Международен валутен фонд


Категория на документа: Икономика



б) намаляване ролята на златото (включително елиминиране на функцията му като единица стойност за СПТ, премахване на официалната цена на златото и освобождаване на фонда от част от собствените му златни запаси) с цел да се направят СПТ основен резервен авоар в международната валутна система;

в) осигуряване на условия за по-широко приложение на СПТ, чрез даване на фонда на увеличени правомощия спрямо категориите притежатели на СПТ, спрямо съответните транзакции и правата за реорганизиране на авоарите в СПТ на страните-членки;

г) опростяване и разширяване на видовете финансови операции и транзакции, извършвани от фонда;

д) възможност за създаване на Съвет като нов орган на фонда, и

e) усъвършенстване на организационния и административния механизъм на фонда;

Номиналната стойност на долара вече не се определя чрез превръщане в СПТ и злато, и САЩ не са задължени въвеждат и поддържат номинална стойност на долара.

От януари 1981 г. базата за изчисляване на "валутната кощница" на СПТ е намалена от първоначални шестнайсет водещи валути до база, включваща само валутите на пет страни-членки (Великобритания, Германия, САЩ, Франция и Япония). На 1 януари 1999 г. валутите на Германия и Франция са заменени от евро, общата валута на Европейския валутен съюз, обединяващ тогава единайсет страни-членки на ЕС.

Третата поправка, в сила от 1992 г. дава право на фонда да отнема правата за гласуване и определени, свързани с тях права на членове, които не спазват някои от задълженията си съгласно устава на фонда, освен задължения по отношение на СПТ.

Фондът участва активно в обучаване на длъжностни лица от членуващите страни и техните финансови организации. Курсовете за обучение, предлагани от създадения през 1964 г. институт към фонда, са свързани с финансов анализ и финансова политика, методология на платежния баланс и държавни финанси. Осигурява се помощ за национални и регионални центрове за обучение. Няколко отдела на фонда осигуряват обучение и техническа помощ в своята област на специална компетентност.

В продължение на шест десетилетия фондът изпълнява важна роля, въпреки фундаменталните политически и икономически промени, които настъпиха в много райони на света, и присъства ефективно в центъра на международната валутна и разплащателна система. Допълненията и поправките в устава му, приети досега, свидетелстват за важните етапи в еволюцията към нов валутен ред, установяването на който ще зависи в основата си от фактори, далеч извън пълномощията и компетенциите на фонда. Разривите и манипулациите на обменните курсове често са пречили за ефективно регулиране на платежния баланс на страните-членки. Последните разширявания на кредитните услуги и други видове операции са в полза главно на развиващите се страни-членки.

През септември 1997 г. от Борда на управителите е одобрена предложената четвърта поправка, относно специално еднократно разпределение на СПТ, за да се изравни съотношението на кумулативните дялове, притежавани от членовете, до квотите след деветото преразглеждане.

Общата сума на действащите към 30 април 2000 г. стенд-бай споразумения и такива с удължен срок възлизаше на 49 милиарда СПТ, от които близо 30 милиарда са оползотворени. Общата сума неизплатени заеми отпуснати от фонда по всички различни видове кредитиране, включително заеми съгласно предишни споразумения, към 30 април 2000 г възлиза на 50 милиарда СПТ, като всички те са финансирани от основни ресурси.

Ролята на СПТ и възможността за ново разпределение на СПТ дялове се обсъжда широко: фактически от януари 1981 г. не е имало разпределение. По-точно: нови дялове са разпределени през 1970-1972 г. и 1979-1981 г., за съвкупна сума от 21,4 милиарда СПТ.

Петият случай на значими промени е от ноември-декември 2010 г., когато Управителният съвет на МВФ одобрява пакет от реформи, свързани с размера на квотите и управлението. В тази връзка, на заседанието си от 5 ноември 2011 г. Изпълнителният съвет на МВФ реши да предприеме следните мерки:
* Квотите да се удвоят от около 238 млрд.SDR на около 476 млрд.SDR, (около 755.7 млрд. US$);
* Прехвърляне на повече от 6% от квотите от т.н. "надценени" към т.н. "подценени" страни;
* Прехвърляне на повече от 6% от квотите към т.н. "динамични изгряващи пазари" и развиващите се страни;
* Значително се променя подреждането според броя на гласовете. Китай ще стане 3-та най-голяма страна-членка на МВФ, с гласове почти като Япония. Ще се увеличат значително също така гласовете на Бразилия, Индия и Русия, така че тези страни да бъдат сред 10-те най-големи акционери в МВФ.

Тези значителни промени бяха наложени от нарастващата роля на т.н. "новоизгряващи пазари" в световната икономика и намаляването на дела на "старите индустриални държави" в нея.

Стойността на СПТ се изчислява ежедневно на базата на пазарните обменни курсове на съответните валути.

От 1 януари 2011 до 31 декември 2015 г. съставът на "кошницата" на СПТ е следният: USD - 41.9%, Euro - 37.4% , Pound sterling - 11.3%, Japanese yen - 9.4%.

На 3 март 2013 г. общата стойност на СПТ бе 238118.0 млн. или около 238 млрд.щ.д., а общият брой на гласовете бе 2519736 или около 2.52 млн.

Към същата дата. САЩ продължават да са най-големият акционер във фонда и държат 16.75% от общите гласове3, следвани от Япония с 6.23% и Германия с 5.81%. Франция и Великобритания притежават по 4.29% от гласовете.

Страни, чиито гласове са над 1% са: Китай - 3.81%, Италия - 3.16%, Саудитска Арабия - 2.80%, Канада - 2.56%, Русия - 2.39%, Индия - 2.34, Нидерландия - 2.08%, Белгия - 1.86%, Бразилия - 1.72%, Испания - 1.63%, Мексико - 1.47%, Швейцария - 1.40%, Южна Корея - 1.37%, Австралия - 1.31% и Венецуела - 1.08%.4

Ролята на фонда ще продължи да бъде в същността си роля на катализатор, т.е. по-скоро да мобилизира допълнително пазарно финансиране, отколкото да го замества. Продължава да съществува главният проблем - тежката задлъжнялост на някои развиващи се страни, чието положение не се е подобрило съществено, поради неадекватната политика и/или недостатъчна финансова помощ. В областта на операциите за намаляване на дълга ще бъде от основно значение сътрудничеството с Групата на Световната банка, тъй като тези операции са важен елемент на финансовата стратегия и стратегията за развитие на една страна. Големите и трайни дисбаланси във външните плащания на основните индустриални страни представляват също важен проблем. На последно място, но не и по значение, е амбициозната задача да се помогне на страните от Централна и Източна Европа, и тези от бившия Съветски съюз за осъществят мащабни и съществени промени в своята институционална и законова рамка, които са необходими за въвеждане открита планова икономика за относително кратък срок.

Съгласно устава си фондът може да си сътрудничи с "всяка обща международна организация и с обществени организации, които имат специализирана отговорност в сродни сфери". През ноември 1947 г. между фонда и ООН е подписано споразумение за взаимни отношения.

Фондът поддържа близки отношения, главно от нефинансов характер със сродната му чрез споразумението от Бретън Уудс институция - Световната банка. В последните години сътрудничеството между двете организации се задълбочи, тъй като и двете са все по-заинтересовани от въпроси на преструктурирането. През 1986 г. за пръв път са формулирани насоки, очертаващи сферите на политика, в които всяка от двете институции трябва да съсредоточи вниманието си. От тогава до сега тези насоки периодично се преразглеждат. Въведени са административни процедури, съдействащи за сътрудничество и по-ефективно използване на персонала. Тези процедури се допълват на работно ниво от съвместни или паралелни мисии, системни контакти в областта на сътрудничеството в дейностите по обучение и техническа помощ.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Международен валутен фонд 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.