Международен валутен фонд


Категория на документа: Икономика


Развиват се отношения между фонда и Световната търговска организация по въпроси на търговската политика и отражението им сферата на плащанията, с оглед засилване на търговската реформа като съдържание във финансираните от фонда програми. Във връзка с условието за техническа помощ и обучение за усъвършенстване н икономическото, и финансовото управление, през 1989 г. фондът стана Изпълнителна агенция към Програмата на ООН за развитие.

България е член на МВФ от 25 септември 1990 г. Делът на България в МВФ е 640.20 млн. СПТ. На 1 март 2013 г. делът на България в гласовете бе 28% (7139 гласа), а в общата квота - 0.27% (640.2 млн.СПТ).

Споразумения на България с МВФ

Финансовата помощ, която дава МВФ, обикновено се предоставя на траншове, които са обвързани със спазването на специфични условия на икономическа и финансова политика. Тези критерии трябва да бъдат изпълнени преди да се отпусне следващия транш.

Споразуменията, които България е сключила от 1 май 1984 г. до 31 октомври 2005 г. с МВФ са:

Първо споразумение - едногодишно. Обхваща периода 15 март 1991 - 15 март 1992 г. То е подписано от правителството на Димитър Попов. По него са предвидени покупки на специални права на тираж за 279 млн. и 60.6 млн. СПТ по т.нар. CCFF (Compensatory and Contingency Financing Facility) като компенсация за повишените разходи на България по вноса на енергийни ресурси във връзка с персийската криза. Поради неизпълнение на параметрите на споразумението последния транш не е получен.

Второ - едногодишно. То предвижда покупката на 155 млн. СПТ, като започва да се изпълнява от 17 април 1992 г. Споразумението е сключено от кабинета с министър-председател Филип Димитров. Последният транш по него също не е получен.

Трето - едногодишно. Сключено на 11 април 1994 г. от правителството на професор Любен Беров и е в размер на 69.7 млн. СПТ. През декември същата година споразумението е актуализирано и разширено с допълнителна сума за още 69.7 млн. СПТ във връзка с подписаното през юни споразумение с Лондонския клуб. Последният транш в размер на 23.2 млн. СПТ не е преведен.

Четвъртото споразумение е подписано на 19 юли 1996 г. Сключва го правителството на Жан Виденов. То предвижда покупката на 400 млн. СПТ за период от 20 месеца - до 18 малт 1998 г. Споразумението е прекратено след получаването на първия транш от 80 млн. СПТ.

Петото "stand-by" споразумение е подписано на 11 април 1997 г. и предвижда покупката на 371,9 млн. СПТ за период от 14 месеца. То е сключено по време на управлението на служебното правителство на Стефан Софиянски. В рамките на това стабилизационно споразумение се включва и CCFF в размер на 107,6 млн. СПТ.

Шесто - тригодишно. Сключено е на 25 септември 1998 г. и е в размер на 627,62 млн. специални права на тираж. Подписано е от правителството на Иван Костов. Споразумението е изпълнено докрай и страната е получила всички предвидени по програмата траншове.

Седмо - двугодишно. Сключено е на 27 февруари 2002 г. и е в размер на 240 млн. СПТ. Споразумението е изпълнено.

Осмо - двугодишно. Сключено е на 6 август 2004 г. и е в размер на 100 млн. СПТ.

Всички споразумения досега, с изключение на шестото са от типа "Stand-by", което значи обвързаност на получаване на кредита с достигане на определени икономически параметри, примерно определен размер на бюджетния дефицит.

Точка 2

Група на Световната банка

Групата на Световната банка е специализирана агенция, работеща в тясно сътрудничество с ООН, която е водеща организация в областта на многостранното финансиране на инвестиционни и технологични помощи, превърнала се в истинска глобална институция поради нарасналия през последните години брой на членовете й. Тя не представлява банка в общоприетия смисъл: състои се от две основни институции: Международна банка за възстановяване и развитие - МБВР (The International Bank for Reconstruction and Development - IBRD) 5 и Международна асоциация за развитие (The International Development Association - IDA), както и от три други спомагателни институции: Международна финансова корпорация (The International Finance Corporation - IFC), Международна агенция за гарантиране на инвестициите (The Multilateral Investment Guarantee Agency - MIGA)и Международен център за уреждане на инвестиционни спорове (The International Centre for Settlement of Investment Disputes - ICSID).

Седалището на Групата на Световната банка се намира във Вашингтон. За нея работят над 10000 души по целия свят, в повече от 100 офиса. Към март 2013 г. Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР) има 188 члена (подобно на МВФ), Международната асоциация за развитие - 172 чл., Международната финансова корпорация - 184 чл., Международната агенция за гарантиране на инвестициите - 179 чл., а Международния център за уреждане на инвестиционни спорове - 158 чл.

На 16 април 2012 г. за Президент на Световната банка бе избран Джим Йонг Ким, който в края на юни замени Робърт Зелик. Ким е американец от южнокорейски произход, специалист в бората със СПИН в Световната здравна организация и ректор на престижния колеж "Дартмут".

Още от формирането на международната финансова институция се спазва желязното, макар и неписано правило - управлението на Международния валутен фонд отива при европеец, а на Световната банка - при американец. Досега статуквото е непоклатимо, въпреки че в последно време се наблюдава все по-засилващ се натиск на БРИКС Световната банка най-после да бъде управлявана от кандидат от развиваща се държава.

Не може да не се отчете фактът, че кандидатурата на Ким до голяма степен е и реверанс пред развиващия се свят. Той е роден в страна, която е извървяла именно пътя, по който се движат новоизгряващите икономики, имал е пряк контакт с бедността и безспорно притежава добри мениджърски умения.

Сред мотивите за избора му е, че ,,лично е газил в калта на някои от най-бедните селища на планетата". Затова и като професионалист по въпросите на тежките здравни проблеми, глада и мизерията в изостаналите страни на него се възлагат големи надежди да ръководи успешно най-голямата финансова институция в този сектор в света.

1. Произход и развитие на МБВР

Създаването на МБВР, подобно на Международният валутен фонд, е резултат от Монетарната и финансова конференция на ООН, проведена в Бретън Удс, щат Ню Хемпшир, през 1944 г., с участието на четирийсет и четири страни.6 Според "разпределението на труда" между двете институции, предвидено в Бретън Удс7, банката трябва да се занимава най-вече с финансиране на дългосрочни проекти и на икономическото развитие, а дейността на фонда е насочена към осигуряване на временен баланс по разплащанията.

Споразумението за МБВР е подписано на 22 юли 1944 г. и влиза в сила на 27 декември 1945 г. Тя започва операции на 25 юни 1946 г. във Вашингтон. На 15 ноември 1947 г. банката става специализирана агенция на ООН.

Въпреки, че първоначално дейността й е насочена най-вече към възстановя-ването на Европа след Втората световна война, всъщност банката осигурява средства и техническа помощ на развиващи се страни и слабо развити части от промишлено развития свят.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Международен валутен фонд 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.