Международен валутен фонд


Категория на документа: Икономика


10 Въпрос

Точка 1

Международен валутен фонд

Заедно с Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР) фондът е създаден чрез заключителния акт на Конференцията на ООН по валута и финанси, проведена в Бретън Удс, щата Ню Хемпшир, през юли 1944 г. с участие на представители на 45 (четиридесет и пет) страни. Съгласно разделянето на отговорностите между двете институции, приети в Бретън Удс, дейността на фонда е насочена преди всичко към осигуряване на временна помощ по платежния баланс, докато работата на МБВР (сега Световна банка) е свързана главно с дългосрочни проекти и финансиране на икономическо развитие.

Споразумението за създаване на фонда и неговия устав е подписано на 22 юли 1944 г. и влиза в сила на 27 декември 1945 г., когато 29 (двайсет и девет) държави, чиито квоти възлизат на 80% от средствата на фонда, депозират своето ратифициране на споразумението от Бретън Удс. Фондът започва работа във Вашингтон на 1 март 1947 г. Първоначални негови членове са страните, участвали в конференцията в Бретън Удс, които са приели основното споразумение в рамките на предварително определен срок. Първата страна, която се възползва от заем на МВФ е Франция.

Както беше споменато от четиридесет и пет участвали в Бретън Удс страни, двадесет и девет са първоначални членове, като най-важното изключение е тогавашният Съветски съюз. Други членове са страни, които впоследствие се присъединяват към фонда, съгласно изискванията и условията, определени от фонда, даващи им право на членство. Няколко страни - Чехословакия, Полша и Индонезия - оттеглят членството си от фонда и по-късно отново го подновяват.

Членуването във фонда е необходимо условие за членство в МБВР. Сега негови членове са 188 промишлени и развиващи се страни (последната страна, която бе приета е Южен Судан: април 2012 г.), които се различават много по нивото на своето икономическо развитие и са представители на различни икономически системи - от страни с централно планиране до такива с пазарна икономика. Сред страните, които не членуват във фонда трябва да се отбележат Куба, КНДР (Северна Корея) и Тайван (Република Китай/Китайско Тайпе), като на мястото на последната през 1980 г. във фонда е приета Китайската народна република.

Фондът съдейства за международно сътрудничество и стабилизиране на различните валути, спомага за разширяване и балансирано развитие на международната търговия и подпомага членуващите страни при преодоляване на временни затруднения при плащанията им в чужбина. Той е уникален сред междуправителствените организации с това, че съчетава консултативни, финансови и регулаторни функции за осигуряване на стабилна световна финансова система и устойчиво икономическо развитие.

Целите на фонда първоначално са:
- да осигури механизми за консултиране и сътрудничество по международни валутни проблеми;
- да способства за стабилност на валутния обмен;
- да поддържа почтени и системни отношения на валутен обмен между страните за избягване на конкурентно обезценяване;
- да спомогне за въвеждане на многостранна система на плащане по отношение на текущи транзакции между страните-членки и за премахване на ограниченията за обмен в чужди валути, спъващи развитието на международната търговия;
- да предостави финансови средства на разположение на членуващите страни при адекватни гаранции, така че да им даде възможност да коригират неприспособеност и проблеми с платежния им баланс, без да прибягват към мерки, вредни за националния или международния просперитет;
- да съкрати продължителността и намали степента на нестабилност в международния платежен баланс на страните-членки;

Организацията на фонда е подобна на тази на МБВР и включва Борд на управителите (Управителен съвет), Изпълнителни директори (Изпълнителен съвет) и Директор; значителна роля играят и консултативните комисии.

Управителният съвет е натоварен с всички пълномощия и се състои от по един управител и един негов заместник, назначени от всяка страна-членка. Обикновено това са министрите на финансите или управителите на централните банки. Той провежда своите заседания ежегодно, обикновено през септември, в съответствие със заседанията на Групата на Световната банка. На тези заседания се обсъждат операциите на фонда и се дават насоките за работа, които се прилагат в практиката от изпълнителните директори, на които бордът е делегирал много от своите пълномощия; в периода между годишните заседания управителите могат да провеждат гласувания по пощата или чрез други средства. Определени основни пълномощия не могат да бъдат делегирани и са отговорност единствено на Борда на управителите. Те се отнасят, освен друго, и до приемане на членове и прекратяване на членство, регулиране на квотите, разпределение на чистия приход, уреждане дълговете на фонда и избор на Изпълнителни директори. По принцип решенията на борда се приемат с мнозинство при гласуване, освен ако не е изрично посочено друго.

В Изпълнителния съвет на фонда работят двайсет и четирима изпълнителни директори, които пребивават постоянно във Вашингтон, заседават толкова често, колкото е необходимо (обикновено няколко дни в седмицата), под председателството на Директор и отговарят за ежемесечните операции, съгласно пълномощията, делегирани им от Управителния съвет. От петте страни-членки с най-големи квоти - САЩ, Япония, Германия, Франция и Великобритания - всяка назначава свой изпълнителен директор. Останалите деветнайсет директори се избират на всеки две години от управителите, представляващи останалите страни-членки, групирани съгласно географски и други критерии. Всеки изпълнителен директор гласува с всичките на брой гласове на страните, които са спомогнали за избирането му. Тъй като тежестта на гласуване и броят гласове, на които дадена страна има право, зависят от размера на нейната квота, квотите също имат отношение към формирането на резултатите при гласуване. На практика обаче повечето решения се вземат по-скоро въз основа на консенсус, отколкото на формално подадени гласове. Директорът, избиран от изпълнителните директори за срок от пет години, който може да бъде удължен, по силата на длъжността си е и Председател на изпълнителните директори и е подпомаган в работата си от заместник. Той ръководи обикновената работа на фонда и отговаря за организирането, назначаването и освобождаването на длъжностните лица и персонала.

Съгласно установената практика постът на Директор на МВФ е запазен за представителите на европейските страни, а за президент на МБВР се назначава гражданин на САЩ. От 1 ноември 2007 г. до 19 май 2011 г. директор на МВФ е Доминик Строс-Кан (Франция). Принуден е да си подаде оставката заради сексскандал в нюйоркския хотел "Софител" и е заместен от втория човек в МВФ - Джон Липски (САЩ), временно изпълняващ длъжността директор на МВФ, до избирането на нов шеф-европеец. На 5 юли 2011 г. за директор бе избрана Кристин Лагард - дотогава министър на икономиката, финансите и индустрията на Франция.

Със съвещателни функции през 1975 г. към Управителния съвет са създадени Временна комисия по международната валутна система и Комисия по развитието (Комисия по трансфер на реални ресурси към развиващите се страни). През 1999 г. Временната комисия по международната валутна система е преобразувана в Международна комисия по валута и финанси (Международен валутно-финансов комитет).

Общо в структурата на МВФ работят около 2500 души.

За всяка членуваща страна се определя квота, свързана с националния й доход, валутните й резерви, търговския баланс и други икономически показатели. Началната вноска на една страна е равна на нейната квота и се плаща в СПР (25%), във валути на останалите членуващи страни или в собствена валута.

Всяка страна-членка има 250 основни гласа, плюс по един допълнителен глас за всяка част от нейната квота, еквивалентна на 100 хил. СПТ (условна разчетна парична единица във фонда, изразяваща специални права на тираж; въведена е през 1969 г.).1,2 По тази причина правата за гласуване са пропорционални на размера на квотата на всяка членуваща страна. Квотата определя броя гласове на една страна и нейната тежест при гласуване, количеството чужда валута, която тя може да закупи от фонда, и отпуснатия й дял СПТ.

Членовете на МВФ се ангажират с взаимно сътрудничество, съдействащо за добре организиран и почтен валутен обмен, и налагане на система от стабилни валутни курсове, и поемат определени специфични задължения във връзка с националната си, и международна политика, които засягат платежния баланс, и обменните курсове. Членуващите страни са длъжни да предоставят такава информация, каквато фондът смята за необходима за своята работа и за ефективното изпълнение на задълженията си, включително национални данни относно:
- официален резерв и наличност в банкови, и финансови агенции в страната, и чужбина на злато, и авоари в чужда валута;
- производство, внос и износ на злато;
- общ внос и износ на стоки по страни, от които стоките произхождат, и за които са предназначени;
- международен платежен баланс;
- състояние на международните инвестиции;
- национален доход;
- индекси на цените;
- курс купува и курс продава за чуждите валути, и контрол на валутния обмен.

Всяка страна-членка взаимодейства с фонда само чрез своите Министерство на финансите, Централна банка и други финансови институции. Средствата на фонда се предоставят по същество за кратък срок и на принципа на редуването на членуващи във фонда страни, които се нуждаят от временна помощ за решаване на проблеми с техните плащания. Казано по-точно, валутните транзакции са под формата на покупки (тегления, получаване на кредит) от фонда, от страна на членовете, във валути на други страни, за еквивалентни суми в собствената валута. Една страна има право да придобие от фонда валута на друга членуваща страна при определени условия, включително нейната очаквана способност да преодолее в кратък срок затрудненията си. Получаването на кредити е ограничено от условия, определящи както степента на нарастване, така и общата сума на авоарите на фонда във валутата на дадена страна, изразена в процент от нейната квота.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Международен валутен фонд 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.