Международен икономикс


Категория на документа: Икономика


Неолибералите смекчават позициите спрямо РИ. Според тях тя не е пречка, а по скоро различие и приемлив безболезнен път за реализиране на пълната световна интеграция.
1. Дирижистка теория за РИ /Тим, Берген, Пинден Щолер, Китамура/ -дирижистката школа възниква и се развива с постоянна борба с представителите вна либералната теория. Те смятат ,смятат ,че при съвременните условия на смесена икономика обществения възпроизводствен процес може да се осъществява нормално не в резултат на пазарните сили , а от системната и целенасочена регулираща функция на държавата. Управляемата икономика няма алтернатива т.к пазара може да бъде не чрез либерализация, а чрез организация. Придържайки се към такъв макроикономически подход дирижистите пренебрегват пазарния механизъм на международната интеграция и извеждат на преден план институционално-политическия механизъм. Според тях стихийните пазарни сили немогат да доведат до целите на международната интеграция ,което налага нуждата от създаването на наднационални институции на интеграционната общност, които да регулират процесите в голямата икономическа зона.

Действителната международна интеграция според дирижистите не просто премахване изискванията на национална интеграция и разработване и провеждане на интегриращи политики на развиващите се страни в широк кръг области. В този смисъл зоната за свободна търговия, митническия съюз не са проява на реална интеграция. Такава е налице единствено при формите, при които се постига висока степен на координация и пълна унификация на икономическата политика на страните.

Основни понятия на теорията на дирижистите са оптимално ик. структура и оптимално икономическа политика -Оптималната структура в рамките на съответния регион се разглежда като цел на интеграцията , а оптималната политика като средство за нейната интеграция.
Структурна школа в теорията на РИ /Маршал, Мюрдал/ През 60-те години се обособява едно ново направление, което се определя като нова структурна школа/структурализъм/. Авторите му се придържат към сходна методология -реформиското учение за държавата на всеобщото благоденствие , институционализъм и други. Друг важен сходен знаменател на структуралистите е критиката им либералиската школа.

Типичен за структуралистите е стремежа за по широк и по задълбочен подход към проблемите на икономическата интеграция за балансираната оценка на нейните резултати за извеждане на по обосновани мерки за нейната реализация. Според тях съвременната интеграция е интеграция на националните стопанства ,а не на пазарите /последното се нарича псевдоинтеграция/.

РИ е структурен феномен и неин резултат е формирането на цялостен международно стопански комплекс, в който е изграден оптимално балансирана ик. структура.

Учените от структурната школа далеч не ограничават иконом. Интеграция само до стопанската сфера. Според тях интеграцията е феномен, които излиза извън рамките на пазара и икономиката изобщо , обхваща политиката , соц. сфера и др.

Учените структуралисти, критикуват идеите на либералите за интеграцията на база премахване на дискриминацията и създаване условия за пазарна конкуренция в рамките на интеграционното обединение. Съвременните условия при доминиране на олигополи на пазара , изтеглянето на държавата и либерализацията на търговията неизбежно ще доведе до стагнация в слабо развитите страни и региони. На практика интеграцията на този принцип ще доведе не до изглаждане на различията , а до изостряне на проблемите на противоречията, неравенство на доходите и други.

Целите на РИ могат да бъдат реализирани само и единствено чрез създаване на наднационални институции със значителни правомощия.

11.3Политически теории за РИ

1.Теорията за междуправителствената интеграция- в Западна Европа тази теория възниква в първото десетилетие след ІІ св.в . , когато е издигнат лозунгът "Европа на отечествата". Тя разглежда РИ като сътрудничество между националните държави , които са изключителни носители на нац. суверенитет. В процеса на интеграция той не се нарушава , а държавните институции не се променят , а изпълняват пълните си функции следователно РИ е възможна само когато е налице междунационални и общностни интереси.

Теорията отрежда на националната държава ключова роля в процеса на интеграция тъй като държавите представляват интереса на своите граждани и трябва да го защитят по най добър начин. Националния суверенитет е висша ценност и той трябва да бъде защитаван. Обединяването на независимите държави в международни организации е желано до колкото по този начин биха могли да бъдат преодолени евентуални конфликти. Главните действащи лица обаче остават националните държави. Международните организации немогат да притежават собствена легитимност, а получават само не пряко от страните партньори. От тук следва извода ,че теорията за междуправителствената интеграция отрича необходимостта от създаване на наднационални организации. Интеграционните институции трябва да функционират като междудържавни. Те немогат да приемат самостоятелни актове , които са задължителни за страните. Освен това недопустимо в тях е страните да участват с неравен брой гласове, представители. Отделните области на политиката следва да оставят изцяло компетентност на националните държави, които запазват своята независимост при формулиране и прилагане.

През 60-те години авторите от тази школа преосмислят идеите си и разбират ,че е необходимо да се прави разлика между голяма и малка политика. Голямата политика обхваща онези области, които са от жизнено важни значения за националния суверенитет- отбрана , външна политика, сигурност. Малката политика има по несъществено значение /конкуренция транспорт, комуникация и др./ В процеса на интеграция страните могат да жертват суверенитета в малката политика и да го прехвърлят в наднационални институции.
2. Теория за федералистката държава - докато теорията за междуправителствената интеграция поставя в центъра националната държава, федералиската теория извежда политическата общност от друг тип федерална държава, на която отделните национални държави са преотстъпили съществени области в своя суверенитет. Националните държави трябва да се откажат от догмата за неделимост и ненакърнимост на националния суверенитет и да приемат идеята,че международния мир и суверенитет могат да бъдат гарантирани само ако националните суверенитети се обединят в един общ, о държавите се слеят . При това рационално организираната система на федералната власт гарантира оптимално разпределяне на правомощията между централните и местни органи и запазва националните особености. Като пример се дават САЩ, Германия и Швейцария.

Федералистката теория има 2 течения:

Първото е така нар. "ортодоксален федерализъм " - според националната интеграция е конституционна революция. Още в началото на процеса трябва да бъде създадена национална държава със собствена конституция и институции. Основните области на суверенитета трябва да бъдат незабавно и изцяло предадени в компетенцията на федералните институции.

Неофедералистите - имат по балансиран и по дипломатичен подход. Създаването на федералната политическа структура според тях не е еднократен акт , а по-скоро еволюционен процес, които се развива успоредно на ик. интеграция и обслужва нейните цели.

3.Функционален подход на РИ- за разлика от другите 2 направления на теорията на функционализма стои на детерминистки позиции. Развитието на технологиите, промишлеността и комуникациите, активизира взаимодействието между отделните страни и региони при което възникват общи икономически, социални, екологически и други проблеми.

Автономния подход към тяхното решаване не е ефективен . Това противоречие от една страна и политическата структура от друга може да бъде преодоляно с неполитически средства

Веднага след като бъде установен даден проблем . от общ интерес е необходимо създаването на екип от специалисти в съответната област/технократи/. Така създадената експертна група е в състояние най-добре да анализира и да намери изход от проблема без да се интересува от политическите аспекти. Тези експертни групи следва да бъдат част от извън наднационална структура , като в зависимост от проблема организацията ще има различни състави. Този процес според националистите е естествен т.к се поражда от неполитическата воля на потребностите на стопанския живот. Така постепенно националните държави се лишават от нарастващия брой управленски функции в полза на новосъздадените административни агентства. По този начин постепенно се стеснява националния суверенитет. На лице е естествена ерозия на националната държава и реалното и отмиране.

4.Комуникационна теория към РИ - тази теория се придържа към теорията на кибернетиката, системите, социалната психология, която използва активно математическите подходи. Според нея политическата интеграция е един общ процес, които се проявява както в рамките на националната държава ката и в световен мащаб. Същността на политическата интеграция е постигането в определена територия чувството на общност и създаването на институции, които да осигурят стабилност за по дълъг период от време. Чувството за общност представлява разбирането и усещането, че общите интереси могат да бъдат решавани по цивилизован начин. Интеграцията да бъде толкова по-висока, колкото е по-силно чувството за общност. Крайната организационна форма на регионалната политическа интеграция няма съществено значение . Важни са единствено интензитетът на разнообразните връзки , които водят до интеграция на социалната тъкан в международен мащаб.
11.4 ЕФЕКТИ НА РИИ - СТАТИЧНИ И ДИНАМИЧНИ

1.Статичните ефекти на РИИ са следните:
-изменение в международната специализация на страните;
-по-ефективно използване на ресурсите и нарастващото потребление;
-измененията на условията на търговия към по-изгодни и по-справедливи отношения м-у износните и вносните цени на страните участнички;
-понижение на крайните цени и повече възможности за потребление;
-повишаване на благосъстоянието и ускоряване на развитието.
Ефекта от участието на една страна обаче не винаги е положителен. Зависи от баланса м-у ефекта на създаване и ефекта на отклоняване на търговията. Отклоняването на търговията е факт когато има внос с по-ниски разходи от страна членка на Митническия съюз бъде заместен с по-скъп внос от страна членка на съюза. Този ефект се дължи на префернциални отношения със страните членки и новите митнически бариери с трети страни. Преди влизането си в МС всяка страна има многостранни търговски отношения. Въвеждането в нова обща търговска политика създава търговия в едни сектори и отклонява в други. Ползата от участието в МС се увеличават когато:
-колкото по-високи са били търговските бариери м-у страните членки, толкова по-голяма е вероятността ефекта на създаване на търговията да е по-голям от този на отклоняване на търговията;
-по-ниски бариери на съюза с трети страни са гаранция за по-малък ефект на отклоняване на търговията;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Международен икономикс 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.