Международни отношения и външна политика на България след Втората световна война


Категория на документа: Икономика


Русенски университет "Ангел Кънчев"
Факултет "Бизнес и мениджмънт"
Катедра "Икономика"

Дисциплина:
Международни отношения и външна политика на България

Курсова работа
На тема:

Международни отношения и външна политика на България
след Втората световна война

Изготвил: Проверил:

проф. д.ик.н. Вл. Чуков

Русе, 2013

Структура на курсовата работа:

Увод
1. България след края на Втората световна война
2. Постепенно възстановяване на международните отношения
3. Външна политика на България на Балканите
* с Румъния
* с Югославия
* с Гърция
* с Турция
4. Външнополитическа дейност на България със страните от Оста
* Германия - необходимият партньор
* Италия - различните съдби на бившите съюзници
5. Разривът в отношенията със САЩ
6. Франция - добро начало, но само начало
7. Великобритания - все така далечна
Заключение.

Международните отношения и външната политика на България след Втората световна война претърпяват дълбоки качествени изменения. Определящо значение за това има развитието на социалистическата революция и постепенният преход на страната от капитализма към социализма. Външната политика на България през 40-те и 50-те години на XX век се основава върху принципите на социалистическия интернационализъм, на безкористната дружба, сътрудничество и приятелство, на мирното съвместно съществуване на държави с различен социален и политически строй, на защита на националната независимост, държавния суверенитет и териториалната цялост на ненамеса във вътрешните работи на отделните страни и взаимна икономическа изгода, на разностранно културно общуване и взаимност, на строго спазване на международните договори и задължения.

Върху международните отношения на България огромно влияние оказва постенното укрепване на силите на мира, демокрацията и социалния прогрес, създаването и развитието на световната социалистическа общност, ликвидирането на колониалната система и разгръщането на националосвободителните движения на народите, възникването на "студената" война и разпалването на локални "горещи" войни от силите на империализма. България не е само субект на международните отношения, но се превръща постепенно и в активен техен субект. Тя е преодоляла своята международна изолация, възстановила е дипломатическите, стопанските и културните си отношения с много държави, провежда конструктивна политика в ООН и свързаните с нея организации, дава своя реален принос в укрепването на Съвета за икономическа взаимопомощ и в развитието на отбранителната система на Варшавския договор.

България след края на Втората Световна война

Краят на Втората Световна война води до коренно преструктуриране на геополитическото пространство в цяла Средна и Източна Европа. Съдбата на всички малки народи бива предопределена от така наречените сфери на влияние, решени от ръководителите на трите велики сили: САЩ, Великобритания и СССР на проведените конференции в Техеран, Ялта и Потсдам. Неблагоприятното положение на България, като страна участничка в оста Рим-Берлин-Токио, я поставя в още по-неизгодна позиция. Съществува реална възможност за териториално разпокъсване на България и разпределяне на териториите й между съседите победители Югославия и Гърция. Това не се осъществява благодарение на традиционния славянофилски интерес към България и стратегическото ни положение на Балканите от страна на СССР. В крайна сметка разделението на Европа очерта биполярния модел и противопоставянето на двете суперсили САЩ и СССР, чиито воиски на практика окупират Европа.

Ролята на съветските войски в страните от Източна Европа се изразява в пряка намеса в политическия живот и установяване на т. нар. народни и демократични режими в България, Румъния, Полша, Чехословакия и Унгария.

На 9. IХ. 1944 г. в България се осъществява преврат подготвен от коалиция на Отечествения Фронт (БРПк, БЗНС, Звено и БРСДП), доминирана изцяло от Комунистическата партия, ръководена от задграничното й бюро в Москва с ръководител Георги Димитров. Установено е правителство, начело с Кимон Георгиев, като БКП осигурява ръководната си роля чрез управление в ключовите министерства и създаващите се местни комитети на отечествения фронт. Властта на комунистите е трасирана в резултат на масовите репресии, непосредствено след 9 септември чрез т. нар. Народен съд, за съдене на виновните за националната катастрофа на България. Под това прикритие се извършва масова чистка сред военния, интелектуалния и политическия елит. Избити са без съд и присъда десетки журналисти, юристи, политици, военни и творци. През 1946 г. придобива актуалност въпроса: република или монархия? На 8. IХ. 1946 г. е проведен референдум и седмица по-късно ОНС провъзгласява България за Народна Република, а избирането на Велико народно събрание през октомври 1946 изменя съществено политическата система и проправя пътя към тоталитарен режим на т. нар. Диктатура на пролетариата. В периода 1946-48 г. се ликвидират и опозиционните до този момент политически партии БЗНС, БРСДП и Звено, а лидерите им са или физически ликвидирани или интернирани в създадените концентрационни лагери. По този начин се оформя еднопартийното управление на страната от страна на БРПк.

Налагането на тоталитарна система в България 1948-1953 г. се извършва под непосредствения диктат на Йосиф Висарионович Сталин и с координираните действия на Коминформбюро, което цели ускоряване реформата в посока на уеднаквяване на системата на народна демокрация със съветския модел на социализъм. В резултат на създадената тоталитарна система, при която коминистическата партия налага своята идеология на цялото общество, прониква и се слива с държавните структури, държи под контрол всички дейности, като ликвидира разделението на властите, води агресивна пропаганда на идеите си, създаваща и култ към нейния, лидер, използва неограничено политическо насилие и административна принуда. По този начин БКП се сраства напълно с властта и за повече от 40 години управлява страната по съветски модел и подражание. Смъртта на Сталин през 1953 година и настъпилите промени в СССР дават надежда за промени и в България, но те са бързо предотвратени от Вълко Червенков, а в последствие и от Тодор Живков.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Международни отношения и външна политика на България след Втората световна война 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.