Международна икономика - държавен изпит


Категория на документа: Икономика


1. Въпрос - Структура и развитие на световното стопанство.

1. Създавене на световното спонаство - Днес това което става в страните, все по-вече зависи от сили съдействащи на интернационализирането на възпроизводствения процес . Тези сили обуславят взаимната зависимост на събитията в различните части на света. В резултат на използването на сревнителните предимства се развива международното разделение на труда и интернационализацията на икономическите процеси. Този процес се развива много бързо при услугите, международния възпроизводствен процес, обвързва икономиките на различни страни, и това води до глобализация. Интрернационализацията се проявява предимно м/у съседни страни заради пространствоното ограничение.

Интеграцията е обособяване на регионални общности от държави с по-висока степен на интернаци-зация.

2. Същност на световното стопанство - То е система от взаимносвързани разнородни стопански субекти и е продукт на развитието на човешкото общество и на международното разделение на труда.

Световното стопанство се появява с развитието на капитализма. Важна роля играе научно техническата революция на транспорта и комуникациите. Неравномерното развите на страните ге подрежда на различни места в световното стопанство. Обособяват се индустриални центрове наречени фабрики на света като: Ангрия, САЩ, Германия и др.

3. Структура на световното стопанство - в нея влезат фирми, държави, икономически съюз от държави и международни органи, като основни са ТНК. Двете подсистеми след второта световна война са: социалистическата и капиталистичаската. Противоречията м/у тях водят до забавяне развитието на страните от "Третия свят" -кол-ните сис-ми. След края на "Студената война" се засилва глоболизац-та на Св. стоп-во.

4. Развитие на световното стопанство - Радикалните промени в обществения жовот влияят в/у развитието на индустрията и развитието на електрониката, информационните технологии. Създадените международни институции, регулират процесите в световното стопанство. 1944 - е създадена Европейска банка за възстаноняване и развитие на , 1945 г . - МВФ. Към ООН е създадена постоянна конференция за търковия и развитие и 1995 г. става "СТО". и др.
2. Въпрос - Международно разделение на труда

Приема се че развитието на средствата за производство и организацията на труда, обособяват различните видове. Така икономиката се разделя на отрасли. Разделението на труда е свързано със специализация в отделните производства . Когато развитието на обмена на отделните производства, надхвърля рамките на икономиката на държавите се стига до международно разделение на труда.

В основата му е теорията за сравнителните предемства. Страните се специализират в производство на стоки за световния пазар. Една страна се специализира в производство и износа на дадена стока за която има сравнителни предимства пред друга страна. Производството на такива стоки изискват: природни ресурси, работна сила, капитал, технологии и др. фактори, които са разпределени неравномерно по света. Разделението на труда е комплексно и динамично взаимодействие на поведение на отделните държави в световното стопанство, това води до съперничество или конфликти. Интернационализацията се засилва и от интеграцията и глобализацията .

В международното разделение на труда има три доминиращи района: - Сев. Америка - около 20 % от промишленото производство на света и около 15% от световния износ; - Европейски съюз - 20% на 41 % износ;- Източна и Югоизточна Азия - 16% на 21% изно Фактори променящи, международното разделение на труда: - Ролята на ТНК; - Реализация на продуктите; - Целенасочена политика за привличане на чуждестнанни инвестиции и др.
3. Въпрос. Интернационализация и глобализация на икономическия живот.
1. Интернационализация - процес на нарастването на ролята на трансграничните организации на възпроизводствения процес, който се развива през държавните граници. В основата е интернационализацията на капитала и производството. Капитала се разширява извън границите а големите държавни фирми стават международни, така се създава класа на международни капиталисти. Техните интереси съ съсредоточени в световното стопанство, увеличава се свободното движение на капитали м/у държавите. Така се стига до интернационализация на производството. За развитието на интернационализацията роля играеполитиката на държавите. Необходимостта от институционализацията през втората половина на 20 в. води до създаване ня: МВФ; СТО; Световната банак; ЕС и др. Те приемат решения ускоряващи интернационализацията.

2. Глобализация - тя е нов етап в развитието на интернационализацията. Съдържа нови функционални връзки м/у световните икономически дейност. Светът се ориентира към глобалното или към всеобщо разделение на труда. То води до специализация, която ограничава ролята на географската насеност на межд. търговия. Глобалните сили формират единно пространство за развитие и органи-ция на общ. живот.

4. Въпрос. Икономическа интеграция.

През втората половина на 20 в. се развива нова форма на стопански живот в определени географски райони. Трайно навлиза понятието интеграция ,което означава обективен процес на преплитане на процесите в националните стопанства като резултат от развитието на съвременните производствени сили, на задълбочаването на международното разделение на труда и на постиженията на НТР.
Интеграцията винаги е политически мотивирана. На практика тя се развива като стопанско-политически обиединения на базата на международни споразумения.

Термина интеграция означава : възстановяване на нещо в неговата цялост и характеризира голямото разнообразие от връзки на взаимна зависимост и преплитане на обществените отношения в група държави .
Действителната интеграция се постига при пълна свобода на движението на осн. фактори на призводство в дадена общност.
Чрез създаването на по-голям многонационален пазар се организира- по-мащабно и ефективно производство ,
-постигат се по-висока призводителност и ефективност,
-по-големи изгоди от международното разпределение на труда и;-по-силно икономическо и политическо влияние върху процесите в международната система.
Първите опити за по-рационално използване на ресурсите , с които разполагат група държави са направени през 30-40 г. на 20в.,когато се формирали различни организации и институции.
През 1951г, се създава ЕОВС /европейско обиединение за въглища и стомана/, което е международна организация от нов тип . Тогава Франция, Западна Германия, Италия , Белгия , Хол, Люксембург доброволно предоставят управлението на преприятията си за добобив на ЕОВС. По този начин те ограничават суверенните си права върху тези отрасли в икономиката си. Този хид става първообраз на ЕС, който е най-успешната досега интеграционна структура.
Най-необвързваща форма на интеграция са зоните за свободна търговия. Членуващите в тях държави премахват търговските ограничения помежду си , но може да провеждат самостоятелна търговска политика с трети държави. Те се основават на двустранни или многостранни споразумения или на комбинация от двата вида. Днешният ЕС се заражда като зона за свободна търговия, която се развива в общ пазар , довел до оформяне на икономически , валутен, политически съюз




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Международна икономика - държавен изпит 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.