Методика на аксеологематичния анализ


Категория на документа: Икономика


№9- Методика на аксеологематичния анализ

Slide 1: Методика на аксеологематичния анализ
Slide 2:
При опит за анализ на елементите, от които се изгражда публицистичният образ на социално престижната личност, се оказват недостатъчно ефективни както само средствата на контент-анализа, така и механичното прилагане на изцяло литературоведските подходи.
Това обстоятелство е породено от комплексната структура на публицистичния образ, създаден от журналиста. По своя характер този образ е документален, но включва и отношението към ценности и нагласи, предпочитани от представяната личност и обикновено доминиращи в обществото като модерни и престижни.
Контент-анализът в преобладаващите случаи откроява тематичните, жанровите, ценностните, графичните и др. количествени характеристики на текста. Този метод на изследване разкрива тематичните предпочитания на автора, неговото - осъзнато или не - съобразяване с нагласите, ценностите и очакванията на аудиторията.
Но контент-анализът трудно разкрива стилистичните параметри на изключително показателната при журналистиката връзка между стремежите на комуникатора и конкретната текстова реализация, честотността на ценностното внушение и постоянно променливата му стилистична одежда.
А характерът на персоналната представа е многопосочен, публицистичният документален образ е многопластов, защото неговото вторично интерпретиране от страна на масовата публика зависи от множество извънтекстуални фактори и значения, заровени дълбоко в митологията, фолклора, стереотипите на масовото общуване, социалната психология, в актуалния политически и културен процес във всяка общност.

Slide 3:
В хода на конкретния анализ на елитната преса на САЩ, Германия, Великобритания и Франция и по-точно на публикациите, портретуващи личности, се обособи новата единица - аксеологема (от лат. "аксис" - "ценен", "ценност" и "логема", понятие, отразяващо операционно-логическия подход при въвеждането и използването на термина в предлаганата методика).
Аксеологемата е факт, оценка, твърдение, описание на ситуация, мнение за някого или нещо, което е ценностно обагрено, притежава семантико-лексическа структура в рамките на отделната публикация и граници, определени от непротиворечивост, непротивоположност или неутралност на закодираното в подтекста твърдение.

Slide 4:
Аксеологемата е атрибутивна - тя се отнася към някого или нещо. Тя съобщава за нещо или някого, като определя непознатото за реципиента или коригира вече известното, утвърждава или модифицира създадена вече представа.
Аксеологемата е релативна. Тя притежава определени темпорални и каузални граници, след което придобива нови значения с оглед на историческия и културния контекст.
Аксеологемата е структурна. Тя може да има разширена или проста структура и да обема в себе си различно по обхват текстуално съдържание. Но определяща за отделната аксеологема е неразчленимостта на нейното смислово единство, фиксирано в проявени семантични структури.

Slide 5:
В аксеологемата могат да бъдат отразени основните отношения на дадена социално престижна личност, представяна като образец за социално поведение и фиксирана като публицистичен модел на отражение, към ценностите на обществото, както и към индивидуално модифицираните общочовешки ценности.
Но аксеологемите не са просто "снемане" на ценността в журналистическия текст, те са словесна модификация на определена ценностна ориентация, която може да бъде пресъздадена и чрез средствата на иронията, иносказанието, алегорията, привидното обругаване, езоповския език и др.
При определянето на аксеологемите, разглеждани като ценностно натоварени семантично-лексически структури в рамките на отделната публикация, безспорно въздействие оказват както отношението на комуникатора към неговия персонаж и неговите ценности, така и политическата насоченост на отделното издание, комплексът от предпочитания на журналиста.

Slide 6:
Типологията на аксеологемите
Аксеологемата може да бъде факт.
Аксеологемата може да бъде оценка на журналиста на определена поведенческа проява, на събитие или процес, като аксеологемата-оценка е въвеждащата фраза на публикацията, в която се мотивира и обогатява съобщената оценка.

Slide 7:
Аксеологемата може да бъде изградена въз основа на твърдения и мнения за някого или нещо. Подобна аксеологема-цитат може умело да обвърже разкриването на непознатото в познатото, като се активират представи за личности и събития от историята, политическата практика и културната традиция.
Едно от най-любимите средства при изграждането на персоналната представа е използването на аксеологемата-ситуация, когато се пресъздават кризисни ситуации, ситуации на конфликт, противопоставяне и сблъсък, в които описваният персонаж запазва самообладание, взема ефективни и смели решения, изявява се като лидер или доминира.
Така портретуването на престижната личност се постига и чрез натрупването на ситуации на успех, на сигурност и на общо благоденствие, които, ако става въпрос за формален лидер, естествено се контаминират към образа на справедливия монарх, ефективния мениджър, харизматичния лидер (прототипът се избира в зависимост от националната културно-историческа, религиозна и политическа традиция).

Slide 8:
По своя характер аксеологемите са семиотични единици. Те обхващат и отразяват целия процес на формиране на персоналната представа: от избора на персонажа, през интенцията на комуникатора, обективирана заедно с описанието на реално присъщите качества на персонажа в конкретния текст на публикацията, до възприемането и осмислянето й от аудиторията.

Slide 9:
Аксеологемите имат съдържателна и формална структура. Съдържателната структура отразява конкретното назоваване или обозначаване на ценностни качества: напр. той е честен, интелигентен, предприемчив и др.
Формалната структура на аксеологемите разкрива както начина на кодиране-разкодиране на ценностното качество, така и словесните носители на това качество в текста.

Slide 10:
Формалната структура на аксеологемата, тоест съвкупността от форми (проявления), които словесно демонстрират смисловите значения на аксеологемата, има два аспекта: логически и езиково-стилистичен.
Логическият аспект на формалната структура на аксеологемите диференцира аксеологемите на:
а) констативни - при тях пряко се назовава качеството или характеристика на тенденция, процес, събитие;
б) резултативни, при които крайното внушение е резултат от интерпретативните усилия на реципиента, той "доразчита" словесното послание след "активиране" на допълнителни знания, представи, лични впечатления (свои, на журналиста, на познати или експерти).

Slide 11:
Резултативните аксеологеми са два основни вида: резултативно-ситуационни (когато до извод за определено качество на персонажа се стига след описание на поведението му в определена ситуация) и резултативно-тезисни (когато изводът за ценностното качество се прави въз основа на отношението към определена теза). При резултативно-тезисните аксеологеми в най-чист вид проличава обвързването на индивидуалните ценности с ценностите на определени политически партии, движения, организации и секти.
В едно развито общество самото фиксиране на отношението към определени тези и идеологически пароли вече означава загатването и на сноп от ценности и атитюди, които индивидът демонстрира в личния и обществения си живот. Например, ако някой е поддръжник на екологията, на пацифистичните движения и др., това означава, че той по условие толерира ценностите толерантност, хармония, разбирателство и др. Ако, разбира се, конкретната личност не притежава тези ценности - фактът на различие или непълно покриване е също допълнителна възможност за публицистична интерпретация, постигана чрез паралел, контраст, антитезисно противопоставяне, хиперболизация, литота и др.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Методика на аксеологематичния анализ 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.