Лекция по социална политика


Категория на документа: Икономика


1. Организирана СП - тук се имат предвид държавно регламентираната СП и съответстващите институции за реализацията й;
2. Спонтанно формирана СП - имат се предвид спонтанно формиращите се активни социални мероприятия и политики във връзка със спазване на човешките права, инфраструктурни подобрения, екологични нарушения и др.
3. Синергетична СП - тя е резултат от връзката между двете форми - организирана и спонтанна, които предизвикват и възникването на такива социални структури като благотворителни организации, звена за взаимопомощ, НПО и др., които формират съответна политика.

Систематологичен срез - в този срез СП се разглежда като теория на СП и се разделя на 3 типа.
1. Рутинна СП - при нея няма обвързаност между теория и практика, както и между отделните нейни раздели / например в областта на труда, социалната сигурност, здравеопазването/. Даваните цифри за нейно усъвършенстване за някакъв период много често не са обосновани и са лишени от смисъл.;
2. Творческа СП - тук е установено оптимално сътрудничество между учени и практици, съответните анализи са научно обосновани, СП е систематологична и дълбинна, а съответните показатели са реални.;
3. Реалистична СП - тя стои между двата полюса - рутинна и творческа. Тук се отчитат характеристиките на социално-икономическата обстановка, интересите на отделни групи, възможносттите за увеличаване на заетостта в зависимост от прогнозите за икономическото развитие на страната, възможностите за повишаване на индивидуалната и колективната сигурност и пр.

Практически - в този срез СП се разглежда като 1. Държавна СП, 2. Регионална /общинска/ СП и 3. Фирмена СП.
1. Държавна СП включва следните направления - СП в областта на труда; СП в областта на разпределителните отношения, диференциация на доходите и бедността; СП в областта на социалното осигуряване и социалното подпомагане; СП в областта на здравеопазването; СП в областта на образованието и науката; Жилищна политика.
2. Регионална /общинска/ СП - включва следните направления - Общинска политика по заетостта; Градоустройствена политика и комунално обслужване; Политика в областта на социалното подпомагане и обслужване; Общинска здравна политика; Политика в областта на образованието и културата; Политика по опазване на околната среда.
3. Фирмена СП - включва следните направлеиня - Кадрова политика; Политики по заплащането и условията на труд; Политики за адаптиране на сътрудниците към технологични, организационни и социални промени; Осигурителна и социално защитна политика; Политика по охраната и безопасността на труда..

Този срез на СП ще изучаваме.

В заключение - социологическият подход към СП позволи тя да бъде разгледана в различни срезове. Това позволява да се видят всички нейни страни в дълбочина и ширина, да се извършват сравнения между различните модели СП, както и да се правят изводи за нейното настоящо състояние и бъдещо развитие.

На студентите - самостоятелна работа по основни категории на СП - социални отношения, социално равенство, социално неравенство, социална сигурност, социална солидарност, социална справедливост, социален риск, социално събитие.

Основни понятия от предметната област на СП:

Бедността - най-големият социален проблем на човешкото общество, който поражда и появата на самата социална политика. От най-дълбока древност се предприемат мерки за облекчаване на бедността /Атина, Стария Рим и т.н./; през 17 в. се въвежда регулация на заплащането на труда и на предлаганите работни места, целящи "лекуването" на бедността, а през 19 в. се появяват и първите социално-осигурителни схеми, въведени от Бисмарк, които прокарват пътя на всеобхватното социално осигуряване, бедността си остава социален проблем и за 21 век. Първите научни теории се появяват през 19 в., а едно от най-ранните и най-известни изследвания е проведено през 1899 г. от Сибоум Роънтри. Оттогава е предмет на дискусии, не спират търсенията на практически подходи, механизми и правителствени програми за преодоляването на този социален проблем.

Здравеопазването - стремежът за определено минимално здравно осигуряване е много стар. Например В Атина още през V-ІV в. пр.н.е. по време на нейното демократично управление както и за средновековната еврейска общност. Удивително е да се каже, че думи като здраве, болест, старост имат определено значение във всички култури в историята на човешката цивилизация. И не може да бъде иначе, защото болестта е всеобща опасност, старостта - всеобща перспектива, здравето - най-висшата осъзната ценност на човешкия живот, а неговото запазване според Декарт е "най-главното от всички блага". И ако във Средновековието спасението от болести и беди е търсено в църквата, то в Новото време ражда клиниките и болниците. Медицинското осигуряване настъпва най-напред областта на профилактиката. В края на 19 в. сме свидетели на навлизане на осигуряването и в областта на лечението. Извършва се процес на лицензиране на лекарите, установяване на държавни медицински училища и градски клиники, проникване на пари от данъчни постъпления в стотици доброволчески болници и пр. Правителствата на моделните европейски държани и САЩ започват да субсидират изследвания, да обучават медицински персонал, да оборудват обществени сгради и да ги превръщат в болнични заведения, да осигуряват лечението на хората от третата възраст, което е израз на "начина човешката мъдрост да удовлетворява човешките нужди" 20 в. превръща медицинското обслужване в социално призната потребност. Общността засилва своите инвестиции в осигуряването на медицинското обслужване.

Образованието - приоритетен обект на СП, отдава му се голямо значение още в Древна Гърция, Стария Рим, Египет, Вавилония, Персия и т.н. Античният свят се гордее със своите великолепни държавни училища. Първият опит за установяване на нещо подобно на всеобщо и задължително обществено образование датира от 15 век. В Испания /Валядолидският синод - 1432 г./ налага на всяка общност от 15 глави на семейства да финансират един знаещ учител, който да обучава техните деца по библията. И ако това финансиране не е достатъчно общността го допълва. По-големите общности отклоняват пари от богатите, за да развиват обучението в училищата; училищни такси за бедни деца се заплащат общо; въведени са обществени субсидии. През втората половина на 19 век се поставя началото на всеобхватното общозадължително образование в Европа. Пионер са магнатите в текстилните фабрики на Нова Англия. За първосъздател на задължителното всеобщо държавно образование се смятат САЩ, коиот с цел облекчаване основната квалификация, необходима за новата промишлена епоха, поставят началото на дванасетокласното всеобщо задължително държавно образование. САЩ са първооткриватели и на държавните университети, "в които таксите за обучение са далеч по-ниски от разходите по него".В средата на 20 век на образованието се приписва чутворна сила да преодолява социалните конфликти и сътресения в обществото. Единствено образованието и науката могат да излекуват язвите на съвременното общество, без да се стига до социални конфликти. Л.Търоу твърди, че именно "държавните инвестиции в образованието създадоха средната класа", а през 21 век "нито една държава не може успешно да се развива, без да прави големи инвестиции в знанията и уменията".

Социална икономика - събирателно понятие за обозначаване на физически и/или юридически лица, сдружения на доброволци или други организирани субекти, осъществяващи стопанска дейност в обществена полза, които реинвестират печалба за постигане на социални цели;

Корпоративна социална отговорност - "концепция, при която компаниите интегрират на доброволна основа дейността си по опазване на околната среда и социалните си инициативи в своите бизнес стратегии и във взаимодействие с всички заинтересовани лица" (Съобщение на Европейската комисия (ЕК) от март 2006 г. "Прилагане на партньорство за растеж и работни места: да направим Европа пример за подражание за прилагане на КСО");

Бенефициент - оператор, орган или фирма, без значение публичен или частен, отговорен за инициирането или за инициирането и изпълнението на операции. В контекста на схемите за финансова помощ по чл. 87 от Договора, бенефициенти са публични или частни фирми, реализиращи отделен проект и получаващи публична помощ;

Безвъзмездна финансова помощ - без това да противоречи на чл. 108 от Регламент (EO, Евроатом) No 1605/2002, това са средства, предоставени от ОП "Развитие на човешките ресурси", включително съответното национално съфинансиране, с цел изпълнението на одобрен проект, насочен към постигане на определени резултати;

Права на човека - права и свободи, които се считат за присъщи на всеки човек. В съвременния свят човешките права и свободи са дефинирани в международни конвенции и въведени в националното законодателство;

Социални права - част от права на човека с конкретен социален характер - също предмет на международни конвенции (напр. Европейската социална харта) и национално законодателство;

Социални партньори - по смисъла на конвенциите на Международната организация на труда (МОТ) - организациите на работниците (синдикатите) и асоциациите на работодателите;

Каталог на субектите на социалната икономика - неформален регистър на субектите на социалната икономика, който се поддържа и публикува електронно от Министерство на труда и социалната политика с цел - обществена информираност;

Доброволческа дейност - изява на волята на отделната личност и нейните възможности свободно да изпълни действия, с които да помогне на другите и да подпомогне цялостното състояние на обществото;

Социално изключване - процес, при който определени хора са изтласкани на ръба на обществото и са възпрепятствани от пълно участие в него поради своята бедност, или поради липсата на базови компетенции и възможности за учене през целия живот, или в резултат от дискриминация;

Социално включване - положителен резултат от правителствени мерки или инициативи на неправителствени организации, насочени към преодоляване или недопускане на социалното изключване.

Лекция 3: МОДЕЛИ НА СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекция по социална политика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.