Мениджмънт


Категория на документа: Икономика


 Мениджмънта е наука и изкуство .Свързан е с управлението и ръководството на дадено звено(отдел, цех, фирма).Понятието мениджмънт е по -широко ,по общо от управление,и означава ръководство и управление.Мениджмънта е съзнателно въздействие върху системата" управляван-управляващ" обект(хора, отдели , ресурси),и осъществяване на управляваният стопански субект. В методическо отношение съществуват множество инструменти, които през годините приемат ранга на "класика" и "запазена мярка" на стратегическото планиране и стратегическото управление. Същевременно проблемите на тяхното използване провокират стремежа за непрестанното им усъвършенстване и търсенето на нови посоки за приложението им, както на теоретично,така и на практико-приложно равнище.
Успешната дейност в организацията се определя от правилното стратегическо управление и рационално стратегическо планиране като съставна и неотменна негова част.

Мениджмънта е процес на планиране, контролиране,и мотивиране на работата на работниците ,с цел постигане на целите на организацията.Организацията е група от хора ,която кординира своята дейност за постигане на общи цели.Най-краткото управление е да има поне двама души,които се смятата за членове на групата ,имат обща цел и желаят да я постигнат заедно.

Стратегическо управление е управление, което единствено балансира екологични, икономични и социални параметри. За да се развива успешно управлението,тези параметри трябва да се поддържат в балансирана зависимост. За да бъде управлението ефективно, то трябва да се реализира в своята цялостност. Този процес се характеризира със следните особености: непрекъснатост, обосновеност, планомерност, йерархичност. Той е един затворен цикъл, който изисква оценяване, усъвършенстване, презразглеждане. Направлява усилията към постигане целите на организацията. Балансира интересите на различни групи в и извън нея.

Мениджъмънта е наука за постигане на активна организация ,непрекъснато вземане на решения , и е процес на обработване на информацията , управлението на хора , с тяхното взаимодействие ,мениджмънта е и изкуство.Предизвикателството пред съвремените мениджъри е и да се превръщат в лидери.Фирменият мениджмънт представлява целенасочено взаимодействие върху системата фирма -с цел превеждането в желаното състояние ,според предварително определени параметри.

Има два аспекта на управление:

1) Управлението да се развива във всичките му функции еднакво и ориентирано към постигането на предварително набелязани цели. Така ефективното управление го свързваме с реализирането на функциите на управлението на организиране, планираното ръководство, координация, контрол и регулация.

2) Необходимо е да се осъществява правилно разпределение на ресурси и задачи в различни времеви периоди. Така и в теорията и в практиката възниква необходимостта от определено поведение на една икономика.
СУ трябва :
1. да има ясна представа за промените;
2. да има ясна представа за промените, които ще настъпят в икономическата среда;
3. да има ясна представа за промените в потреблението;
4. да има ясна представа за промените в появата на нови играчи и отпадането на съществуващите.
5. Особенностите на фирменият мениджмънт се конкретизират в отделни негови характеристики -правна характеристика-тя отразява статута на фирмата , създадена по смисъла на търговският закон.Според собственоста фирмите биват-с държавно ,кооперативно и други имущества.
6. -според вида вида търговци и начина на образуване те биват:СД,КД,ООД,АД,КДА,ЕООД и други.
7. -пространствена характеристика-тя е свързана с технологията на мениджмънта , и по точно технологията на управление ,която изисква строга подреденост на операциите в тяхната последователност и указанията(инструкцийте за тяхното изпълнение).Към тях се прибавят и технологичните схеми за разположение на машините ,хората ,и тяхното взаимодействие.Съществува непрекъснато усъвършенстване на технологията на вземане на решения ,и подбор на показатели за осъществяване на най-ефективно управление.Информационните технологий и тяхното ресурсово възтановяване подпомагат фирмените мениджъри и водят до висока ефективност в дейността на фирмата.
8. -икономическа характеристика-тя се изразява в свободната инициатива ,пазарната ориентираност и алтернативност на решенията.Фирмените мениджъри имат свобода на действие в избора на границите на фирменото развитие.Фирменият мениджмънт има възможност за целенасочено изучаване на пазара и избор на маркетингова стратегия.При вземането на решения фирменият мениджмът разчита както на алтернативност , така и на икономическа обосновка.
9. -времева(темпорална ) характерисктика-описва развитието на мениджмънта и той бива :тактически , оперетивен , стратегически

Основните характеристики на СУ са:
- СУ е управление, което е насочено към перспективата в развитието на една организация.
- СУ не е дългосрочно управление. То е насочено към постигане на резултати в момента.
- СУ акцентира в своята дейност на постигане на предимство на пазара спрямо другите. СУ е средство за успешна конкуренция.
- СУ извършва диагностика на средствата.Оценката на всички фактори се прави, от гледна точка на целите, които ще се постигнат.
- Планирането е основна мениджърска функция ,която е процес на постановяване на цели и решаване как те да бъдат постигнати по най-добрият начин .Планирането е опит да се види планираното от организацията за определен период от време.То е средство за намаляване на риска ,свързан с предстоящите дейности.Планирането е характерно за всяко ниво на мениджъмънта и затова плановете биват стратегически , тактически и оперативни.Стратегическите планове се разработват от висшите мениджъри и те определят бъдещото развитие на фирмата.Обикновенно те са по -дългосрочни ,но тенденцията е да се намалява срока на тези планове.Тактическото планиране се разработва от по нисшите управленски нива и е коректура на стратегическият план за по-кратки периоди от време и се определят дейностите за тяхното постигане.В тези планове целите се декомпозират и се посочват дейностите ,сроковете и изпълнителите .Оперативните планове се разработват от нисшите мениджъри , а също така и привличането на персонала в тези процеси.Планирането е изцяло насочето към бъдещето и е процес към целите , и вземането на решения как те да бъдат постигнати .Процесът на фирменото планиране пременава през няколко етапа които са :-анализ на сегашната ситуация и средата ,в която ще се фондира фирмата -той дава възможност реалистична оценка на ситуацията и правилен избор за бъдещото фирмено развитие .
-
Модели, чрез които СУ се развива:

1.Американски модел- свързан е с финансовите показатели

Базира на няколко основни идеи: научното управление, класическата управленска теория, индивидуалистичното поведение на предприемачите и мениджърите, теорията за човешките отношения, ситуационната управленска теория, планираната организационна промяна и управлението на стратегическия избор. Фирмите трябва да конструират своите структури и останали управленски елементи така, че да подкрепят избраните от тях стратегии.

2,Японски модел е свързан главно с търсенето на персонал и акционери. Залага главно на съревнованието и сътрудничеството, реализирайки на практика няколко ключови идеи и ценности: колективна отговорност, широкопрофилни роли и смяна на работата, мотивация на подчинените, защита на служителите от страна на фирмата и нейните ръководители, промоция на личната кариера, прагматична адаптация на управлението, съгласуване на индивидуалните с груповите цели.

3.Европейския модел- Европейският мениджмънт е отражение на стремежа за постигане на симбиоза между най-доброто от американкския модел (рационалността) и японския модел (силната мотивация и съчетаването на личните с груповите цели). Европейският мениджмънт се старае да открие златното сечение, заимствайки от рационалността на американския стратегически избор и прагматичната адаптация на японския мениджмънт. Това златно сечение се изразява чрез концепцията за адекватно управление на стратегичаската промяна.
Значението на плана на организацията може да се търси в следните основни насоки:
- планът е ефективен управленски инструмент за вземане на решения.Той посочва в детайли какво трябва да се постигне и как трябва да се постигне и по такъв начин определя насоките и рамките, в които трябва да се вземе всяко управленско решение;
- планът е ефективен инструмент за оценка на дейността , както на организацията като на цяло,така и на всичките отдели и персонал. Периодичното сравняване на резултатите с поставените цели и задачи разкрива до колко добре е работено.Това позволява навреме да се предпремат действия за коригиране на слабостите;
- плаът е основа за формиране на система за възнаграждение на персонала. Всеки член на персонала на организацията (или група) получава задължението да изпълнява определена задача (в определен срок) , което е необходимо за постигане на поставените в плана цели.Оценката на степента на поставените задачи е надеждна основа за формиране на справедливо ,индивидуално или групово трудово възнаграждение;
- планът подпомага мотивирането на мениджърите,участвали в разработването му.Веднъж участвали в създаването на плана, мениджърите от различните нива на управление се чувстват задължени да дават всичко от себе си за изпълнението му;
- планът е средство за повишаване на квалификацията на мениджърите.Участващите в разработването на плана мениджъри и персонал разбират по-добре отделните компоненти на дейността на организацията и как те ефективно се съчетават.Така те добиват ясна представа за състава на организацията, за проблемите и задачите на отделните звена;





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Мениджмънт 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.