Маргарет Тачър - гласът, който отекна в историята


Категория на документа: Икономика


Софийски университет "Св. Климент Охридски"
Факултет по журналистика и масова комуникация

КУРСОВА РАБОТА

ПО
Международна комуникация

НА ТЕМА:
Маргарет Тачър - Гласът, който отекна в историята

Изготвил: Проверил:

Кристиан Георгиев проф. Милко Петров

2 курс бакалавър
Връзки с обществеността
Фак.номер: 80813

Гр. София

"Красноречието е светлина, която създава възможност да блесне умът." Цицерон

В годините преди Маргарет Тачър да стане министър-председател на Обединеното Кралство, други жени са заставали на ръководни постове в други държави - Сиримаво Бандаранайке - първата жена в света, станала министър-председател (в Шри Ланка); Ева Перон в Аржентина, Индира Ганди в Индия и Голда Меир в Израел. Това са примери за успели личности(жени), което до известна степен предполага, че доминирането на мъжкия над женския пол в тази сфера вече се е пречупило и жените биха се радвали на равни възможности по пътя към върха на политическата кариера.

Но има един фактор, който неминуемо трябва да отбележим - всички тези жени, пример за успели политици, имат тясна връзка с други изявени личности в тази сфера (разбира се, мъже). Изключение правят Голда Меир и Маргарет Тачър. Именно тези жени дължат успеха си единствено и само на собствените си усилия - на силната мотивация, безспирен труд и не на последно място - отличните ораторски умения.

Проблемите, пред които една жена политик трябва да се изправи, вероятно са същите като тези, пред които би се изправила всяка такава в която и да е друга професия, при която мъжете доминират. Ако една жена действа безпощадно, смело и безскрупулно, рискува да постави женствеността си под въпрос. Но от друга страна, ако е нежна, нерешителна и мекушава, колегите й мъже веднага биха я определили като неподходяща за тази работа.

На 19 януари 1976 година Маргарет Тачър произнася своята прословута реч "Събуди се, Британия!" Няколко дни по-късно вестникът на Съветското Министерство на отбраната "Червена звезда" ѝ дава прозвището "Желязната лейди ", което скоро е разпространено по целия свят чрез "Радио Москва". То в действителност й се харесва, а и й отива. Скоро след това се свързва и с образа й - на непоколебим и постоянен характер. Така се ражда един от най-емблематичните прякори в съвременната политика - Желязната лейди. Непоколебима в решенията си, убедителна в правотата на идеите и целите си, т. нар. "зарзаватчийска дъщеря" съумява да се докаже като лидер и да стане първата жена премиер на може би най-консервативната европейска държава - Великобритания.

В първите доклади до държавния секретар Хенри Кисинджър Маргарет Тачър е описана като "типична провинциална матрона" при това "ужасно английска" - става ясно от разсекретените от САЩ документи от 1975 година, в които се съдържат се съдържат първите характеристики за английската "Желязна лейди" след избирането й за лидер на Консервативната партия.

Преди изборите през 1979 година, съветникът на Маргарет Тачър - Гордън Рийс, се заема със задачата да промени гласа й - прекалено висок и писклив е, а казаното от такъв глас се разчита подсъзнателно от околните като сигнал за тревога, предизвиква неволно чувство за дискомфорт и намалява степента на доверие към чутото.

"Върху стила на оратора оказват много силно влияние неговият глас и интонация. От това, как ще се произнесе речта, какви тонове и ритми ще бъдат употребени при различните части, зависи нейната хармония. А хармоничността, съгласно античната естетика, е главеният положителен белег на всяко художествено произведение." (Александрова, Д., Реториката на древните. С., 1983)

Гордън Рийс търси съвет от актьора Лорънс Оливие за това как да се справи с проблемите с гласа на Тачър. Малко след това тя започва да работи почти ежедневно с психо-, социолингвисти и фонетици. Започва да се упражнява, за да понижи тембъра на гласа си, а също и да забави говора си и да подобри интонацията и хармоничността на гласа си. Успява да понижи тембъра с половин октава - забележителен резултат, имайки предвид, че когато това се случва, тя е предминала възрастта, в която той може да се снишава - това обикновено се случва до 45-годишна възраст, а след това той започва да се повишава.

В началото на политическата си кариера, още преди да бъде избрана за министър-председател, Маргарет Тачър говори изключително убедително и самоуверено пред публика. Гласът й е обигран, прави зрителен контакт с публиката. Когато й задават въпроси, изслушва внимателно и с усмивка, прави дълбоки (т.нар. психологически паузи), но не и прекалено дълги такива, които биха предизвикали досадна и тягосна празнота. Знае кога да говори сдържано, и кога - по-емоционално, без да изглежда автоматизирано. Умело поставя акцентите върху най-същественото.

"Изреченията на оратора не трябва да скачат едно върху друго с прекалена бързина и в същото време да не идват провлачено, бавно, като че ли мъкнати от биволска каруца. Ораторът е длъжен да изговаря точно и правилно всяка дума, да поставя акценти с натъртване, да забавя или ускорява темпото, да извишава или намалява силата и звученето на гласа не произволно, а в пълно съответствие с потока на своята мисъл. Това е въпрос на мярка, на вкус, на реторична практика." (Василев, К., Красноречието, С., 1989)

Маргарет Тачър е отличен оратор на трибуната. Изказванията й не уморяват нито с прекалена експресивност, нито с преркалена равнодушност. Въпреки, че е възприемана като непоколебим лидер с железен характер, тя често се шегува (разбира се, по много деликатен начин), дори и когато обсъжда сериозни теми. Прави сравнения и контрасти и никога не звучи неубедително. Не се колебае, заявява точно и ясно целите и идеите си - изключително добър подход за консервативността на великобританците. Характерната за нея интонация, ясното и отчетливо произнасяне на всяка дума и типичната сдържаност, правят гласа й разпознаваема за аудиторията.

Най-големият процент въздействие при ораторското изкуство е следствие от поведението на оратора. В този смисъл добрият оратор се познава по жестовете, мимиките и стойката. Сериозността на изражението на Тачър и понякога леките, но сърдечни усмивки я карат да изглежда още по-убедителна в думите си. В началото на кариерата си тя жестикулира много повече, отколкото десетилетие по-късно, когато е вече утвърдила се като един от най-добрите оратори на 20 век. Всяко движение на ръцете й е съобразено с думите и подсилва значението на казаното.

Старае се лицето й да остане спокойно, дори когато се вълнува. Почти постоянният зрителен контакт, който поддържа с публиката, е характерен за нея. Той не е втренчен или натрапчив, не отнася погледа си в други посоки и това придава особена сила на изказа.

10 години след заематнето на поста като министър-председател и почти 8000 речи по-късно, Маргарет Тачър владее до съвършенство гласа си - той е по-нисък и по-дълбок, спокоен и авторитетен. Благодарение на Оливие, Желязната лейди притежава един от най-разпознаваемите гласове в модерната история.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Маргарет Тачър - гласът, който отекна в историята 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.