Лекция по социална политика


Категория на документа: Икономика



Изборът и осъществяването на конкретен тип СП са в пряка зависимост от икономическия потенциал на обществата и политическите режими на управление в тях. Икономически развитите общества реализират политики за регулиране на социалното развитие и на жизнения стандарт на всички граждани, докато неразвитите /например обществата в преход/ - политики спрямо отделни лица, групи и общности, за да намалят степента на социалните неравенства в обществото. Ротацията на десни и леви партии и правителства в управлението /в т.ч. и смесени/ предизвиква и ротация на съответстващите им либерален/егалитарен тип доктрини, политически платформи, и конкретни политики, съпътствани и от синтез между тях. СП днес се намира в полето на напрежение между либерализма и егалитаризма, между парадигмата на свободния пазар като основен регулатор на социалните отношения и парадигмата на държавата на благоденствието - държавата като такъв регулатор.

В научната литература са представени различни класификации на модели на СП. Например, според Еспинг Андерсън моделите са три - либерален, консервативен и социалистически; според Ги Менар са също три - либерален, кейнсиански и марксистки; според Душка Димова са два - либерален и егалитарен.

ЛИБЕРАЛЕН/НЕОЛИБЕРАЛЕН МОДЕЛ НА СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА

Класическият либералноориентиран модел на СП стимулира към индивидуална сигурност /"човек сам да си помогне", "семейството да му помогне"/, държавните институции се намесват само там, където източниците на индивидуална сигурност /пазарът и семейството/ са се провалили. Има за цел да създаде равенство на "входа", да осигури за всички равни шансове при условията на свободен избор и да утвърди принципите на самоотговорността и децентрализма като основни в живота на гражданите.

Либералната концепция за СП /от края на 17 и през 18 век/ се характеризира с това, че във всичките свои модификации акцентира върху човешките права и свободи /равни политически и граждански права и свободи за всички/ и върху социалния и духовен прогрес на обществото. Оправдава класовите и социалните неравенства. Класическият либерализъм /независимо от националните различия/ застъпва концепцията на А.Смит за "спонтанния ред", за това, че единствено пазарът /свободната пазарна конкуренция/ е в състояние да преодолява неравенствата в обществото и всяка намеса на държавата предизвиква негативни ефекти: нарушава конкурентната размяна, създава монополи, стимулира неефективност. Пътят към равенството и благоденствието в обществото е път, предполагащ свободен пазар без държавна намеса.

СП в класическото либерално общество, т.е. грижата на държавата за духовния комфорт и икономически просперитет на собствените й членове, не се реализира в съвременния смисъл на тази дума. Полагат се грижи за социално слабите, болните и възрастните, но не от държавата, а от църквата, която за тази цел събира помощи от богатите.

През ХХ век либералните идеи в САЩ са представени в трудовете на Милтън Фридман. Той се стреми да докаже, че прогресът на САЩ е резултат на съвместяването на принципа на свободната конкуренция и демократичното устройство на обществото. Според Фридман политическата независимост е възможна само върху разбирането за допустимост на икономическата свобода. Оттук разгръщането на човешката инициатива и увеличаване на личното благосъстояние е резултат от намаляване на данъците, "свиване" на бюрократичния държавен апарат, премахване на контрола, упражняван от държавата върху заплатите и цените, отмяна на прогресивния данък и пр."

Либералната школа /Адам Дмит, Фридрик А. Хаек, Милтън Фридман, Би Ханан и др./; има много течения и се основат на регулиращата роля на свободния пазар, на свободната инициатива и личната отговорност Индивидът сам да си "купи сигурност". В по-ново време либералната школа признава, че социалната справедливост изисква едно по-добро разпределение на доходите, което противоречи на основната идея на либерализма за свободата на личността. Либералната школа се застъпва за предимно хоризонтално преразпределение на доходите. Вертикалното преразпределение увеличава бюрократизма на държавата и не насочва средствата винаги там, където са нужни.

Неолибералният модел на СП /модификация на либералния/ допуска ограничена държавна намеса за регулиране на социалните беди и неравенства, предизвикани от индустриализацията и икономическите кризи. Това е индустриално обвързан модел, при който социалните институции са обществено организирани и тясно преплетени с икономиката. Този тип СП гарантира "отвоювани права" на социална защита и сигурност. Към либералния модел се причисляват страни като Великобритания, САЩ, Япония и Швейцария.

Неолибералната концепция /от началото на 20 век/ в Европа /резултат от появата на професионални съюзи и икономическите кризи/ допуска определена намеса на държавата в икономиката и в социалната сфера. Новият европейски либерализъм /Фридрих фон Хайек/ акцентира върху солидарността. Приема съществуващите неравенства в обществото и признава, че те пораждат социално напрежение, конфликти. Опитва се да съвмести естественото развитие на пазара и икономиката с оказване на непосредствена помощ на нуждаещите се индивиди чрез нов модел СП - обществено организирана помощ. С държавна намеса се смекчават негативните последици от безработицата, бедността, неравенството, които са според Хайек "социални болести и върху тях не следва да се сложи клеймото на осъдения".

Според теорията на Кейнс, социалните въздействия и регулации се осъществяват чрез задължителни социални трансфери по пътя на вертикалното преразпределение, с което се гарантира потреблението на онази част от населението, която не получава нищо или получава недостатъчно при първичното разпределение на доходите. Ролята на държавата е да развива разумна фискална дейност и да инвестира, за да създава необходимата заетост. Очевидно социалните решения на Кейнс са продиктувани от необходимостите на икономиката и цикличността на производството.

Вилфредо Парето доразвива неолибералната идея, като подчертава, че "ако промяната в политиката /социалната, бел.а./ прави живота на хората по-добър, то тя не следва да се отхвърля. Повишаване благосъстоянието на който и да е член на обществото не рефлектира негативно върху благосъстоянието на другите му членове, а води до нарастване на икономическото благосъстояние на обществото като цяло."

Неолибералистите отстояват идеята за децентрализацията на субектите на социалната политика и осъществяването й на по-високо равнище / в рамките на локалните общности/ /Джон Ст.Мил/.

След ІІ св.война неолибералните идеи са обогатени с т.нар. идеология на "Средния път". През този период се извършва социалната реформа на лорд Беверидж във Великобритания, която въвежда универсалните принципи на социалнополитическа регулация; шведския модел социална държава през 60 г. на ХХ в.; реформите в Чили след премахването на диктатурата на генерал Пиночет; политиката на някои страни от Централна и Източна Европа /след 80 г. на ХХ век/, социално-икономическото развитие на Китай през последните 2 десетилетия на 20 в. Според Джон Дюи "средният път" е синтез на политически либерализъм и икономически социализъм. Средният път залага на социалната функция на държавата /властта/, която трябва да изглажда социалните противоречия и конфликти в обществото, без да се премахва пазарната система, тъй като "свободният пазар е най-добрият начин да се организира икономиката, но е необходимо той да бъде направляван така, че неблагоприятните му ефекти да се компенсират и контролират чрез управлението". За теоретиците на Средния път социалната държава не може да бъде творение на една-единствена партия, а на договореността между всички политически сили в обществото. Тя е рожба на демокрацията, при която има пълен синхрон в отношенията между народ и държава.

В началото на ХХІ век глобалната финансово-икономическа криза /от 2008 г./ опроверга тезата на Фридман за пълната икономическа свобода и държавна ненамеса в икономическия живот. Новата администрация на Белия дом предприе бързи антикризисни мерки, които по същество са държавна намеса в икономиката и антитеза на господстващите до кризата либерални идеи. Срещата на върха на представителите на 20 развити държави в Европа /2009 г./ доказа практическата значимост на неолибералната концепция за преодоляване на глобалната икономическа криза в Европа и света.

По този начин в началото на ХХІ век неолибералният модел на СП отстъпва място на нов тип СП, характеризираща се със силна държавна намеса в социалните регулации, като крайно наложителна антикризисна мярка срещу глобалната икономическа криза от 2008 г. / САЩ, страните от ЕС, Япония/.

Самостоятелна работа на студентите: презентация на реферати, свързани със социалната политика на държави с либерален/неолиберален модел.

ЕГАЛИТАРЕН МОДЕЛ НА СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА

Егалитарно ориентираният модел на СП е с основна цел гарантиране на колективна социална сигурност, тип "грижа на държавата", социалетатистки/. Изграден е върху европейската парадигма "държава на благоденствието" с ясно очертани две основополагащи цели: ефективност /при разпределението на разходите/ и равенство /при ползването на социалните услуги/.

В съответствие с парадигмата са въведени минимални стандарти в политиките на заетост, заплащане, социално осигуряване, публични услуги и жилища. Моделът се реализира чрез централизирано управление, преразпределителни механизма /данъчно облагане/ и осигурено равенство на "изхода" при разпределение на резултатите от съвкупния обществен труд. Държавата създава специализирани институции, които администрират социалното подпомагане и защита; част от пазарните услуги превръща в публични, които стават универсални и достъпни. Държавата системно задоволява определен кръг от социални потребности на гражданите без да чака намесата на други недържавни структури. Държавните социални институции предлагат универсални и непазарно ориентирани услуги и плащания, достъпът до които се определя от потребностите на обществото.

Егалитарният модел има и териториални модификации, известни с различини наименования. Според Е.Андерсен това са северен, централноевропейски, англосаксонски и среден тип.

При северния е налице високо данъчно облагане и реални възможности за работа, предоставени от държавата.

При централноевропейския облагането е предимно за сметка на доходите от труд.

В англосаксонския същестувват ниски данъци и активно действащи целенасочени политики.

В средния тип - ниски данъци, компенсирани от семейни осигурителни и семейни подкрепящи системи за колективна защита /Е.Андерсен/.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекция по социална политика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.