Международни отношения и външна политика на България след Втората световна война


Категория на документа: Икономика


България признава и двете правителства, като има готовност да установи дипломатически отношения и с ФРГ. Основна пречка за това е "доктрината Халщайн", според която ФРГ не поддържа отношения със страни, признали ГДР.

През периода 1955-1989г. двете германски държави се развиват по конренно различен път и особено на първо време обединението изглежда невъзможно. През 1957г. правителството на ГДР публикува декларация, в която предлага създаването на конфедерация между ГДР и ФРГ, с общи консултативни органи, която незабавно да пристъпи към демилитаризация. В началото на с.г. полското правителство предлага проект за безядрена зона в Централна Европа - "плана Рапацки". Но ядреното разоръжаване е анатема за западните блок. Естествено, България заедно с останалите социалистически държави подкрепя всички тези инициативи. В крайна сметка германският въпрос се оказва заложник на блоковата политика, въпреки обективно положителния потенциал на различните предложения.

* Италия - различните съдби на бившите съюзници

На 6 септември 1944 г. правителството на К. Муравиев скъсва дипломатическите отношения с Италия на Бенито Мусолини. На 25 ноември 1944 г. ОФ правителството предлага да се възстановят отношенията с правителството на нова Италия. Преговорите се водят в Анкара и на 3 януари 1945 г. дипломатическите отношения са възстановени. Търговските отношения между България и Италия са уредени с подписаната на 5 ноември 1947 г. спогодба за стокообмен и плащания, която в следващите години автоматично се подновява. В условията на Студената война италианската страна реагира остро с аргумента, че нейният мирен договор изисква тя да плати на СССР репарации, които да се вземат от италианските авоари в България. Италия многократно настоява за обезщетение, като обвързва въпроса с подписването на търговски договор. Това се отразява неблагоприятно върху търговските и политическите контакти между двете страни.

Крайно отрицателен ефект върху българо-италианските отношения има политиката на комунистическата партия към Католическата църква в България. Първоначално са отнети земите й; през август 1948 г. са закрити чуждите религиозни учреждения, а през 1949 г. новият Закон за вероизповеданията. Този закон забранява връзките на Католическата църква с Ватикана и получаването на помощи и дарения от чужбина. В България през 1952 г. са арестувани близо 70 католически свещеници и са инсценирани 6 процеса.

На 1 септември 1953 г. в Рим най-после е подписана търговска спогодба. Между 1952 и 1954 г. стокообменът нараства, като износът за Италия се увеличава по-бързо и превишава вноса.

Разривът в отношенията със САЩ

Българското правителство решава да откаже поканата за участие в плана "Маршал" през юли 1947 г., след като предишния ден Москва съобщава, че се отнася с недоверие към него и смята, че САЩ, Англия и Франция се договарят зад гърба й. Българските мотиви са, че ако страната се присъедини към инициативата, има опасност двегодишният народностопански план да бъде "ревизиран и спъван".

През ноември 1950 г. по американско настояване ООН приема резолюция, с която България, Унгария и Румъния са обвинени в нарушаване на Хартата на ООН и на клаузите в договорите за мир относно човешките права и свободи. С тези действия САЩ, подкрепени от Великобритания, осуетяват опитите на трите страни да бъдат приети в световната организация.

Известно смекчаване на позициите настъпва в резултат на промените в съветската външна политика след смъртта на Сталин през 1953 г. През 1954 г. износните листи на САЩ значително се либерализират, като забраната за износ се запазва за новите технологии, материалите за военната промишленост и атомната енергетика. По това време и СИВ препоръчва на социалистическите страни, членуващи в него, да засилят търговията със Запада, включително поради налагания в тях по съветско указание "продоволствен курс". Оползотворяването на тези по-благоприятни възможности обаче остава въпрос на бъдещето.

Франция - добро начало, но само начало

През Втората световна война дипломатическите отношения между Франция и България не са прекъсвани. Така през първите следвоенни години политическите отношения вървят към нормализиране, за което сигурно е от значение и участието на ФКП в управлението на страната. Добронамереността проличава и при възстановяването на търговските връзки. До войната Франция е най-големият кредитор на България и през 1945 1948 г. е единствената, която постига частично погасяване от българска страна на предоставените заеми. Активизират се и културните контакти, които имат много силни традиции. В сравнение с останалите западни страни културното общуване с Франция е възстановено най-бързо и тръгва по възходяща линия, макар организираните в България културни прояви да са повече, отколкото тези на българската страна във Франция.

Между 1948 и 1953 г. изострянето на Студената война пряко рефлектира върху българо-френските отношения. Българската дипломация стриктно следва съветската линия в международните отношения и контактите й с Франция се изразяват най-вече в изпращане на ноти и декларации с протести във връзка с френските позиции по отделни проблеми.

След смъртта на Сталин Москва дава указания на социалистическите страни да започнат контакти със Запада във връзка с обявения нов "продоволствен курс". Това изисква уреждане на финансовите отношения с Франция и другите западни държави. България проявява повече прагматизъм, а и френската страна смекчава позицията си и декларира готовност за отстъпки при определяне на дължимите от България обезщетения. Франция е първата западна държава, с която през 1954 г. България започва официални преговори по финансовите си задължения. Подписаните на 23 юли 1955 г. спогодби за стокообмен и за плащания и за уреждане на френските вземания от България са благоприятни за България. Постигнатите споразумения водят до активизиране на стокообмена между България и Франция. Постигнато е съгласие за обезщетение, което е едва 7% от първоначалните френски претенции. Блокираните български авоари и злато в Банк дьо Франс се предоставят на Франция като първа вноска.

Великобритания - все така далечна

Фактът, че България никога не е била в центъра на балканската политика на Великобритания, слага траен отпечатък върху следвоенните отношения между двете държави. През лятото на 1948 г. България се опитва да преговаря с Англия за сключване на търговска спогодба, но от британска страна се настоява първо да се уредят българските задължения, произтичащи от довоенните заеми и национализирането на английската собственост в България. Споразумение за начина на изплащане на национализираните имоти е постигнато едва през септември 1955 г., а уреждането на българските задължения по външните заеми става едва в началото на 60-те години. Първата следвоенна търговска спогодба между двете страни става факт през септември 1955 г., но развитието на търговията остава слабо. През 50-те години Англия вижда в България най-вече верния съветски сателит.

Съдбата на България след края на Втората Световна война бива предопределена от ръководителите на трите велики сили: САЩ, Великобритания и СССР на проведените в Техеран, Ялта и Потсдам конференции. Наложената под непосредствения диктат на Йосиф Сталин тоталитарна система в България води умишлено страната до политическа изолация. Дипломатическите отношения с 10 държави биват прекъснати, а отношенията с редица държави от антихилеристката коалиция и неутрални страни са замразени. България постепенно преодолява своята международна изолация, възстановява дипломатическите, стопанските и културните си отношения с много държави, провежда конструктивна политика в ООН и свързаните с нея организации, дава своя реален принос в укрепването на Съвета за икономическа взаимопомощ и в развитието на отбранителната система на Варшавския договор.

За щастие България успява да запази териториална цялост, въпреки съществуващата реална възможност за разпокъсване и разпределяне на териториите й между съседите победители Югославия и Гърция. Това не се осъществява благодарение на традиционния славянофилски интерес към България и стратегическото ни положение на Балканите от страна на СССР. В крайна сметка разделението на Европа очерта биполярния модел и противопоставянето на двете суперсили САЩ и СССР, чиито воиски на практика окупират Европа за дълъг период от време.

Източници:
1. "Международни отношения и външна политика на България след Втората световна война. Сборник от студии и статии.", Издателство на Българска академия на науките. София, 1982 г.

2. "Студената война. Щрихи на неин очевидец.", Петър Кожухаров, изд. "Изток-Запад", София, 2012 г.

3. "Българо-германски отношения. Традиции, приоритети, перспективи", Институт за международни изследвания, София, 1995 г.

4. http://www.bg-istoria.com/2013/01/14.html /04.12.2013г./

??

??

??




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Международни отношения и външна политика на България след Втората световна война 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.