Лекция по социална политика


Категория на документа: Икономика


А.Сапир разграничава също четири субрегиона на европейския социален модер - нордически, отнасящ се за скандинавските страни; англосаксонски /Англия и Ирландия/; континентален /Централна Европа/ и средиземноморски /Италия, Испания, Гърция, Португалия/.

МОДЕЛ НА СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА В БИВШИТЕ СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ СТРАНИ

Този модел е егалитарен тип, гарантиращ колективна социална сигурност. Изграден е върху доктрината на държавния социализъм със силно присъствие на държавата и отсъствие на гражданския контрол. Основни принципи са равенството, справедливостта и солидарността между поколенията. Предметният й обхват са пакет от публични блага иуслуги/в областта на заетостта, трудовите доходи, охраната на труда и околнанта и жилищна среда, здравеопазването, образованието, социалното осигуряване и социалното подпомагане/. Държавата осигурява равен достъп на всички граждани за ползването им според техните потребности.

Моделът се реализира чрез две форми: централизирана и децентрализирана.

Централизираната е изградена на принципа на данъчното облагане на доходите от труд и бюджетно финансиране на всички дейности на СП /от обществените фондове за потребление/.

Децентрализираната - е изградена на принципа на отчислени финасови средства от печалбата на предприятията /фонд "Социалнобитови и културни мероприятия"/.

Реформите, извършени в страните от Централна и Източна Европа от края на 90-те г. на ХХ в., предизвикват промени и в модела на СП, известен като МОДЕЛ НА ПРЕХОДА, с типично неолиберални характеристики - ограничена социална защита, дерегулация на трудовите паари, твърда бюджетна политика, потискаща растежа на работните заплати, маргинализация на социалния диалог /синдикати, работодатели и държава/.

След 2004 г. с присъединяването на 8 източноевропейски страни към ЕС и България и Румъния през 2007 г., този модел се пременя в две посоки - едновременно към традиционния европейски социален модел и към неолибералния модел. Настоящата глобална икономическа криза /от 2008 г./ налага да се търсят възможни и верни решения за СП, която да осигурява социалните потребности на големи групи и слоеве, засегнати от нея.

ЕВРОПЕЙСКИ СОЦИАЛЕН МОДЕЛ

Европейският социален модел е също егалитарен тип. За неговото изясняване е необходимо да се дефинират следните три понятия - Социална Европа, Държава на благоденствието и Европейски социален модел. Тези понятия присъстват в редица публикации и документи, които регламентират дейността на институциите в обединена Европа. Те не са синоними.
- "Социална Европа" - това е политическо понятие за типа общност, която се изгражда на стария континент;
- "Държава на благоденствието" - е господстващата парадигма в общественото устройство на западноевропейските държави след Втората световна война;
- "Европейски социален модел" - е институционална конструкция, основана на споделени ценности и сходни/съвместими традиции.

Тези три концепции се преплитат и променят под влияние на различни фактори: социални, политически, технологични. Как те се отнасят една към друга, каква е миналата и предстоящата им еволюция - това е тематичната насоченост на изложението в лекцията.

1. Дефиниране: основни гледни точки

В средата на 20 в. се създава европейската общност, която извървява дълъг път на сближаване на националните системи в икономически, политически и социален аспект. ЕС е уникално международно обединение, което се прави по проект, саморазвиващ се във времето. Промените се въвеждат стъпка по стъпка, след преговори, взаимни отстъпки и търсене на компромиси. Понякога се налагат и паузи, какъвто е случаят през 2005-2007 г., когато европейската конституция беше отхвърлена на референдумите в Холандия и Франция /впоследствие заменена от договор на общността, който също не получи одобрение на референдум в Ирландия през 2008 г./.

Тази последователност, предпазливост и гъвкавост в подхода към изграждането на мегаконструкцията на ЕС е характерна най-вече за СП. В икономиката властно се налага глобализацията на производството, пазарите и търговията. Геополитическите процеси оформят нови центрове на власт и противоборства в света. Единствено социалните потребности и услуги остават в значителна степен подвластни на националните постижения, образци и стандарти. Така че основателно е да се постави въпросът: има ли единен европейски социален модел и какви са неговите общи принципи и елементи.

В научните публикации, в най-обобщен вид се разграничават три концепции, представяни от три групи автори - интегристи, традиционалисти и реформатори.

Интегристите /Мел Козинс/ поставят акцент върху интеграционните цели и прилагат варианти на структури и управленски механизми за тяхното постигане. Те издигат стратегия за нарастващата координация на социалните политики на наднационално равнище. Предлагат да се конструира европейска социална супердържава като еманация на постигналите своя апогей общества. Европеизацията се разбира като процес на конвергенция на националните модели и претопяването им в европейска мегарамка, която се налага в държавите-членки на общността чрез методите на т.нар. мека политика. Пример за това е Лисабонската стратегия, макар че нейната ефективност се оспорва категорично от някои специалисти /А.Сапир/.

Традиционалистите отстояват идеята за диверсификацията на европейските социални модели. Известно е, че Европа е родина на парадигмата за държавата на благоденствието, и в социално отношение тя е изградена върху няколко субрегионални модели, водещ от които е скандинавският. В този смисъл наднационалното социално пространство не се нужд е от обособена единна регулация, за разлика например от финансовите, политическите и военните сектори на общността. "Сближение - да, но претопяване в общ европейски котел - не! Вместо единен социален модел - констелация от традиционно закрепени модели" - такава е философията на традиционалистите. "ЕС препоръчва - държавите решават" - такова е управленското правило, което според тях движи промените в социалната сфера.

Реформаторите, най-често това са специалисти от финансово-икономическите среди и неконсервативните политически кръгове, които смятат, че след втората половина на 70-те г. на 20 в. ЕС намалява икономическата си динамика и губи конкурентен потенциал поради тежестта на социалните ангажименти, залегнали в единния модел. Нещо повече, смята се че самата концепция за универсален модел е нерелевантна на икономическата логика. Анализът на различни групи европейски страни показват, че те се различават съществено от гл.т. на а/ ефективността; б/ равенството - като общи цели на държавата на благоденствието. Двете цели се реализират успешно единствено в Северна Европа, докато Средиземноморските страни са с неефективно и неустойчиво развитие /А.Сапир/. Изводът на Сапир е: южният вариант на модела е изправен пред предизвикателството да се реформира, или да бъде отхвърлен от живота.

Внимателният анализ на трите концепции, законодателствата и практиките на националните държави налагат доста по-различни изводи: а/ за туширане на "излишните" и самоцелни национални различия;

б/ за преодоляване на "изкуствения" ляво-десен спор.
Робърт Гейер в "Изследване на Европейската СП" /2000/ прави задълбочен анализ на този спор. На пракитка ЕС върви към балансирано, постъпателно сближение на наследените практики и субрегионалните модификации в управлението на социалните процеси. Основанията за този еволюционен/интеграционен подход са няколко. 1. всяка от водещите европейски страни е с развита социална пазарна икономика. Това значи, че по дефиниция пазарните отношения подлежат на координиране и регулация - особено що се отнася до сектора на социалинте услуги. 2. Всяка европейска нация споделя сходни, принципно съвместими ценности, които лягат в основата на националните и улесняват общите/ координираните социални решения /Barr/. Редуването на правителствата /което значи на партиите и идеологиите/ не променя кардинално публичните ангажименти към потребителите на социални услуги. 3. Социалните права на работниците и гражданите, независимо от национланата им принадлежност, се признават във всяка страна на общността. Всичко това създава единно европейско поле за развитие на социалните отношения и подобряване на жизнения стандарт на нациите.

2. Базисни елементи на ЕСМ

Както стана ясно, обща рамка /констелация, или най-малкото координирани национални практики има. Жак Делор, духовен баща и теоретик на Социална Европа, формулира три основни ценности на модела: икономическа конкуренция; социална кохезия и солидарност и отговорност /т.е. включване на всички засегнати групи и институции/. Има съгласувана европейска концепция за общо валиден социален модел, чиято най-важна черта са споделените ценности. Различията в националните практики се зачитат, но те варират в зоната на общоприетите минимални стандарти за социална защита. Не подлежи на оспорване и принципа на социалния диалог, който насърчава включването на представителите на организираните/групови/ интереси в процеса на вземане на решения на национално равнище и в рамките на съююза.

Очертаните от Жак Делор три базисни ценности може да се приемат като стеснена интерпретация на европейската социална система. Те очертават контурите на един социално ориентиран, наднационален модел, макар той да не се третира като задължителен социетален образец в общността. Това уточнение е уместно, защото целта на видния френски политик и теоретик е била друга: да се предпази от нереалистична, неработеща в близко бъдеще, детайлна визия за принципите и моралните устои на общността. Както посочва Д.Воган-Уайтхед има потребности и услуги, като образование, здравеопазване или транспорт, които са все още под контрола на националните държави - за разлика например от мащабната приватизация на тези дейности в англосаксонската зона.

Ако споделените ценности са фундамента на европейския социален модел, то неговите съставки /компоненти/ образуват работещата конструкция.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекция по социална политика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.