Лекция по социална политика


Категория на документа: Икономика



- укрепване на институционалния капацитет по вертикала и хоризонтала на европейската, националната и регионалната административна мрежа;
- изграждане на капацитет за предоставяне на подходящи програми за организациите и общностите, работещи за изпълнението на стратегическите цели.

Важна особеност е, че ЕСФ предлага подкрепа за Оперативните програми, рразработени от страните-членки на национално и регионално равнище. Фондът е и основен инструмент за постигане на количествените цели на Европейската стратегия за заетост, приета в Люксембург през 1995 г.

Количествени параметри на Европейската стратегия за заетост /цели за достигане през 2010 г./
1. Търсещите работа в целия ЕС да могат за се консултират за всички свободни работни места, обявени от държавите-членки на общността;
2. Увеличение с 5 г. /за ЕС/ на ефективната средна възраст за излизане от пазара на труда /сравнение със средната възраст от 59,9 г. през 2001 г./
3. Предоставяне на грижи най-малко за 90% от децата на възраст между три години и задължителната училищна възраст, както и на най-малко 33% от децата под 3 г. възраст;
4. Средно за ЕС - не повече от 10% напускащи училище деца;
5. Най-малко 85% от младежите до 22 г. възраст да имат завършено средно образование;
6. Европейското равнище на участие в учене през целия живот да достигне най-малко 12,5% от възрастното население /25-64 г./.

Както се вижда европейските фондове се преориентират към новите предизвикателства и фокусират своите цели и инструменти върху регионални, социални и пазарно провокирани последици, главно в новите членове от Източна Европа. Но базисното им значение, да насърчават и задълбочават ингерацията, се запазва.

Бъдещето на ЕСМ: национални вариации и гранични зони

Нека обърнем поглед към критичните анализи на ЕСМ. Ако поставим временно встрани твърдите му противници, вероятно най-полезна за теорията и практиката на сравнителната СП ще се окаже концепцията за полицентричния характер на европейското социално пространство.

След втората половина на 70-те години на ХХ в. "държавата на благоденствието" загубва господстващата си позиция в държавното устройство на западноевропейските страни, провокирано от сериозни промени, които настъпват и в институционалната конструкция на ЕС - европейския социален модел.

През първата половина на 90-те г. на ХХ в. се лансира тезата за създаване на европейско социално пространство, като първа крачка към обособяване на сектор на координирана СП в ЕС.

През втората половина на 90-те г. на ХХ в. с подписването на Амстердамския договор СП на ЕС се превръща в приоритет на европейската интеграция. Водещи за общността стават проблемите на заетостта, социалното включване, антидискриминационните мерки.

Европейският социален модел навлиза в качествено нова фаза след 2004 и 2007 г., когато се извършва най-голямото разширяване на съюза.

Европейският социален проект се изправя пред двойно предизвикателство - да задълбочава социалната интеграция в общността и да вгражда в този процес преходните /хибридните социални системи на голяма група нови държави, развивали се с десетилетия по непазарна, държавно маркирана траектория.

Посочените промени превръщат европейския социален модел

- от модел на солидарност и социална кохезия, споделящ ценностите на равенството, справедливостта и основните граждански права,

- в модел, който постепенно въвежда принципа на "разделната отговорност" - съчетава солидарността между поколенията и самоотговорността на всеки човек.

Осъществява се постепенен преход от силно централизиарна държавна СП към децентрализирана /засилване на социалните функции на общините, на бизнеса, на НПО и намаляване на тези на държавата/.

Европейският социален модел все повече се променя в посока към съчетаване на социалдемократичния и неолибералния /консервативен/ принцип на развитие, което дава основание на някои автори да го определят като смесен модел или социално-либерален.

В съвременните общества, в резултат на нарастващата несигурност, СП се превръща във все по-важен елемент в общата политика на държавите - променя се схващането за връзката между бедност, неравенства, растеж и власт. Основното направление на политиката за постигане на устойчиво развитие е не увеличаването на икономическия растеж, за да се намали бедността, а обратното - намаляване на бедността /на неизползвания ресурс на бедните/, за да се увеличи растежът на икономиката. А икономиката е социално явление и тъкмо СП е тази, която я прави такава /К.Полани/.

??

??

??

??

1



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекция по социална политика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.