Лекция по социална политика


Категория на документа: Икономика



1. Индикаторна - изразява се в определяне, идентифициране на социалните отношения, на социалните проблеми и конфликти, на социалните ситуации.;

2. Аналитична - отнася се до изследване на социалните отношения и проблеми, разкриване на причинно-следствените връзки за тяхното проявление;

3. Обобщаваща - върху основата на теоретичен и емпиричен анализ СП прави своите обобщения, извлича закономерности и предоставя препоръки за практиката.;

4. Проектираща - свързана е с разработване на планове, програми и др. целящи промени в социалната област.

4. Субекти и обекти на СП

Субекти на СП - това са държавен апарат /институции и организации/, общински служби, корпоративен мениджмънт, НПО /асоциации, фондации, благотворителни организации, религиозни институции и др./. Намесата на властта в социалната сфера произтича от това, че пазарът не е в състояние да реализира потребности на всички членове на обществото /колективни или публични блага - стоки и услуги/, които не се реализират чрез пряка продажба на индивидуалните потребители, а стават грижа на държавната власт, поради фактори като възраст, здравословен статус /болест, инвалидност, смърт/, образователен статус, трудов статус /не/заетост, жилищни условия, международни стандарти и пр.

Обекти на СП - индивиди, социални групи /рискови/, общности /семейства, домакинства, етнически, религиозни, професионални и пр./, цялото общество.

Семейството - основната относително устойчива малка социална група в обществото, включваща родителите, свързани чрез брак /или в съвместно съжителство/ и техните несемейни деца. Според Гари Бекър семейството е мултиперсонална производствена единица, буквално произвеждаща "обща полезност" с помощта на разходи, състоящи се от времето, уменията и познанията на различните членове на семейството. Става обект на социалнополитическо регулиране между двете световни войни. Причината е поощряване на намаления след І св.в. естествен прираст на населението. Системата за семейни и детски надбавки получава бързо разпространение в Западния свят особено след ІІ св.в.

Жените и децата - стават обект на социалнополитическа регулация след І св.в. За това в голяма степен спомагат конвенциите на МОТ относно: закрилата на майчинството/1919/, нощния труд на жените /1919/, минималната възраст за работа в индустрията /1919/, нощния труд на децата в индустрията /1919/ и т.н. След ІІ св.в. и особено от средата на 50 г. на ХХ в. в Скандинавските страни, поради засиленото желание на жените да работят, те застават във фокуса на вниманието на социалната държава.

Жизненоважните обществени услуги /пътища, училища, музеи, евтини жилища и т.н./. Те също са приоритетна област на СП на всяка цивилизована страна. От тях държавата днес се нуждае все повече, но за съжаление тя /която и да е високоразвита държава днес/ страда от недостиг на средства заради "общоприетия принцип", че единствено частния сектор е генератор на богатство, а прогресивното данъчно облагане убива икономическите стимули. В резултат получава се общество, в което се съвместява изобилието в частния сектор и мизерията в обществената сфера. Л.Търоу заявява че инвестициите в обществената сфера оказват 2 изключително сериозни въздействия върху благосъстоянието 1. "те само по себе си са разновидност на благосъстоянието. 2. те превръщат инвестициите в частния сектор в по-доходни и повишават стойността на частните средства за производство".

5. Форми на СП

В научната литература са известни две основни форми - активна и пасивна СП

Активна СП - това са дейности, чрез които превантивно се защитават индивидите и социалните групи от предстоящи социални рискове. Например, СП за стимулиране на заетостта и ограничаване на безработицата / курсове за квалификация и преквалификация преди и след настъпване на социалния риск безработица/; СП за регулиране на безопасни и здравословни условия на труд; СП свързана с първа и втора социално-защитна мрежа - социалното осигуряване и социалното подпомагане.

Пасивната СП - е политиката, която следва сбъдналите се рискове /събития/. Нарича се последваща, след настъпването на социалните рискове. Включва дейностите по социалното осигуряване и социалното подпомагане.

6. Основни срезове на СП
Ако разглеждаме СП като цялост, ще се опитаме да конкретизираме следните фундаментални среза:

Онтологичен - този срез отговаря на въпроса Какво е това? СП се разглежда като
1.Теория на СП /наука/ - включва общите методологически въпроси на СП - изходни понятия и категории, функции и цели;
2. СП като практика - представлява реализирането на конкретни публични дейности по задоволяване на конкретни потребности в обществото от държавни, частни нестопански органи и фондации;
3. Методика - като свързващо звено между теоретичната и практическата СП стои методиката. Включва основни методологически постановки, като например исторически анализи на СП, определяне и изучаване на заетостта и безработицата, подоходната политика, осигурителната политика, подпомагащата политика, основни принципи на СП в аспекта на европейските стандарти и пр.

Пространствен - този срез отговаря на въпроса Къде е това?, който включва:

1. Ляво ориентирана СП - или СП на леви позиции. Тази политика пледира за относително изравняване на потреблението посредством осъществяваното от държавата вторично разпределение на доходите чрез данъчното облагане. Изходен пункт на тази политика са нормите за потребление, които трябва да бъдат осигурени и за тези лица, които не са ги постигнали.

2. Дясно ориентирана СП - при съвременната дясноориентирана СП /неолиберална/ намесата на държавата се ограничава в гарантирането на законността и борбата с корупцията, което е свързано с подобряване на системите за индивидуална и колективна сигурност. Самите СП се изпълняват предимно на регионално и фирмено равнище.
3. Центристки ориентирана СП - е СП, която се прилага в европейските страни, където държавата се намесва само в степен, доколкото е необходимо. В действие е принципът на органичната солидарност, който се изгражда върху разумното съотношение между интересите на социалните групи.

Времеви - този срез отговаря на въпроса Кога става това? Разделя се на

1. Еднопосочна СП, такава СП е характерна за периода от късното средновековие до края на ХІХв. Тя е монистична и нерегулируема, насочена е към проблемите на бедността, за преодоляване на социалната нищета на населението.
2. Двупосочна - в този тип СП участват активно 2 страни - държава и работодатели от една страна и от друга - работещи. Налице са прави и обратни връзки между тях.
3. Многопосочна СП - перспективен тип, очертава се за в бъдеще СП да бъде плуралистична и многомерно регулативна /период, започнал от средата на ХХ век/. Освен държавата, работодателите и работещите се включват и различни неправителствени органи и организации - фондации и асоциации и др. с благотворителни цели, за защита на човешките права, за инфраструктурни подобрения, срещу екологични нарушения и пр. Всички те участват във формирането на СП на различни нива.

Функционален - този срез отговаря на въпроса Как съществува? Определя се като



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекция по социална политика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.