Лекции по УРФ


Категория на документа: Икономика


7. ТЕР създава изключително благоприятни условия за стимулиране на инвестициите и технологичния трансфер от развити към развиващи се страни. Срещу “зелени инвестиции” в развиващите се страни (залесяване и управление на горските масиви, внедряване на нови, еко-съобразни технологии, изграждане на пречиствателни съоръжения, възстановяване на екологичното равновесие като рекултивиране на замърсени почви и водни източници, изграждане на енергийни мощности с алтернативни източници на енергия и др.), водещите фирми от развитите страни ще получат монетарен еквивалент под формата на ТЕР. Тези ТЕР те могат да използват за разширяване на собственото си производство или да “кешират” на пазара за разрешителни, т. е. получават конкретни стимули.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Модификацията на сегашния социално-икономически модел на развитие няма алтернатива. Основните невъзпроизводими енергийни и суровинни източници са пред изчерпване в съвсем обозримо бъдеще. Същевременно, сегашните темпове на разработки и внедряване на алтернативни, възпроизводими източници, са все още далеч от предизвикателството на времето. Влошават се показателите на жизнения стандарт на най-слабо развитите страни, задълбочава се социалната поляризация дори в страните, които доскоро разширяваха базата на “средната класа”. Евентуалното повторение на модела на потребление от развитите в развиващите се страни е невъзможно поради ресурсни ограничения и би предизвикало екологична катастрофа с необратими последици.
В аналитичния апарат целенасочено се използва термина “модификация” на сегашния икономически модел, доколкото се изразява разбирането, че може и трябва да се запази основната конструкция на пазарната икономика като се променят някои условия, механизми и инструменти и се подчинят на целите за устойчиво развитие. Разбира се, модификацията на модела е възможна, ако се постигне обществен консенсус за критериите, механизмите и резултатите от тази модификация. Интернационализацията на проблема и постигането на международни споразумения по реализацията на конкретните механизми за въздействие е предварително условие за постигането на устойчиво развитие. Устойчивото развитие не би могло да се постигне само в отделна страна или група развиващи се или развити страни. Следователно, адекватната институционализация е задължително условие за реализирането на поставените цели.
Несъмнено, изводите за характера и механизмите за постигане на устойчиво развитие се отнасят в пълна степен за страна като България, която осъществява труден преход към пазарна икономика и скоро ще бъде приета за пълноправен член на ЕС. Позицията на всяка страна в световното стопанство или в регионалната общност, ще се определят до голяма степен от това доколко нейното развитие съответства на разискваните критерии.
Екологичните стандарти трудно, но последователно се налагат на световния пазар, в инвестиционната политика, в междудържавните икономически и политически отношения. Преките наблюдения и анализи показват, че развитите и дори някои от развиващите се страни преосмислят насоките на икономическата си политика, на структурата на стопанствата си, на ранжирането на стратегическите си интереси. За България би било от изключително значение да постигне постепенна и добре балансирана промяна в структурата на националното стопанство. Сегашната структура, инерционно следваща развитието на отрасли и производства с висока ресурсо- и енергоемкост, ниската използваемост на суровините, тежкото екологично наследство и продължаващи високи темпове на замърсяване, изоставащото технологично равнище и относително ниската конкурентоспособност и т. н., показват, че вече сме закъсняли с прилагането на механизмите за устойчиво развитие.
При сегашното състояние на платежния баланс, и особено на текущия баланс, които са резултат от посочените проблеми, страната ни не може да си позволи да не се съобразява с налагащите се нови критерии. Ясно очертани са тенденциите в средносрочен и дългосрочен период за съществено повишаване на цените на невъзпроизводимите ресурси, които заемат основен дял във вноса на страната ни. Това означава, че негативният икономически ефект от разтварянето на ножицата на цените тепърва ще се усилва. Българската икономика не би могла да издържи на сериозни ценови шокове поради сегашната структура на икономиката, характеризираща се с голяма енергийна и суровинна зависимост от внос, нито пък да компенсира тези ценови разлики с достатъчно конкурентен пазарен продукт. Членството в ЕС не води до автоматично решение на тези проблеми. Обратното, то ще засили междуфирмената конкуренция, ще постави по-високи екологични стандарти. В този смисъл, съобразяването на нашата социално-икономическа политика с модела за устойчиво развитие е повече от необходимо. Ако системата ни от национални приоритети се съобрази с очертаващите се изсквания и ако се ускори процеса по внедряването на новия регулативен инструментариум, България ще съумее да постигне екологични и социални параметри на развитието си, които от една страна биха й осигурили достатъчна конкурентоспосбност и по-висок жизнен стандарт на нейните граждани.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по УРФ 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.