора, които могат да имат различни приоритети. Важно е ръководителят много внимателно да наблюдава своите подчинени и точно да определи кои потребности са в основата на техните действия. Тъй като потребностите са йерархизиране и се менят, не трябва да се счита, че ако дадена мотивация е била ефективна, тя ще продължи да е такава и в бъдеще.
Теория на Дейвид Макклелънд ( трифакторен модел " приобщаване- власт - постижения ")
Теорията на Макклелънд представя висшето равнище на теорията на Маслоу.
Според Дейвид Маклилънд има три потребности, които са важни за разбирането на мотивацията в организационната среда. Насочена е към ръководния персонал. Към разгледаните пет групи потребности на Маслоу, Маклилънд прибавя още три, а именно:
потребност от успех и постижение
съпричастност и привързаност



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Мотивация и мотивационен процес 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.