Лекции по УРФ


Категория на документа: Икономика


чувствителност към малки промени.
Използваните досега отделни показатели или система от показатели са продукт на два относително самостоятелни подхода.
Първият подход се основава на разбирането, че устойчивото развитие може да бъде измерено и съответно оценено чрез използването на няколко подсистеми от показатели, които отразяват раличните му аспекти: екологични, социални, икономически, институционални. Такъв е подходът на Комисията по устойчиво развитие към ООН (UNCSD), на авторитетния Mеждународен институт за устойчиво развитие в Канада (IISD).
Вторият подход залага на някакъв „магически” показател с максимално висока степен на агрегиране, който да отразява цялата гама от показатели от различните страни на устойчивото развитие. Естествено, прилагането на втория подход е значително по-трудно от методологическа гледна точка, тъй като трябва да се характеризират многобройни и многопосочни преки и обратни вързки между показатели от различни подсистеми. Често се оказва, че сравняването на тези показатели по някакъв общ признак (монетарен, физически, степен на изменение, степен на влияние и др.) е с твърде много условности или направо невъзможно на този етап. Стремежът е да се улесни анализът, като се минимира броят на показателите или те се сведат в крайна сметка до един интегрален показател, който достатъчно надеждно да отразява равнището на устойчивост спрямо поставените цели, както и тенденциите на развитието.
Счита се, че двата подхода са вазимноизизключващи се. Не е възможно формирането на интегрален, високоагрегиран показател, без да се моделира система и съответно подсистеми от показатели, групирани на признака на принадлежността към различните характеристики на устойчивото развитие. Проблемът по-скоро е дали по принцип е възможно обособяването на достатъчно надежден интегрален показател, който да отразява цялостната специфика и многообразие на категорията устойчиво развитие и съответно дали сборът от относително самостоятелни показатели, групирани в отделни подсистеми, може да послужи за решаването на поставения методологически проблем. В този смисъл, методологическата страна на дискусията е по-важна от това дали показателите следва да са 10, 100 или 200.
Комисията по устойчиво развитие към ООН (UNCSD) е лидер в разработването, обобщаването и прилагането на системата от показатели. Това лидерство е обусловено от факта, че такава система от показатели трябва да бъде приета с консенсус от страните-членки на общността и съответно приложена от техните правителства. Вярно е, че разработването на такава система от показатели или единен, агрегатен показател има своето самостоятелно теоретично значение. Но доколкото устойчивото развитие е възможно само като резултат на определена политика, то какъвто и да било модел на измерване би имал смисъл, само ако се приема като всеобща база за оценка и за формиране на конкретна политика и съответни механизми за нейната реализация.
През 1997 г. UNCSD предложи пред 19-тата сесия на Общото събрание на ООН такава система от 134 показатели, групирани в четирите измерения: социално, икономическо, екологично и институционално. Общото събрание на ООН прие предложението и даде зелена улица за тестването на системата от показатели в 20 страни-членки. Натрупаният опит и резултатите от сравнителния анализ показаха, че е необходимо усъвършенстване на систематизацията и формулирането на някои от показателите. Това доведе до намаление на показателите от 134 на 58 с оглед избягване на дублирането в измерванията и максимално опростяване на сравненията, без това да е за сметка на тяхното качество.
Таблица 3.1.
Показатели за устойчиво развитие, приети от Комисията за устойчиво развитие при ООН

Икономически
Екологични
Социални
Институционални
A/Икономическа структура:
1. БВП/човек.
2. Дял на инвестициите в БВП.
3. Търговски баланс.
4. Дълг/БНП.
5. Получена или предоставена финансова помощ като % от БВП.
Б/ Потребление и производство:
1. Материална интензивност.
2. Годишно потребление на енергия на човек от населението.
3. Дял на потреблението на възобновими енергийни ресурси.
4. Енергийна интензивност.
5. Обем на производствените и домакински отпадъци.

6. Обем на токсични и радиоактивни отпадъци.

7. Рециклирани отпадъци.
8. Пътувания в км по вид транспорт.
A/Атмосфера:
1. Емисия на парникови газове.
2. Потребление на вещества разрущаващи озона.
3. Концентрация на замърсители на въздуха в гъсто населените райони.

Б/Земя:
1. Плодородни зърнени площи,
2. Използване на изкуствени торове.
3. Използване на пестициди в земеделието.
4. Дял на горските площи.
5. Интензивност на горската сеч.
6. Плодородни земи завзети от пустинята.
7. Дял на гъстонаселените райони.

В/Океани, морета и брегове:
1. Концентрация на токсини в крайбрежните води. 2. Дял на крайбрежното население спрямо общото население.
3. Годишен улов на риба по основни видове.
Г/Прясна вода:
1. Дял на годишния дебит спрямо общото разполагаемо количество.
2. Чистота на водата, т.е. степен на замърсяване.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по УРФ 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.