Милтън Фридман


Категория на документа: Икономика


 Милтън Фридмън

Милтън Фридмън е роден през 1912 година в САЩ.Той става лауреат на Нобелова награда по икономика за 1976 година заради особени достижения в областта на теорията за паричното обръщение.През 1912 година завършва университета "Рутгерс",като по-късно,през 1933 година,спечелва и конкурс за получаване на стипендия,определена за
научни изследвания в Колумбийския университет.Сътрудничи на Националния комитет за ресурси на САЩ ,а от 1937 до 1981 година сътрудничи и на Националното бюро за икономически изследвания.В продължение на две години работи към правителството в областта на изучаването на данъците,като по-късно става и асоцииран директор на статистическа изследователска група в Колумбийския университет.През 1946 година той се установява като професор по икономика в Чикаго.Автор е на редица публикации,като "Инфлация-причини и последици","Оптимално количество на парите","Теорията на цените","Монетарна теория на САЩ" и др.

Милтън Фридмън е основен последовател на неолиберализма в САЩ.В края на 40-те години от нашия век в САЩ се появява неокласицизмът като едно от теченията на неолиберализма.Неолиберализмът в САЩ е представен най-ярко от чикагската група,която създава редица икономически концепции,една от които е за монополистичната конкуренция.Основател на чикагската група е Милтън Фридмън,а нейни представители са Едуард Чембърлин,Бейнджамин Андерсън,Морис Копеланд и др.

Постепенно се формира нов поглед върху количествената теория за парите и за ролята им в развитието на производството.Стремежът на М. Фридмън и на присъединилите се към него неолиберали е да се докаже несъстоятелността на кейнсианския модел,според който активната държавна намеса е решаваща за стабилизиране на икономиката.Неолибералите изразяват и становището за наличието на
вътрешни сили за саморегулиране на икономиката.Представителите на монетаристката концепция начело с М. Фридмън доказват съществуването и влиянието на стабилизиращи фактори,които регулират икономическото равновесие и подчертават основното значение на паричната система в този процес.

Неолибералите в САЩ издигат идеята за ограничаване на онези форми на държавна намеса,които спъват свободното предприемачество,нарушават процесите на саморегулиране чрез безпрепятствено функциониране на пазарния механизъм,ценообразуването,конкуренцията.

Новата система,разработена от тях,предвижда ограничаване на контролните функции на държавните органи по отношение на стопанската дейност,засилване на свободните,автоматично действащи пазарни стабилизатори и на първостепенна роля на инвестициите,спестяванията,потреблението и др.

В началото на ХХ век Чикагската неолиберална школа се стреми към възстановяване на количествената теория,създадена от Фишер.С това се бележи първият етап от развитието на монетаризма.Вторият етап е свързан с извършването на опити за преодоляване на инфлационните процеси в края на 60-те години,но те водят до нарастване на безработицата,поява на валутни дефицити и поради това предизвикват социални противоречия.Третият етап е развитието на монетарната теория за "стопанския цикъл".Според тази теория използването на паричната теория може автоматично да си осигурява продължителен икономически растеж.

Фридмън разширява и доразвива своята теза,като включва и други фактори,оказващи въздействие върху този,като по този начин създава монетаристката концепция предавателния механизъм на паричните процеси,т.e. парите,лихвените проценти и цените.От съществено значение за реализирането на икономически растеж според Фридмън си остават парите,а не лихвеният процент,въпреки важната роля,която изпълнява,когато не му се налагат необоснованите административни ограничения.

Според Фридмън възможността за преодоляване на икономическите кризи е насочена в сферата на паричното обръщение,а не в социална област и в производство,което също подлага на критика системата на Фридман.

Критичната вълна,получила названието "неокласическо възраждане",в по-широк план приема като неолиберална вълна в съвременната икономическа теория.

Оказва се че не само с това остава в историята Фридмън но той е основоположник на монетаризма.Началото на монетаризма като течение и направление в икономическата наука датира от 1956 г.,когато излиза първата крупна разработка по проблемите на монетаризма на М. Фридмън,озаглавена "Изследване в областта на количествената теория за парите".

По своята теоретико-методологическа основа монетаризмът е една неокласическа концепция,при която всички икономически явления се разглеждат през призмата на процесите,протичащи в сферата на паричнокредитното обръщение.

Основа на монетаристката концепция става теорията за "номиналния доход",предложена от М.Фридмън в началото на 70-те години на нашия век.Тя представлява едно съединяване на традиционните за неокласическия синтез макроикономически модели с редица специфични постановки,отразяващи монетаристките представи за измененията на паричната маса в обръщението и процентните ставки в условията на краткосрочното неравновесие.

В теоретичния модел за "номиналния доход" няма място за безработица,а се допуска само наличието на такива хора,"които ръководейки се от своята система на приоритети и ценности,предпочитат свободното време при съществуващото равнище на реалната работна заплата..."

В основата на този модел лежи предположението за една вътрешна устойчивост на съвременната западна икономика и предпоставката за устойчивостта на функцията на търсенето на пари-разглеждана от монетаристите като условие за постоянната еластичност на търсенето на пари.

Основният практически извод,който монетаристите извеждат от модела за "номиналния доход",се свежда до т.нар. "правило на Фридмън ",съгласно което за осигуряването на устойчиви цени и стабилен икономически растеж е необходимо и достатъчно да се поддържа темп на нарастване на паричната маса в обръщението на равнище от 3% до 5% в годината.

Разбирането на М.Фридмън за същността на пазарното стопанство и неговите характерни особености се откроява при сравняването от него на двата основни типа икономика:пазарната и командната(основана на централизираното планиране),а така също и при опита да се даде отговор на въпроса в каква степен пазарният механизъм може да бъде внедрен в командната икономика,до каква степен елементите на командната система са допустими в пазарната икономика.

М.Фридмън характеризира идеалната пазарна икономика като система,в която съвършено независими индивиди,ръководейки се от собствените си интереси,осъществяват помежду си доброволен,взаимоизгоден обем.Според него в реалния живот "чисти" икономически системи няма.В пазарната икономика се срещат елементи на командната икономика в тези сфери на обществено-икономическия живот,като сферите 1)където е невъзможно да се установят пазарни отношения; 2)където ефективността не е единствената цел; 3)където резултатите от действията на едни хора могат да засегнат интересите на други хора,нямащи непосредствено отношение към техните действия.Според М.Фридмън тези елементи придават на системата динамичност и способност да преживява независимо от причините за тяхното запазване.

Според него пазарната икономика е по-жизнеспособна,отколкото командната,преди всичко поради това,че свободният обмен на стоките,на базата на която тя е основана,се осъществява само тогава,когато това е изгодно и за двете страни.

В този смисъл,Фридмън споделя схващанията на А.Смит,че човекът,който действа в интерес на своите собствени нужди,ръководен от т.нар. "невидима ръка",в крайна сметка съдейства за благото на всички членове на обществото.

М.Фридмън разглежда и определя механизма на цените като "нервна система" на пазарния механизъм.Според него съществуват три функции на цените:информационна,стимулираща и разпределителна.Информационн- ата функция е свързана с това,че цените носят в себе си информация за потребността от едни или други стоки,за дефицита или излишъка от ресурси и т.н.Тази функция според М.Фридмън има изключително важно значение за координирането на икономическата активност.Втората функция има за задача да стимулира хората при използването на наличните ресурси,така че да получат най-високо оценени пазарни резултати,да се използват най-икономични начини за производството на материални блага.Третата функция показва защо и колко получава един или друг икономически субект.М.Фримън разглежда всички тези функции като тясно свързани помежду си и опитът да се пренебрегне една от тях според него оказва негативно влияние върху другите.

Според него командната икономика е уязвима,тъй като хората не могат да разберат важността на поставените им задачи и нямат уверение за това,че техните конкретни действия ще доведат до повишаване на благосъстоянието на всички членове на обществото.Механизмът на цените в една икономика според М.Фридмън е добър само когато дава постоянна информация,позволяваща да се оцени както дейността на човека,така и съответстващите начини за нейното коригиране.Според него не е задължително "пазарният модел" на една икономика да господства в обществото.

В една от своите теоретични разработки,поставени на динамичното равновесие на номиналния доход,М.Фридмън се опитва да докаже "възможността от устойчиво равновесие даже в условията на растящи цени".Този модел е предназначен да отрази характерните за съвременното западно общество черти на инфлационната икономика.

Съвременните привърженици на монетарната теория се застъпват за разработването на един по-общ "синтетичен модел",в който да се намали неговата антикейнсианската насоченост.Във връзка с това в своите разработки "Теоретически основи на монетарния анализ" и "Монетарната теория на номиналния доход" М.Фридмън подчертава,че разминаването между икономистите от различни направления носи по-скоро емпиричен,отколкото теоретичен характер,че това са по-скоро различия между акцентите,приоритетите в оценките,отколкото по същността на нещата.

Не само публикациите,но и цялостната дейност на М.Фридмън му донасят известността на един от най-влиятелните икономисти на ХХ в.Той става известен с "монетаризма" си,възглед който отдава голямо значение на стабилния растеж на паричните запаси.Голяма част от идеите на Фридмън дадоха форма на днешния икономически живот.Използването на свободното пазарно стопанство и свободната търговия според Фридмън допринасят за по-бързото достигане на икономически и социален просперитет на страните.Не само с тези свои идеи Фридмън остава в историята като един от най-големите защитници на свободата.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Милтън Фридман 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.