Международен икономикс


Категория на документа: Икономика


Х
Х
Х

икономически съюз
Х
Х
Х
Х


Преференциални търговски споразумения - те осигуряват взаимно намаляване на тарифните ограничения , но само за определена група от стоки. В този смисъл преференциалните търговски споразумения имат ограничен обхват и не водят до съществени икономически изменения за страните. Често подобен тип споразумения имат асиметричен характер - степента на либерализация не е еднаква и засяга различни групи стоки в отделните страни . Макар и да се договарят лесно -техния дял е едва 8% от всички и се ползва най често между развитите и развиващите се страни.

При зона за свободна търговия - крие сериозни рискове , те произтичат най-вече от възможността за внос към зоната на дъмпингови цени, на основата на преференциалното споразумение с 3-та страна. За да се елиминира подобна опасност споразумението винаги включва клаузи за произход на стоки. Те разрешават на партньорите да облагат с по- високи мита внос помежду си, ако произхода на стоките е от 3-та страна.

До момента има само 14 митнически съюза .

При общия пазар - представлява вграждане на митническия съюз чрез разширяване на обхвата на митническата институция. Крайната цел е не просто реализиране на 4-те свободи , а създаването на единен функциониращи пазари с всички ползи за страните. Първия общ пазар е създаден през 1957 чрез Римския договор за ЕИО. Противно на очакванията историята на европейската интеграция показва ,че целите на общия пазар могат да се постигнат единствено чрез премахване на ограниченията. Либералния подход създава и изостря регионалните противоречия и спира процеса на интеграция. По тази причина е необходимо синхронизация на националните законодателства и политики и доброволно прехвърляне на част от националния суверенитет на наднационални интеграционни институции.

Икономически съюз - ако регионалната интеграция се разглежда като еволюционен процес ,който преминава през отделни етапи, то в зоната на свободна търговия , митническия съюз и общия пазар могат да се определят като І фаза на регионална интеграция, която предполага:
- мерки реди всичко на негативната интеграция
- засяга преди всичко външната търговия и движението на фактори
- запазва относително националната автономия на страните.
- има ограничен ефект върху взаимното преплитане на икономическите процеси в страните.

Като ІІ фаза в този еволюционен процес може да се определи икономическия съюз. Той предполага не само единни функциониращи пазари , но и синхронизираща парична и фискална политика, както и секторни политики по отношение на конкуренция , транспорт,туризъм селско стопанство. Отговорността по тяхното изготвяне се прехвърля към наднационалните органи като страните имат само възможност само за малки маневри на тяхното прилагане.

Успехът на подобен тип регионална интеграция зависи най вече от хомогенността на партньорите по отношение на степен на развитие, политическа и икономическа система, както и отсъствието на силни противоречия и при приетите механизми за намиране на компромисни решения по въпроси от общи интереси.

Особено важна част от Икономическия съюз е паричния /монетарен/ съюз. Страните участнички, либерализират изцяло движението на финансов капитал и възприемането на единна валутно-курсова политика. Първоначално се въвеждат валутно курсови коридори , а в последствие националните валути се фиксират една спрямо друга.

На последен етап страните се отказват от националната си парична единица и предприемат единна такава. Отговорността при извеждането и прилагането на парична политика се прехвърля от национална към новосъздадена наднационална монетарна институция . /В ЕС това е ЕЦБ/

11.2Икономически теории за регионалната интеграция

Икономическите теории за регионалната интеграция възникват през 60-те години при отсъствието на цялостна теория за международната интеграция. Могат да се обособят 3 основни направления за нейната политическа реализация:

1.Либерален подход към РИ /Ръопке, Предьол ,Але/ -като последователи на свободната търговия и конкуренция либералите виждат в икономическата интеграция средство, необходим инструмент за тяхната интеграция. Либералната школа се развива в ІІ етапа - ортодоксални и неолиберални.

Ортодоксалните либерали се придържат към основния постулат на либерализма, според които неограничената пазарна конкуренция е най-добрия регулатор на икономиката. Според тях всяка форма на държавна намеса е източник на дезинтергациони смущения в националните стопанства. От тук произтича разбирането на ортодоксалните икономисти за задачите на международната интеграция - да отстрани дискриминацията при търговията и при разплащането на страните, да запази конкуренцията между техните стопански субекти на един по-голям и единен пазар.

Международната икономическа интеграция е изцяло пазарен феномен, процес на създаване на обединен международен пазар, на които е осигурено пълна свобода на действието на стихийните пазарни сили.

От тук и равнището на интегрираност на международната икономика е толкова по-високо, колкото по свободна е конкуренцията на обединения пазар и съответно по-слабо изразено регулирането и вмешателството от страна на държавата следователно пълна интеграция е достигната тогава когато между различните НС са възможни толкова свободни и изгодни отношения, колкото съществуват в рамките на националната икономика.

За ортодоксалните либерали международната интеграция създава единен пазар. Един от въпросите, които засяга ортодоксалните либерали се отнася до съотношението между световно и регионална интеграция. Още през 50-те Джейкъб Винс ??? ,че митническия съюз не винаги означава свобода на търговията т.к той съчетава едновременно либерализационни мерки, но и рестриктивни ограничения спрямо 3-ти страни. Поради това те виждат в РИ пречка пред реализирането на световната интеграция и бъдещия растеж на световната търговия.

На един малко по късен етап възниква неолибералната школа/Хаберлер Ерхард Балаша/. За разлика ортодоксалните либерали неолибералните проявяват силно чувство на историзъм. Те смятат, че в условията на съвременната високо развита смесена икономика връщането към отношенията до І св. в е силно илюзорно. Според тях основна роля в развитието на международната ик. интеграция играе пазарната конкуренция. Заедно с това обаче те признават ,че без дейността на международните институции, не може да бъде възстановено свободното действие на пазарните сили и не може да бъде гарантирана равнопоставеността на отделните пазарни субекти. Съчетаването на чисто пазарни инструменти на интеграцията с целенасочена интернационална регионализация според неолибералите е адекватната формула на механизма, който ще гарантира успеха на международната интеграция.

Мерките по хармонизацията се разглеждат като начин за отстраняване на дискриминацията.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Международен икономикс 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.