Микроикономика


Категория на документа: Икономика


10. Производствена функция. Анализ на производството в краткосрочен период.

Производството е процес на използване в определена комбинация на труда, капитала и земята, в резултат на което, се получават икономическите блага. Трудът, земята и капитала се възприемат като основни комплексни фактори, които съдържат в себе си всички многобройни ресурси, които се използват в производството. В много теоретични източници обаче се предлага и по-разширена трактовка, като към производствените фактори се включват енергията, информацията, програмните продукти, технологиите, предприемачеството и други. Ще се спрем на трите основни фактора на производството плюс предприемачеството. Друго е важно и неотменно условие за съществуването на човешкото общество. Той представлява целенасочена дейност на човека за видоизменение на предметите и силите на природата с цел да се създадат необходимите продукти за задоволяване на човешките потребности. Трудът е изключително качество на човека. Дори най-съвършенната пчелна кутиийка се различава от създаденото от човека по това, че човекът си поставя винаги цел. Второ - той си изработва модел как да постигне целта. Трето - той изготвя предмети на труда, чрез които да въздейства на предметите на труда, с които да постигне желанието. Според степента, трудът, се дели на сложен, творчески и рутинен. Оказва се, че сложният труд е умножен на степен прост труд. Трудът не трябва да се отъждествява с работната сила. Той е самият процес на разход на физическата и умствена енергия, защото работната сила, това е съвкупността от физически и умствени качества.

Капиталът е също поле и на оживени дискусии. Най-общо той може да бъде дефиниран като резултат от производството, които се използват не за потребление, а за по-нататъшно производтсво. От материално веществена гледна точка това са сгради, машини, съоръжения и др. Но също суровини, горива и т.н. Не всички съставни части на капитала се възстановяват по еднакъв начин и при реализацията на готовия продукт. Онези негови съставки, които пренасятт наведнъж стойността си при реализацията на готовия продукт се наричат обработен капитал. Онези части на капитала, които дълго време участват в процеса на производството и пренасят на части стойността си в стойността на готовия продукт се наричат дълготрайни активи. Пренасянето на тяхната стойност става чрез процес наречен амортизация. Той може да се осъществява с различни подходи и методи, като целта му е постепенно да се натрупат средства в специлни амортизационни фондове, чрез които, когато тези елементи на капитала излязат от употреба поради физическо и морално изхабяване, да бъдат възстановени. Държавата законодателно регулира процесът на амортизация чрез т.нар. данъчни амортизационни норми. Причината е, че разходите за амортизация същестено влияят на финансовият резултат. Земята е първичен източник на богатствата и като производствен фактор тя се третира много широко.

Само в единство споменатите фактори труд, земя, капитал съдействат производствения процес да бъде осъществен. Тези фактори не само да си взаимодействат, но и да се намират в определено съответсвие. В торетичните източници, по-често, наред с тези три фактора като фактор на производството е и предприемачеството. Според Адам Смит предприемачеството е собственик, готов на икономическия риск, заради реализацията на някаква търговска идея и получаване на печалба. Той сам планира и организира производството и съответно се възползва резултатите му. В съвременната теория предприемачеството е преди всичко проявление на икономическото и организационното творчество и новаторство. Именно това дава основание за твърдението, че ако на труда се полага възнагражданение под формата на работна заплата, на капитала като лихва и на земята като рента, то възнаграждението за предприемача е икономическата печалба. Факторите на производството в своето единство и взаимодействие, постигнато чрез управлението и организацията създават продукт. Във връзка с това възниква въпроса за ефективността на производството. То се анализира чрез факторите производителност, рентабилност и др. Връзката между разхода на фактори и обема на произвежданата от фермата продукция може да се опише чрез т.нар. производствена функция. Тя показва какво максимално количество продукт може да бъде произведено при даден набор от производствени фактори или какъв е минимумът от фактори и ресурси необходими за производството на дадено количество продукт. Първите разработки в областта на производствената функция датират от 20-те години на 20в. До известния и широко използван модел се достига през 1928г. като за автори се считат Чарлз Коб и Питър Дъглас, затова и производствената функция е известна като функцията на К. Дъглас. Ако вземеме предвид двата основни фактора - капитала и труда, бихме могли да запишем производствената функция по следният начин: Q = f(K, L). Значение за величината на продукта има не само количествено привлечени фактори, но и тяхната продуктивност (среден продукт на труда APL = Q/L). Пределният продукт на труда показва с колко би нарастнал продукта, ако с още малко увеличим количеството труд. Пределният продукт на капитала показва с колко би нарастнал продукта, ако увеличим капитала с помощта на изразите за пределния продукт на труда и капитала може да покаже каква част от нарастването на продукта се дължи на труда и каква част на капитала. При анализа на производсто има два периода - дълъг и кратък, но критерият за разграничаването им не е конкретен астрономически срок, а наличието или отсъствието на фиксиран фактор. В кратчен срок има постоянни фактори. В дълъг срок всички фактори са променливи. Съответно и задачите при управление на производството са разлчини. В кратък срок това е максималното уплътняване на капацитета на фиксираните фактори. В дълъг срок се решават проблемите за избор на мащаб и технологии на производството.

В кратък срок се проявява закона за намаляващата възвръщаемост на променяните фактори. Когато към фиксиран фактор непрекъснато се добавят допълнителни променливи ресурси, рано или късно, възвръщаемостта започва да намалява. Нека да приемем, че фиксиран фактор е капитала, а променлив труда.

Когато включваме все нови единици променлив фактор общия продукт нараства над пропорционала, а след определен момент под пропорционала и достига максимума точно в точката на пречупване. Когато пределния продукт е нула, общия продукт е в максимума си. Средния продукт расте, съвпада с пределния и след това намалява. В промяната на общия, средния и пределния продукт могат да се откроят три етапа.

В първи етап средния продукт на труда достига максимума си, но капацитетът на фиксирания фактор все още не е уплътнен.

През втори етап средният и пределния продукт намаляват, но общия продукт , макар и бавно, все още расте.

През третият етап и трите променливи намаляват, а пределния продукт дори вече е с отрицателен знак. Такъв етап не съответства на рационално поведение на участници в икономическия живот и следователно не следва да е обект на икономически анализ.

11. Анализ на производството в дългосрочен период

В дълъг период няма фиксирани фактори. Всички фактори са променливи подобно на анализа на потребителският избор и допускаме, че те могат да се заключвват в производството постепенно, а освен това, че в голяма степен са взаимно заменими и поради това има много начини да произведем едно и също количество продукт. Тази възможност, да представим графично производството на едно и също количество продукт с различни комбинации от фактори, се осъществява чрез т.нар. изокванта (крива на равния продукт).

Когато намаляваме капитала (К) трябва да увеличим труда (L), за да произведем все същото количество продукт. Това определя наклона на изоквантата и се нарича пределна норма на техническо заместване. Когато обаче трудът е с по-малко капитал, неговата производителност намалява, докато тази на капитала расте. Може да построим цяла съвкупност от изокванти. Колкото по-нагоре и по-вдясно са те от центъра на координатната система, толкова по-голямо равнище на продукт са свързани. В дълъг срок приспособяванията на фирмата са чрез нова технология или нов мащаб на действие. Възможността фирмата да оперира през различен мащаб на действие поражда въпроса за т.нар. възвръщаемост от мащаба. Тя представлява отношение на нарастването на продукта в % към нарастването на факторите в %. Една фирма може да се намира в различен етап на своето развитие и в трите възможни ситуации.

12. Производствени разходи
Ресурсите, които се използват в производството, са оскъдни и следователно набавянето им е свързано с разходи. От икономическа гледна точка, това е стойността на всички пропуснати алтернативни ползи от ресурсите, което налага мениджърите непрекъснато да правят анализ на възможните алтернативи за използване на ресурсите, за да изберат най-добрия спонсор на тяхната употреба. От счетоводна гледна точка, разходите за производство включват само стойността на закупените от фирмата ресурси, т.е. тези които тя не притежава. Обемът на разходите се обуславя от разходната функция. Тя е тясно свързана с производствената и описва функционалната връзка между количеството произвден продукт и минимума разходи от производствотото му. При анализа на разходите и производството също разграничаваме два периода. В кратък период, тъй като е на лице фиксиран фактор, са на лице и т.нар. постоянни разходи. Постоянният разход не зависи от обема на производството. Променливите разходи се влияят от обема на произведения продукт. Общите разходи по производството са равни на променливите + постоянните разходи:
TC = VC + FC Total Coste = Variable cost + Fixed costs

Много важни за анализа са средните разходи, които са равни на общите разходи върху количеството продукт:
ATC = AVC = AFC = => АTC = AVC + AFC

Много важни за анализа са и пределните разходи., т.е. MC = ∆TC / ∆Q. Те показват, ако увеличим с още мнохо малко продукта, как ще нарастнат общите разходи. Но в общите разходи има постоянни разходи: MC = ∆VC / ∆Q.

Само в кратък срок има постоянни разходи. Динамиката на средните и пределните разходи, в кратък срок, графично може да се покаже по следният начин:

Средните постоянни разходи непрекъснато намаляват, но никога до 0.

Предлените разходи намаляват най-напред от всички, достигат своя минимум, а след това растат.

Средните променливи разходи съвпадат с пределните, а след това растат.

Средните общи разходи намаляват, съвпадат с пределните, след това растат като възходящото им рамо се доближава до това на средните пределни разходи, но не съвпадат.

Кривата на средните разходи има U-форма, заради действието на закона за намаляващата възвръщаемост. Графиката на кривите на средните разходи в кратък период е огледален образ на графиките на общия, средния и пределния продукт в кратък срок. В дълъг срок фирмите могат да маневрират с ресурсите си и всички ресурси са променливи. Да си представим, че капиталът и трудът са двата променливи ресурса, с които раполага фирмата. Да ги представим по двете оси на координатната ситема. Ако предприятието (фирмата) използва целия си бюджет само за капитал, това отговаря на точка от координатната ситема, която е разположена по вертикала. Ако фирмата използваше бюджета си само за наемане на труд, точката ще се намира по хоризонталната ос. Всички други комбинации се намират на т.нар. изокоста, определена от тези две точки. Изокостата е геомерично място на точките, които изчерпват бюджета на

Нека сега върху бюджетната конфигурация на фирмата нанесем семейство изокванти. Тогава възможно най-високата се явява допирателна към изокостата в т. N.

Точно в т.N наклонът на изковантата съвпада в наклона на изокостата. Това е точката на равновесие на фирмата на оптималния й избор, в което даден продукт може да бъде произведен с минимум разходи. Условието за равновесие може да бъде записано така:

= = => =




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Микроикономика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.