Международен валутен фонд


Категория на документа: Икономика


* Допълнителни разходи по внос на зърно-15
* Непредвидени външни шокове-30
* Допълнителен транш-20
* Комбинирано-95
* STF:
* Комулативно-50
* SRF- неограничен достъп спрямо квотата.

9.Споразумения на България с МВФ:
България е приета за член на МВФ на 25,09,1990г. Към началото на века България има пет сключени споразумения:
* Stand-by
I Stand-by споразумение (едногодишно): подписано е на 15.03.1991г. със срок на изплащане 10.03.1997г., за 279 млн.СПТ. Първият транш е предоставен в размер на 75,5млн.СПТ, останалите четири транша са по 50,38 млн.СПТ.
II Stand-by споразумение (едногодишно): подписано на 17.04.1992г. за 62 млн.СПТ със срок на издължаване 17.08.1997г. заедно със споразумение за допълнителен достъп, което е със срок на издължаване 30.01.2000г. за 93 млн. СПТ. Предвидени са 5 транша по 31 млн. СПТ. Петият транш не е получен, заради достигане на нетното банково кредитиране на ДБ надхвърля договорената с МВФ в края на 1992г.
III Stand-by споразумение (едногодишно): подписано на 11.04.1994г. със срок на издължаване 14.09.1999г. за 69,74 млн.СПТ. Предвидени са три транша, след което през септември 1994г. финансовата помощ е увеличена с 69,74 млн.СПТ след сключване на споразумение за преструктуриране н а външния дълг. Третият транш не се повежда, а през годината се получават 116.24 млн. СПТ от общо 139.48 млн.СТП по първоначално подписаното споразумение.
IV Stand-by споразумение (9-месечно): подписано е на 19.07.1996г. със срок за изплащане 23.07.2001г на стойност 400 млн.СПТ, от който постъпва само първият транш на стойност 80 млн.СПТ.
V Stand-by споразумение (14-месечно): подписано на 11.04.1997г. за 371.9 млн.СПТ със срок за издължаване 19.05.2003г. През 1997 България получава четири транша на обща стойност 247,6 млн.СПТ. През 1998г. се получават последните два транша.
VI Stand-by споразумение (24-месечно): подписано на 27.02.2002 за 240 млн.СПТ с предвидени десет транша, но България се задължава да направи много макроикономически промени.
VII Stand-by споразумение (25-месечно): това е предпазно споразумение, подписано на 06.08.2004г. за нереален трансфер на финансови ресурси на стойност 100 млн.СПТ и приключва окончателно през март 2007г.
* EFF: България е одобрена за тригодишно споразумение за подкрепа на правителствена средносрочна програма за юли 1998г.-юни 2001г. на 25.09.1998г. Получени са 627.62 млн.СПТ, на 12 транша със срок на изплащане 02.12.2003г. Първият постъпва с одобрението, същата година има още един транш. Извършени са по четири транша следващите две години и последните два са през 2001г.
* CCFF: Подписани са две такива споразумения. Първото е заради повишените разходи за внос на горива заради персийската криза през 1991, а второто в следствие на повишените разходи за внос на зърнени храни през 1996-97г.

10.Споразумения на България със Световната банка:

Двете институции тясно координират своята дейност в усилията за подпомагане на реформите в България. Тяхното сътрудничество включва и дейността на Международната финансова корпорация, която оказва финансова помощ за приватизацията и преструктурирането на държавните предприятия.СБ отпуска кредити за инвестиционни проекти, но при условие, че са свързани изцяло с обществено-икономическо развитие на конкретната страна.Проекти в областта на здравеопазването, образованието, енергетиката, селското стопанство и инфраструктурните проекти.България поддържа активни връзки със СБ от 1991г.

11. Критики към МВФ:

До средата на 90-те години на миналия век МВФ представляваше относително затворена група. Световната икономика с радваше на относително гладко развитие и нямаше причини за критики.От средата на 90-те години светът бе разтърсен от финансови кризи в регионите ,където МВФ функционираше активно. Във всички тези региони МВФ притежава водещо позиции при формулирането на макроикономическата политика. Заради тези събития многобройните критици на МВФ поеха кампания за предоставяне на значително по-обширна информация за механизмите на формиране на решенията в МВФ. През 1997г. МВФ започва да публикува подробна информация за проведените консултации с отделните страни.Особено критично е отношението на наблюдателите към налаганите от МВФ условия за развитие на отделните страни.
Седемнадесетият опит на взаимодействието на България с МВФ дава основания за оценка на позитивните и критични страни на конкретното сътрудничество.България започва членството си в МВФ в период , когато бе наложила едностранно мораториум върху обслужването на външния си дълг.През 90-те години на миналия век България ползва почти непрекъснато финансова подкрепа от МВФ, която се представя с най-добри кредитни условия в Света.Тези активни отношения са индикатор за незрялост на националната икономика и неустойчивост на икономическия растеж.Взаимоотношенията на България с МВФ корелират положително с величината на външното финансиране на ПБ. Финансовата подкрепа от страна на МВФ корелира положително с темповете на икономически растеж. МВФ съдейства и помага в решаваща степен на извършване на всички подготвителни действия и безпроблемното въвеждане на предпазващи споразумения. Местният управленчески политически елит използва изискванията на МВФ като външен императив за прокарване на непопулярни, но необходими икономически и политически решения.МВФ позволява на макроикономическото управление да съчетае популярността си, от едната страна, с ефективно от позициите на пазарната икономика, от друга.Общуването на местните икономисти и политици с представителите на МВФ безусловно е от полза за общото равнище на компетентност.И не на последно място достъпът до изключително богатите информационни материали на МВФ, както и до голямото разнообразие от изследователски проекти.

12. Публикации на МВФ

МВФ поддържа широка публицистична дейност.Цялата дейност на МВФ става обект на голяма критика от специалистите икономисти извън системата на МВФ.Два пъти в месеца излиза информационен бюлетин на МВФ, които предполага гореща информация за текущата дейност на фонда.Основен информационен източник на МВФ е ежемесечно издание , което включва по месечна информация за дейността на МВФ, както и за икономическото развитие на много от страните членки.Публикува се годишно издание, което покрива по-голям период от време.МВФ поддържа интензивна научно-изследователска дейност.Два пъти годишно се публикува анализ на текущото състояние в световен план.

Използвана литература:
* "Финансово програмиране", Гарабед Минасян
* "Макроикономика", издателство Мартилен





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Международен валутен фонд 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.