Макроикономика - лекции


Категория на документа: Икономика


МАКРОИКОНОМИКА

І. ПРЕДМЕТ, МЕТОД И ОСОБЕНОСТИ НА МАКРОИКОНОМИКАТА. ПОЛИТИЧЕСКА ИКОНОМИЯ И КЕЙНСИАНСТВО. МАКРОИКОНОМИЧЕСКА ТЕОРИЯ И МАКРОИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА.

І. ВЪЗНИКВАНЕ И ПРЕДМЕТ НА ИКОНОМИКАТА

Икономиката възниква като наука преди два века.

Първият икономически модел е създаден от меркантилистите.

Меркантилистите поставят въпроса къде се създава печалбата и твърдят, че богатството се създава в търговията - произвеждаш, продаваш и реализираш печалба. Те виждат само външната страна на нещата.

През ХVІІІ век във Франция възниква втория модел, който обаче е първият макроикономически модел - икономически таблици на Франсоа Кене - физиократ в началото на ХХ век.

Руският учен Василий Леонтиев прави на базата на тези таблици макроикономически модели и става лауреат на Нобелова награда по икономика. Смисълът е, че за да се произведе, колкото ни трябва, без да има недостиг и без излишък, това става само математически, но практически не може да се получи. По време на социализма се е правел такъв баланс. Физиократите казват, че богатството се създава в производството, но за тях това е само селското стопанство, защото тогава земята е основен източник на блага. Те също не виждат цялата истина.

ІІІ-ти модел - класицизъм - в Англия се проявява през ХVІІІ и края на ХІХ век.

Ученият Ксенофон събира две понятия - ойкос - означава дом, стопанство, домакинство и номос - означава закон и оттам възниква понятието ойкономос - икономика.

1. Първи промишлен преврат - първа научно-техническа революция. Откриваме едросерийно производство и Англия е първа.

2. Велики географски открития и започва точенето на колониите към майката.

3. С буржоазните революции освобождаваме крепостния селянин, защото като свободен човек той е по-голяма сила.

Първата буржоазна революция е в Холандия, но Холандия е малка държава и процесите не могат да се разгърнат, и след това веднага в Англия - ХVІІ век (1642г.), а Френската е чак през 1789 г., т.е. те закъсняват.

Класицизмът прави икономиката наука. През 1615 г. един изявен французин меркантилист - Антоан дьо Монкретиен прибавя към ойкос и номос думата полис и пише трактат по политическа икономия, т.е. се прави за първи път опит да се обхване цялата икономика като един икономически механизъм: какви закони и икономически процеси текат. Затова класиците Дейвид Рикардо, Уилям Пети и Адам Смит - изчистват икономическите механизми и първи посочват какво е стойността и че цената се различава и отклонява от стойността, извеждат основните икономически закони за търсенето, предлагането, пазарното равновесие и неравновесие. Нещата стават по-ясни и по значими.

Класиците създават модел, на който стъпва Европа и става първа икономическа сила. Те казват: производството е първично, произвеждам, което мога, продавам това, което съм произвел, т.е. предлагането определя търсенето - това твърди класицизмът. Според тях равновесието на пазара може да е динамично, но се постига, т. е. гъвкавите цени винаги ще изравнят пазара.

През 1925 г. в Англия е първата икономическа криза и възниква въпросът: защо, въпреки че има предлагане, няма търсене - кризата е свръх предлагане. Класиците казват: след време пазарът ще се уравновеси, което става, и Англия излиза от кризата.

През 1857 г. светът изпада в първата световна икономическа криза, в която влизат всички страни и се вижда, че класическият модел не функционира. Тогава се налага нова теория и се появява бащата на съвременната икономика Джон Кейнс, който след депресията от 1929-33 г. със своята книга "Обща теория за заетостта, лихвата и парите" от 1936 г. - тласка човечеството в нова орбита (книгата на Адам Смит е "Богатството на народите").

Кейнс оборва 3-те основни принципа на класицизма, защото има примери, когато пада търсенето, но цената не пада, а се качва - І-ви стълб на класицизма.

ІІ-ри стълб - гъвкав лихвен процент. Според класицизма няма криза, когато се изравняват спестявания и инвестиции в икономиката, а лихвеният процент определя цената на парите. Но върху двата елемента влияят още N на брой фактори и лихвеният процент е много по-важен от инвестициите. Други фактори дават отражение и затова никога спестяванията не са равни на инвестициите. Покупката е равна на продажбата - класическа постановка - щом има спестявания, значи част от дохода остава и щом този ресурс не се насочва към финансовите пазари, ще има винаги разминаване между потреблението и покупката и никога покупката не е равна на продажбата - само при бартер равенството е вярно или при хипернива на инфлация, когато се преминава към бартер и никой тогава не ги иска парите.

Неравновесията съществуват и тогава Кейнс казва, че не предлагането определя търсенето, а търсенето определя предлагането. Търси ли се нещо, ще се произведе. САЩ веднага започнаха да реализират модела на Кейнс и станаха първа икономическа сила. Това беше до 80-те години. Тогава има икономическа криза - има търсене, няма предлагане - трябваше нов модел и тогава в САЩ се яви нова школа и модел - така наречените монетаристи с водач Чикагската школа и монетаристът Милтън Фридман. Монетаристите твърдят и връщат някои параметри донякъде на класицизма, но при тях парите са решаващ фактор. Парите се огледален образ на произведения продукт. Съществува основно монетарно уравнение: масата пари по скоростта на обръщението им трябва да бъде равен на брутния вътрешен продукт.

М.V=БВП

Като пример може да се посочи, че ако имаме 1 млн. лв. и ги завъртим веднъж на една година, ще се изпълни равенството, но е друго, ако имаме 500 хил. лв. и ги завъртим 2 пъти за една година.

Така се получава една спирала, но чрез масата и скоростта се получава леко прегряване на парите от 2 пункта, парите на икономическите субекти - домакинства, фирми се увеличават, създава се добавъчно търсене и производството произвежда повече.

Това се нарича макроикономически растеж. Това дава добри резултати в Америка, но съвременната криза, която е изключително финансова - изгърмяха фондови борси, ипотечни и по формулата на доминото и други, и зад масата пари, които печата Федералната резервна система на Щатите - единствената страна в света, в която емитира и печата парите частна институция, е САЩ и зад всеки отпечатан долар не стои нищо.

През 1971 г. американците едностранно обявиха край на златнодоларовия еквивалент и сега доларът не е обменяем срещу злато, защото парите са повече от златото. Стана девалвиране и светът се задръсти с хартийки. Когато парите прегреят, т.е. се получи неравенство, става обезценяване на пари и се стига до хипернива на инфлация, т.е. М.V>БВП.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Макроикономика - лекции 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.