Международен валутен фонд


Категория на документа: Икономика


3. ЗАДАЧИ:

* Да оказва съдействие за разширяване на международното валутно сътрудничество;
* Да способства за поддържането на стабилността на валутите и на нормалното развитие на валутните отношения между страните-членки;
* Да не допуска изменение на валутните курсове с конкуретни цели;
* Да съдейства за поддържането на многостранна система на разплащания по текущите операции между страните-членки и за отстраняване на валутните ограничения;
* Да предоставя на страните-членки краткосрочни кредити.

4. ЧЛЕНСТВО

Решението за членство се взема с просто мнозинство от гласовете на членовете на Фонда. Всяка държава-член притежава изразена в СПТ квота, равна на нейния внос в акционерния капитал на МВФ. Квотата, както и при МБВР, отразява относителния икономически потенциал на страната и има принципно значение за определянето на финансовите и организационните взаимоотношения на държавите с Фонда. С най-големи квоти разполагат САЩ - 18%, Япония - 5,7%, Германия-5,5%, Франция и Великобритания - по 5%.

5. ОРГАНИ НА МВФ

Висш орган на МВФ е Съветът на управляващите, в който всяка държава-член назначава управляващ и негов заместник. Съветът на управляващите провежда съвещания веднъж годишно. Изпълнителният съвет се състои от 24 изпълнителни директора, 5 от които се назначават от водещите държави (САЩ, Япония,Германия,Франция и Великобритания), а 19 се избират от останалите страни-членки.

Изпълнителният съвет избира Директор-разпоредител на МВФ, който се явява и в качествтото на Председател на Съвета. Под ръководството на Изпълнителния съвет Директорът-разпоредител организира ежедневната работа на МВФ. През 1974г. с решение на Съвета на управляващите е създаден Временен комитет по въпросите на реформата на международната валутна система. В последните години неговата роля забележимо нараства.

6. ДЕЙНОСТИ

Основните направления в дейността на МВФ включват: предоставяне на средства за коригиране на валутните курсове; стабилизиране на платежните баланси на страните-членки; регулиране на външната задлъжнялост, финансиране на временни дефицити в платежните баланси.

Особено значение има разширяващото се взаймодействие на МВФ с МБВР, ОИСР, ПРООН и други международни организации, а също така и с Парижкия и Лондонския клубове.

В сферите на регулирането на платежните баланси и външната задлъжнялост Фондът предоставя кредити на страните-членки при условие, че провеждат определена икономическа политика, съгласувана с него. Преди получаването на кредитите страната съгласува с МВФ програма за финансово-икономическа стабилизация. В зависимост от хода на изпълнението на тази програма на страната се предоставят валутни средства, предвидени в отделно кредитно споразумение с Фонда. В условията на финансова криза програмата и съответното споразумение с МВФ се разглежда като своеобразно свидетелство за платежоспособност на страната и необходимо условие за облекчаване на нейната задлъжнялост от страна на другите официални и частни кредитори.

В устава на Фонда са предвидени два вида кредитна дейност :
сделка - предоставяне на валутни средтсва от ресурсите на МВФ и операция - оказване на посреднически финансови и технически услуги за сметка на заемни средтсва. МВФ осъществява кредитни операции само с официални държавни органи. Основание за искане на кредит може да бъде сериозно нарушаване на равновесието на платежния баланс, предизвикано от структурни промени в областта на производството, търговията или механизма на ценообразуването.

Държава, която се нуждае от чуждестранна валута получава заем или в чуждестранна валута, или в СПТ в обмен на еквивалетно количество национална валута, която се превежда по сметка на МВФ в централната банка на същата държава да изкупуването й обратно.

Споразумението за резервен кредит (стенд-бай) осигурява на страната-член гаранция, че тя може да получи чуждестранна валута от МВФ в обмен на националната по всяко време при спазване на договорените условия. Главното предназначение на стенд - бай кредитите е да се кредитират макроикономически стабилизационни програми на страните - членки на Фонда. Ако Фондът прецени, че държавата използва кредита "в противоречие с целите на МВФ" или не изпълнява неговите предписания, може да ограничи или напълно да прекрати кредитирането.

Уставният капитал на МВФ се формира от вноските на страните-членки и представлява около 195млрд. долара.

През 1976г. на международната конференция в Кингстън, Ямайка се внасят изменения в устава на МВФ. Тези изменения се квалифицират като реформа на Бретън-Уудския механизъм. Основните промени се отнасят до: премахване на задължителните вноски в злато в капитала на фонда; утвърждаване на т.нар. Специални права на тираж (СПТ) като световни пари; официално признаване на въведените през 1973г. плаващи (свободно изменяеми) курсове на балутите под влиянието на пазарно търсене.

Всяка държава се ползва с 250 основни гласа, независимо от размера на членския внос и допълнително с по-един глас за всеки 100хил. СПТ. По този начин най-големите държави си осигуряват решаващо мнозинство от гласовете. Това позволява на САЩ и Европейския съюз да налагат вето на важни решения, които изискват квалифицирано мнозинство.

7. МЕХАНИЗМИ ЗА КРЕДИТИРАНЕ

* Резервна част (дял) - това е първата порция чужда валута, която една страна-членка може да получи. Тя р величина, съставляваща до 25% от квотата на страната.
* Механизъм за кредитните траншове - средствата в чужда валута, които могат да бъдат получени от страна-член свръх резервния дял, се разделят на четири кредитни дяла или траншове, съставляващи 25% от квотата на страната.
* Договорености за резервни кредити (кредит стенд-бай) - те осигуряват на страната гаранция за това, че в пределите на определена сума в течение на срока на действие на договореностите, тя ще може, при спазване на определени договорени условия, безпрепятствено да получава чужда валута от МВФ в обмен на националната.
* Механизъм за разширено кредитиране, който се използва за предоставяне на валутни средства на страните за по-дълъг период от време и в по-големи размери по отношение на квотите, отколкото това е предвидено в Устава в рамките на обикновените кредитни дялове. Разширените кредити обикновено се предоставят за срок от три години, а при необходимост и до четири години.

8. СПЕЦИАЛНИ МЕХАНИЗМИ

* Механизъм за компесационно и извънредно финансиране. Този механизъм се прилага, когато дефицитът в платежния баланс е предизвикан от временни и външни, независещи от страната причини.
* Механизъм за финансиране на буферни (резервни) запаси. Има за цел да оказва помощ на страни, участващи в образуването на суровинни запаси в съответствие с международните търговски съглашения.
* Механизъм за финансиране на структурни реформи - механизъм за подпомагане на структурните реформи в бившите социалистически страни.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Международен валутен фонд 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.