Лекции по УРФ


Категория на документа: Икономика


б) пълна регионална европейска интеграция на пазара, т. е. функционирането на няколко самостоятелни регионални пазари, между които няма пазарни отношения или тези отношения са спорадични и ограничени;
в) ограничена регионална или национална (в случая за САЩ) търговия, като ограниченията касаят както обема на продажбите за отделен продавач, така и обема на покупките от отделен купувач (страна или фирма). В крайна сметка, по-важни са евентуалните ограничения върху страните като цяло, защото и ангажиментите по споразумението от Киото касаят отделни страни или група страни (ЕС), а не отделни фирми.

8.3. Структура и еластичност на пазара за ТЕР
Следва да се подчертаят няколко съществени зависимости, провяващи се в механизма на ТЕР. Отделна страна или фирма закупува ТЕР само при условие, че цената на разрешителни за тон замърсители е по-ниска от разходите (цената) за намаляването на един тон емисии при производството. Затова колкото пазарната цена на ТЕР е по-ниска, толкова по-атрактивни са тези ТЕР за производителите. В този смисъл важна е релативната, а не абсолютната цена на разрешителните. Както при всяка друга стока, цената на разрешителните ще се влияе от търсенето и предлагането. Колкото предлагането е по-голямо, толкова цената ще е по-ниска и обратното. Така пълната либерализация на пазара означава и по-голямо предлагане, а това ще доведе до натиск върху цената надолу.
Тази зависимост се използва като основен аргумент при защитата на тезата, че най-доброто решение за пазарния механизъм на ТЕР е неговата пълна либерализация. Натискът на Съединените щати за такова решение на въпроса е разбираемо, защото те биха получили достъп до значително по-евтини разрешителни, т. е. при възможно най-нисък ефект върху ценовата конкурентноспособност на тяхната продукция. Всяко ограничение на предлагането (по количество, по регион на реализация и т. н.) води до повишение на цената на ТЕР и съответно до по-голяма икономическа ефективност за купувача.
Продавачите на разрешителни имат интерес от възможно най-висока пазарна цена. Ограниченията в обема на разрешените покупки, каквото е предложението на ЕС, ще оскъпи разрешителните, ако те не могат да бъдат продавани на други пазари. Например, ако Русия може да продаде максимум 100 млн Mtc в ЕС поради ограниченията в максималните покупки от ЕС, цената на ТЕР ще падне значително, защото тези 100 млн Mtc са далеч по-малко от излишъците на Източна Европа. Продавачите от Източна Европа ще се конкурират помежду си за вместването в квотата от приетите като условно ограничение 100 млн Mtc. Още повече, че с течение на времето тези разрешени обеми за покупка постепенно ще намаляват.
В каква посока биха се променили равнищата на цените на ЕТР при различна степен на ограничаване на търговията с тях? Това зависи от няколко важни условия:
a) ще бъде ли позволено на Източноевропейските страни да продават останалите излишъци от ТЕР, след като са запълнили квотите на ЕС тъй като след 2007-2008 г. извън ЕС ще останат само две страни - големи продавачи на разрешителни - Русия и Украйна;
б) каква е фактическата разлика между емисиите на парникови газове и допустимите показатели, заложени в споразумението, с други думи – какво е реалното търсене;
в) каква е цената за намаляването на единица (един тон) парникови емисии като последната е различна за различните страни и фирми и промяната й е нелинейна;
г) евентуалното наличие на пазарна мощ от страна на продавача (монопол) или от страната на купувача (монопсон).
В няколко изследвания са правени предварителни разчети за евентуалната цена на разрешителни при различна конфигурация на пазарите. Bohm и Larsen (1994) смятат, че цената на разрешително за един тон въглероден двуокис би била 240 щ. д., ако пазарът е ограничен само в рамките на Западна Европа и че тази цена би слезнала на 33,5 щ. д. за тон, ако в търговията се включат Източна Европа и страните от ОНД , Китай и другите развити страни от ОИСР. Други икономисти, като Larsen и Shah (1994) прогнозират, че ценовото съотношение при ограничен пазар (ОИСР) и световен пазар за разрешителни за емисии от въглероден двуокис ще бъде по-слабо изразено, като цените ще са в границите 35 - 181 щ. д. Такива ценови прогнози не биха могли да претендират за висока надеждност, поради твърде многото променливи фактори, всеки един от които би променил драстично условията на търсене и предлагане, а с това и цените.
Ето например, развитието на преговорите около ратификацията на Протокола от Киото внесоха поврат в структурата на пазара за ТЕР. След като ЕС до 2001 г. отказваше да се присъедини към този механизъм и залагаше предимно на еко-данъчната реформа, САЩ се оттеглиха от това споразумение и заложиха на по-нататъшното развитие на националният си пазар за ТЕР. По-късно, ЕС промени позицията си и също приложи механизма на ТЕР от януари 2005 г. Така, за изненада на мнозина, ЕС поставя началото на първия многонационален пазар за разрешителни.
През октомври 2004-тa г., Руският парламент ратифицира Протокола от Киото, с което фактически откри зелена улица за по-нататъшната интернационализация на този пазар. Оказва се, че на този етап САЩ остават встрани от тази интернационализация на пазара, въпреки че те бяха първата страна, която разработи и въведе този икономически инструмент. Новата конфигурация на пазарите предполага преизчисление на ценовите модели, но това отново би имало хипотетичен характер, защото сегашните промени поставят само началото на пазарното преструктуриране.
САЩ вече са поставени в нови условия, а именно на вече действащо споразумение за съкращаване на емисиите на парникови газове и тяхното присъединяване към него е въпрос на време. Интегрирането на американския и европейския пазар би създало качествено нови условия за търговия и би променило съществено формирането на цените. Може да се очаква, че след приключването на първата фаза от приложението на протокола през 2012 г. предстои включването на развиващите се страни в процеса на редукция на емисиите на парникови газове. Това означава и възможности за включването им в механизма на ТЕР.
Вярно е, че всички ценови модели предлагат цени, които имат прогностичен характер и следователно, трябва да бъдат приемани с определени резерви. Но по-важното в случая са евентуалните промени в ценовите тенденции. Както и за всички останали групи стоки, разширението на ТЕР пазара и включването на по-голям обем емисии ще сваля цените. Въпросът е, какви ще бъдат фактическото търсене и респ. предлагане и при какви условия ще се извършва търговията. Според сега действащите условия, притежателите на разрешителни имат опцията да ги продават или да ги “спестяват” за бъдеща реализация. Под бъдеща реализация се разбира използването на разрешителните за бъдещо разширение на производството или за бъдеща продажба. Но реализацията им зависи от съотношението между текущата пазарна цена и очакваната цена в бъдещи периоди.
Може да се предположи без особени рискове, че очакванията за евентуално разширяване на пазара с нови купувачи би довело до значително повишение на цените. Това ни дава основание да допуснем, че Русия няма да бърза с продажбата на своите разрешителни на регионалния европейски пазар, преди да е станало ясно дали, кога и при какви условия към този пазар ще се присъединят САЩ. САЩ са значим нетен потенциален купувач и евентуалното им участие би имало силен ефект върху равновесната цена. За Русия, ценовата разлика би се изразявала общо в милиарди долари - достатъчно силно основание за рационалност по отношение на времето и мястото за продажба. На по-късен етап се очаква и включването на друг нетен купувач - някои от развиващите се страни, в т. ч. Китай и Индия, Малайзия, Индонезия и др., които имат висок индустриален растеж и продължават да увеличават емисиите си от въглероден двуокис и други вредни газове. До десетина години те също ще трябва да закупуват необходимите им разрешителни.
В тази връзка решаващa би билa евентуалната промяна в периода, през който могат да се използват издадените ТЕР. Те и сега имат времеви хоризонт на използване, но е въпрос на международно споразумение как ще се промени този срок в по-следващите етапи от глобализация на пазара. Очаквам, че тенденцията ще бъде към скъсяване на сроковете. Развитите страни, които са нетен купувач, имат интерес и ще настояват за скъсяване на тези срокове, докато нетните продавачи от Източна Европа имат интерес от запазването на по-голяма времева гъвкавост. Тя им е необходима за манипулиране на предлагането и постигането на оптимална цена.
Допускам също, че ще действат два основни фактора:
а) конкуренцията между продавачите;
б) възможностите от промени в сроковете, когато могат да се използват разрешителните.
Например, запазването на разрешителните за операции в бъдещи периоди крие определени рискове, особено като има предвид, че сроковете на използването им могат да бъдат променени с всяко последващо споразумение или дори с едностранно решение на всяка страна - участник. Този тип риск, заедно с текущата конкуренция, ще кара продавачите да продават повече в текущи условия, особено ако цената гарантира достатъчно приходи. Освен това, за страни като Русия и Украйна допълнителни текущи приходи от твърда валута са от ключово значение за техните икономики в преход и това вероятно ще ги кара да се стремят към сравнително бърза реализация на разрешителните.
Обемът на предлаганите разрешителни ще зависи също от евентуалната промяна в условията за емитирането им. Логично е да се очаква, че обемът на тези емисии би следвало постепенно да намалява. Все пак, целта на този механизъм е намаляване на общия обем на замърсяването с парникови газове, а не развитието на нови пазари или преразпределение на доходите. Тенденциите в промените в търсенето и предлагането ще зависят от това, доколко екологичните цели ще имат приоритет пред икономическите интереси, т. е. този специфичен пазар зависи твърде силно от политическата воля на страните - участници и от тяхната решимост да отстояват дългосрочните цели за устойчиво развитие. Според разчети на Baron et all (1999), бившите социалистически страни от Източна Европа (с изключение на Словения) ще бъдат нетни продавачи на ТЕР, докато развитите страни ще бъдат само купувачи. Словения е изключение, защото направи бърз и успешен преход към пазарна икономика. Тя не допусна съществен спад в своя БВП, успя да се адаптира бързо към новата пазарна среда и дори да повиши темповете на растежа. Поради това, Словения не разполага със “свободни” квоти от въглероден двуокис. Сега потенциалното търсене на ТЕР от ЕС се оценява на разрешителни за около 820 млн тона парникови газове. Сегашните правила на пазара ограничават разрешените покупки до 298 млн тона.
Своеобразното разделение на страните в Анекс “Б” (от Протокола Киото) е преднамерено заложена в приетия механизъм за достигането на поставените цели, т. е. осигурява определена балансираност между търсенето и предлагането. Все пак, при този сценарии, разрешителни за емисии от 500 млн тона въглероден двуокис не могат да бъдат реализирани, поради законови ограничения. Европейската Комисия предприема такава политика поради две съображения:
1. Стремежът е да се ограничи ползването на разрешителни, с което да се ограничи и замърсяването на въздуха.
2. Неизбежно ще свалят цената на разрешителните, поради ограничения обем на търсенето.
Производителите от ЕС ще могат да си осигурят разрешителни при много по-ниски цени, в сравнение с варианта на неограничено търсене и предлагане. Така сега действащите ограничения намаляват очакваните доходи за продавачите, т. е. за бившите социалистически страни. Специално внимание заслужават някои специфични фактори, действащи върху търсенето на TЕP. Такъв основен фактор е релацията между пределното увеличение на емисиите и съответно цената на разрешителните за единица замърсяване. Разработването и прилагането на екологосъобразни технологии и продукти, или снижението на цената на съществуващите такива, ще понижава този емисионен маргинален продукт.
При равни други условия, това ще прави технологичното усъвършенстване и/или обновление икономически по-изгодно, в сравнение със закупуване на разрешителни. Този процес ще свива търсенето, а с това ще се понижават и цените на разрешителните. Liu и Karp (2001) илюстрират тази зависимост с хипотетичен ценови модел на ТЕР. Показаните абсолютни ценови равнища могат да бъдат приети само като индикативен резултат на определени зависимости. Още повече, че в модела са включени цени от началото на 90-те г., когато този пазар бе развит само в САЩ. Тогава пазарната структура в този сектор бе едва в началото на развитието си. Приносът на този модел е в опита за разкриването на количествените зависимости между цената и обемите на търсене и предлагане.
Може да се приеме, че всички модели и предварителни разчети имат по-скоро методологичен характер и в най-добрият случай могат да очертаят някои очаквани тенденции. Не би било възможно да се правят точни прогнози на движението на цените на TЕP поради това, че не може да се дефинират обемите на търсенето и предлагането. Например, темповете на растеж в източноевропейските страни се оказват по-високи от очакванията, следователно те самите ще трябва да “потребяват” повече от предоставените им разрешителни или с други думи, очакванията за свободно конвертируем “горещ въздух” се разминават с реалността.

Пазарната конюнктура би била качествено различна, при евентуално обединяване на европейския и американските пазари и формирането на глобален пазар за TЕP. Като се има предвид, че Съединените Щати са нетен купувач, цената на разрешителните ще бъде значително по-висока, защото може да се окаже че реалното търсене превишава предлагането. Много е вероятно също да настъпят изменения в определените тавани на покупко - продажбите в рамките на Европейския Съюз, особено ако се окаже, че тези страни няма да се справят с поетите ангажименти за намаляване на емисиите до края на 2012-а г.
Засега може да се каже, че наистина ще има сериозни трудности по достигането на заложените показатели, в т. ч. поради забавения старт по изпълнението на споразумението, колебанията около използването на механизма на търговията с разрешителните за емисии, проблеми с растежа и заетостта, недостатъчните темпове за повишение на конкурентоспособността и др.
Въпреки тези уговорки, няма съмнение че по-нататъшното развитие на пазара за ТЕР и неговата интернационализация ще има двоен ефект:
1. Чрез използването на пазарни инструменти ще стимулира производителите да обновяват технологиите и продукта си така, че да подобрят екологичните им параметри.
2. Ще генерира допълнителни приходи за фирмите с екологосъобразно производство и за развиващите се страни. Тези допълнителни приходи в развиващите се страни и в нововъзникващите пазари, ще осигурят допълнителни източници за финансиране на различни програми за устойчиво развитие.
Сравнителните предмства на механизма с ТЕР може да се докажат, ако се използват някои индекси. Според Scheele (1997), тези индекси трябва да включват:
а) оптимизация на качеството на екологичната среда;
б) зависимостта между приложените инструменти и резултата от прилагането им в конкретна среда;
в) екологичните параметри на тази среда;
г) взаимовръзките между географското разпределение на емисиите и мястото на източника им;
д) времето на валидност на разрешителните.
При едновременно използване с други инструменти за въздействане, в т. ч. фискални, законови, технически стандарти и др., търговията с емисионни разрешителни може да допринесе много за хармонизиране между екологичната и инвестиционната ефективност. Такава комбинация от инструменти би помогнала за постигането на устойчив икономически растеж, тя позволява “невидимата ръка на пазара” да допринесе за позитивни екологични и социални резултати.

Основни изводи
1. Търговията с емисионни разрешителни (ТЕР) е “най-пазарният” метод за стимулиране на производителите, намаляващи вредните емисии. Този специфичен пазар получи изключителен тласък за разширяване и усъвършенстване след приемането на споразумението от Киото за поетапно ограничаване на емисиите от парникови газове и ограничаване на пагубните тенденции към глобално затопляне. Приетите механизми на национално и международно равнище не дават основание за определнията на ТЕР като “лиценз за замърсяване”. Постепенното сваляне на “тавана” на допустимите обеми за търгуеми замърсявания изключва такава възможност. Всъщност, този механизъм създава допълнителни икономически стимули за фирмите, респ. страните, които постигат подоряване на екологичните параметри и “наказва” с допълнителни монетарни разходи фирмите (страните), които изостават в това отношение.
2. Механизмът на ТЕР не е алтернатива на еко-фискалната политика, нито на административните ограничения, техническите стандарти и нормативи или лицензирането на производствата, които крият потенциална опасност от замърсяване. Той следва да се разглежда като един от инструментите на въздействие. Колкото по-комплексен е подходът по реализацията на концепцията за устойчиво развитие, толкова по-висока е ефктивността от приложените отделни регулативни механизми и инструменти. Поради тази причина, след първочално отричане, ЕС прие и въведе в действие този механизъм от януари 2005 г.
3. Търговията с “въглеродни кредити” намира все по-широко приложение във фирмите от корпоративен тип. Опитът на фирми като Шел и Бритиш Петролиум доказва перспективността на пренасянето на механизми на микроикономическо равнище. Друга възможност е постигане на териториална гъвкавост, т. е. оптимизация на фирмената политика за постигане на най-голямо намаление на замърсяванията при най-ниски разходи. Така на основата на териториалната оптимизация се постига по-голяма конкурентоспосбност на фирмите от корпоративен тип. Освен това, такива фирми реализират и вторичен икономически ефект, благодарение на подобрение на имиджа си сред местната общественост и/или получаването на фискални преференции от страна на съответното правителство (по-ниски данъци или освобождаване от данък, по-ниски или нулеви мита за внос на екологосъобразни технологии и/или екологично чисти суровини и енергийни източници).
4. Едно от важните предимства на ТЕР е, че е бюджетно независимо, т. е. не се ангажира държавата със значими допълнителни бюджетни разходи. Единствените разходи са по институционалното осигуряване на механизма, т. е. разходите за регулиране, мониторинг и контрол. Това е от изключително значение за страните в преход и развиващите се страни, защото те априори разполагат с по-ограничени бюджетни възможности. Нещо повече, по силата на споразумението от Киото, болшинството от страните в преход получават значителни количества търгуеми емисионни книжа, които ще им донесат допълнителни бюджетни приходи в стотици милиони долари. Така ТЕР ще генерира бюджетни постъпления, които могат да се използват за осъществяване на целите на устойчивото развитие, без да се увеличава данъчната тежест върху фирмите и домакинствата или пък да расте държавния дълг.
5. Разширяването на ТЕР предполага създаването на специфична ниша на капиталовите пазари, където ще се търгуват тези ценни книжа. Това е изключително силен фактор за динамизацията на пазарите, за повишаване на техният оборот, за по-добри условия за оптимизация на портфейлните инвестиции. Доколкото между отделните сектори на капиталовите пазари може да има свободно преливане на капитали, това несъмнено ще осигури нови инвестиционни източници за подобряване на екологичните параметри на производството. С други думи, създава се уникална възможност за по-тясно обвързване на капиталовите пазари с целите за устойчиво развитие.
6. Механизмът на ТЕР крие определени рискове. Те са свързани главно с опасността отделни страни да се стремят да увеличат квотата си от предоставени разрешителни, за да си осигурят по-високи тавани за вредни емисии при респективно по-голям обем на производството и/или да реализират по-големи парични постъпления от продажбата им. Този проблем не е свързан със самият механизъм на ТЕР, а по-скоро зависи от институционализацията на неговото прилагане и поситагането на необходимия баланс на интереси между страните нетни купувачи, респ. нетно продавачи на разрешителни.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по УРФ 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.