Международен валутен фонд


Категория на документа: Икономика



Получаването на резервни траншове - т.е. тегления, които не увеличават (не надхвърлят) наличностите във фонда на валута на дадената страна до нива над нейната квота - се разрешава повече или по-малко автоматично и безусловно.

По-нататъшните тегления от страна на дадена държава са съобразени с принципа на "ограниченост от условия", който, въпреки че не е изрично споменат в устава на фонда, е ръководеща концепция при различните линии на политика и финансиране, въз основа на изискването средства да се предоставят на членовете при "адекватни гаранции".

Съгласно този принцип дадена страна-членка трябва да поеме задължение за стабилно икономическо управление и да регулира своята фискална, монетарна и търговска политика, както и политиката на валутен обмен, в съгласие с поставените от фонда изисквания. Ревизираните насоки на условията за получаване на кредити, приети през 1979 г., задължават фонда в много по-голяма степен да взема предвид икономическите изисквания на дадена страна, с обръщане на особено внимание на нейните социални и политически цели, и причините за затруднения в платежния й баланс. Следователно ограничителните условия не се базират на група твърди правила за действие, а могат да варират съобразно отделните програми и прилаганите видове политика или средства.

Закупуването на валута от фонда от страна на даден член трябва да се изплати чрез обратно изкупуване или чрез закупуване на национална валута на този член от страна на друг член. Като общо правило членовете изплащат задълженията си в рамките на период не по-дълъг от три до пет години; допускат се изключения в случай на спогодби с удължен срок.

Обратното изкупуване става в СПТ или в използваните валути. Средства извън резервните траншове се отпускат на четири кредитни транша, всеки един еквивалентен на 25% от квотата на страната; обратното изкупуване трябва да се извърши в рамките на указан период.

Очаква се фондът да разчита главно на собствените си средства, т.е. на ресурсите си на база квоти или вноски, но когато членовете са изправени пред извънредни изисквания за финансиране, той е упълномощен да допълва средствата си чрез вземане на заеми. Въпреки, че фондът може да заеме валута на дадена страна-членка с нейно съгласие от всякакъв източник, досега той е вземал заеми само от официални източници, основно членуващи страни и техните централни банки. Тъй като достъпът на една страна-членка до финансиране от фонда вече не е строго ограничен до размера на нейната квота, фактът, че фонда взема заеми, му дава възможност да разшири възможностите си за отпускане на кредити, въпреки че тази операция често се оказва скъпо струваща и отнема значително време.

Съгласно Общите положения за кредитиране от 1962 г. десет високо индустриализирани страни-членки - т.н. "Група на десетте" (Г-10), включваща Белгия, Великобритания, Италия, Канада, Нидерландия, САЩ, Федерална република Германия, Франция, Швеция и Япония - се задължават да дадат в заем на фонда до 6 млрд.щ.д. във валути на десетте страни, ако това е необходимо да се предотврати разстройване на международната валутна система или за справяне с такава, и стабилизирането й. През 1964 г. Швейцария става асоцииран член на Общите положения за кредитиране. От приемането й досега договореността е била използвана в няколко случая и е периодично ревизирана и подновявана с някои изменения. През януари 1963 г. Групата на десетте се споразумява по основни изменения и последващо увеличение на Общите положения за кредитиране от 6.4 на 17 милиарда СПТ, като Саудитска Арабия внася 1.5 млрд.СПТ През април 1984 г. Швейцарската национална банка става равноправен участник в Общите положения за кредитиране. През 1995 г. се приема решение за удвояване на договореността чрез паралелно споразумение, като се използват също и финансови ресурси на други страни освен тези на Г-10. Така наречените Нови условия за заемане (NAB), одобрени от Изпълнителния съвет (борд) през януари 1997 г. , влизат в сила през ноември 1998 г.

Стенд-бай споразуменията, въведени през 1954 г., дават възможност на членовете да преговарят за кредити предварително, преди действителна необходимост, с оглед предотвратяване на спекулативни атаки, които могат да усложнят предстоящи затруднения. Съгласно тези споразумения могат да бъдат получени кредити до определен размер в рамките на съгласуван период, при определени условия. Обикновено продължителността на едно стенд-бай споразумение на надхвърля дванайсет месеца и периодът на изплащане е три до пет години.

За по-нататъшно подпомагане на членуващите страни, изправени пред временни проблеми в платежния им баланс, фондът е приел няколко механизма, включително създаване на:
- Компенсаторно кредитно финансиране (февруари 1963 г., заменено през 1988 г.);
- Буферен запас за кредитно финансиране (1969 г.),
- Петролно кредитиране (юни 1974 г.);
- Удължено кредитиране за средносрочно подпомагане на страни-членки, които са в особени обстоятелства на затрудненията в платежния им баланс (септември 1974 г.);
- Следващо петролно кредитиране (април 1975 г.);
- Доверителен фонд (май 1976 г.), който е закрит през април 1981 г. и
- Допълнително финансиране на страни-членки, изправени пред сериозен дисбаланс на плащанията (1978 г.);

През 1981 г. фондът приема политика на "разширен достъп", която дава възможност за максимално кумулативно използване на средствата му до 450% от квотата за период от три години. Тази политика позволява на фонда да подпомага страни, чийто дефицит в платежния баланс е голям в сравнение с квотата им и имат нужда от повече средства за по-дълъг период, отколкото при редовните кредитни траншове.

През август 1988 г. фондът създава възможност за компенсаторно финансиране и финансиране за непредвидени обстоятелства, което заменя и разширява предишното Компенсаторно кредитно финансиране от 1963 г. Финансирането на непредвидени обстоятелства е изменено през декември 1990 г., за да се включи компонент за финансиране на петрол, в контекста на кризата в Близкия изток, и по-късно прекратено.

През март 1986 г. е прието кредитиране за структурно приспособяване, за да се осигури помощ при условия на концесии за платежния баланс на развиващи се страни с нисък доход; съгласно него се отпускат заеми в помощ на средносрочни макроикономически програми и структурни реформи. За допълнително подпомагане на усилията за реформи на страни с тежки финансови задължения, през декември 1987 г. е открито увеличено кредитиране за структурни реформи, което поставя ограничението за достъп до кредитиране на 250% от квотата на страната (в сравнение със 70% съгласно Кредитирането за структурно приспособяване). Средствата по кредитирането за структурни реформи се предоставят от Кредитирането за структурно приспособяване, от сметка за специални плащания и от сметка на доверителни заеми за него. През септември 1999 г. Кредитирането за структурни реформи става Фонд за намаляване на бедността и развитие, което се използва изключително за намаляване на продължителна бедност и подпомагане на устойчивото развитие. Предприети са също действия за укрепване на Инициативата за бедни страни с тежки финансови задължения.

За осигуряване на финансова помощ на такива членове като страните от бившия Съветски съюз и от Централна, и Източна Европа, които през 90-те години на ХХ век бяха в ранен етап от процеса на преход и не можеха да използват други начини на финансиране, фондът откри през април 1993 г. Кредитиране за системно трансформиране и преструктуриране.

Уставът на фонда е претърпял значителни промени в четири случая: през 1969 г., 1978 г., 1992 г., 1997 г. и през 2010 г.

Първата поправка влиза в сила през юли 1969 г. с въвеждането на Специални права на тираж (SDR), създадени от фонда за намаляване на дългосрочната глобална необходимост за допълване на съществуващите международни резерви. СПТ стават използваеми и приемливи резервни авоари и изместват златото при международни плащания. На членовете се отпускат СПТ пропорционално на квотите им във фонда. Те могат да ги използват двустранно за обратно изкупуване от други членове на еквивалентни суми в собствената им валута или за получаване на конвертируема валута от страни-членки, определени от фонда. Въведени са условия, които ограничават средната сума СПТ във владение на един член, за да не разчита прекомерно на СПТ за финансиране на голям или траен дефицит в платежния баланс.

На известен брой централни банки, междуправителствени валутни институции и институции за развитие, фондът е дал статут на "препоръчани притежатели" на СПТ. По тази причина те имат право да придобиват СПТ и да ги използват за транзакции и операции с участници в СПТ департамента (всички членове на фонда) и с други препоръчани притежатели при същите условия, каквито са валидни за членовете на фонда.

Освен използването като средство за валутен обмени за разплащане между участници във фонда и препоръчани притежатели, СПТ е и единицата за отчитане на транзакциите и операциите на фонда, и за сметките в негово разпореждане. СПТ се използва като единица за отчитане и от известен брой международни и регионални организации и на капиталовите пазари. Няколко международни конвенции използват СПТ за изразяване на парични величини, особено при означаване на граници на отговорност при международното движение на стоки и услуги.

През 1969 г. стойността на 1 СПТ е определена на 0.888671 грама рафинирано злато или 1 USD. След колапса на Бретънуудската валутна система през 1973 г., стойността на СПТ се определя от т.н."валутна кошница", чието съдържание се предифинира през 5 години от Изпълнителния съвет.

За намаляване на ролята на златото, в средата на 70-те години, фондът приема програма за продажби на злато: една шеста от притежаваното от фонда злато (25 милиона тр.унции или 775 тона) е продадено директно на членуващи страни и една шеста е продадено на обществен търг в полза на развиващите се страни-членки. При приключването на програмата през 1980 г. 24.5 милиона тр.унции са продадени директно на 126 членуващи страни, в четири годишни компенсационни разпродажби и други 25 милиона унции са продадени на обществен търг. Печалбата от акцията със златото възлиза на повече от 4.6 милиарда щ.д., от които 1.3 милиарда са преведени директно на 104 развиващи се страни, а останалата част са на разположение за заеми от доверителния фонд.

Прекратяването на конвертируемостта на долара в злато, обявено от САЩ през август 1971 г., промените на номиналните стойности на валути и други свързани с това събития във финансовата и валутната сфера, доведоха до значителна криза в международния валутен порядък, каквито опасения бяха изразени в споразумението от Бретън Удс. Интензивните усилия за международна валутна реформа в продължение на повече от четири години, имаха своята кулминация през 1976 г., когато преговорите завършиха с одобрение на втора поправка в основното споразумение на фонда, което влиза в сила през април 1978 г.

Втората поправка цели да адаптира фонда в неговите операции към съвременните необходимости в шест основни области:

а) съдействие за строга организация на валутния обмен и стабилна система обменни валутни курсове, съгласно определени задължения, поети от членуващите страни, във връзка с тяхната национална и външна икономическа, и финансова политика;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Международен валутен фонд 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.