Лекции по УРФ


Категория на документа: Икономика


Със стартирането на механизма на ТЕР в ЕС oт 2005 г. се постави началото на специфичен международен пазар за разрешителни за емитирането на парникови газове (GHG). Напреднала е подготовката по създаването на глобален пазар за такива разрешителни. С влизането в сила на споразумението от Киото се създават реални условия за изграждането на глобален пазар за ТЕР, който да обедини американския, европейския и други регионални пазари. Това несъмнено ще подобри параметрите за икономическа оптимизация на процеса и ще открие по-големи пространства за действието на механизмите на конкуренция. Но заедно с тези положителни ефекти ще се създаде законова възможност за икономическо стимулиране при преместването на замърсяващи производства от развитите към развиващите се страни и от страните в преход към пазарна икономика.
Вярно е, че отделянето на парникови газове рефлектира върху общото сътояние на атмосферата, без оглед на източника на замърсяване. Термичните електроцентрали в Индия и Китай отделят огромни количества въглероден двуокис, който причинява глобално затопляне. Същият ефект има отделянето на парникови газове в Япония или в Южноафриканската Република. Това не изключва локалният ефект, особено като се има предвид, че отделянето на въглероден двуокис е съпроводено с отделянето на редица други замърсители, характеризиращи се с ниска мобилност – серен окис, оловни съеднения, съединения на други тежки метали.
Големи рискове има от това, че отделните правителства ще бъдат заинтересовани да издават по-голям обем “национални разрешителни”, за да могат да продават повече на международния пазар и съответно да си осигуряват по-големи приходи. Едва ли ще е лесно да се предоставят правата на издаване на тези разрешителни на упълномощена международна организация, тъй като това обикновено поражда сериозни възражения за загуба на национален суверенитет. Или къде би била логиката ако развитите страни преструктурират икономиките си към производство на екологосъобразни продукти, а неизползваните разрешителни се кешират в развиващите се страни. В тези случаи развиващите се страни ще плащат на развитите страни затова, че замърсяват собствената си теротория. Така финансовата и екологична тежест се прехвърля на развиващите се страни, които и без това се намират в затруднено финансово положение. Срещу сравнително малък касов ефект за продавача може да се породи по-голям негативен ефект в страната на купувача на разрешителните.
Това дава основание да се подложи на критика становището на Gupta (2002), който оспорва възможния негативен ефект от ползването на разрешителните. Според него всичко е наред, щом като разрешеният обем на замърсяването е компенсиран в същия размер от по-малкото замърсяване, причинено от друга фирма. В действителност, този механизъм създава стимули за намаляване на замърсяванията в дългосрочен период. Търговията с ТЕР често има отрицателен ефект в краткосрочен период, защото “спестеното” замърсяване от продавача се прехвърля като реално замърсяване за купувача. За обществото няма значение кой замърсява, проблемът е в самото замърсяване. Би могло да се говори за някакъв положителен ефект само при условие, че емисиите се прехвърлят в регион, където натрупаните замърсявания от предишни периоди са по-ниски или с други думи възможностите за абсорбиране на замърсителите от природата са по-големи.
Различията в крайния ефект се дължат на спецификата на условията в регионите, където се реализира механизма на емисионните разрешителни. Затова степента на ефективност от тази политика трябва да се анализира за всеки конкретен случай, защото различните местни условия обикновено водят до различни крайни икономически и екологични резултати. В крайна сметка, няма значение дали глобалното затопляне се предизвиква от региона на Северна Европа или от Южна Америка.
Не би трябвало да се допуска прехвърляне на екологичните тежести от по-развитите към развиващите се страни. Този проблем може да намери приемливо решение, ако се организира единен (глобален) пазар за ТЕР, чийто механизъм да изключва покупката на повече разрешителни, отколкото е разрешеният общ обем за дадена страна. Ако например, страната „Х” е обявила разрешителни за емисии на въглероден двуокис в общ обем от 100 000 тона, то толкова следва да бъде и общият сбор от закупените разрешителни в страната, т. е. без разлика от това дали тези разрешителни са емитирани в страната „Х” или от други страни. От това би следвало, че пазарната цена ще се формира в рамките на този глобален пазар, т. е. за разлика от националните валути, националните и чуждите разрешителни следва да имат еднаква цена.
Може да се предположи също, че механизмът на издаване на разрешителните ще е аналогичен на принципа на печатането на еврото в ЕС – решението за обема на паричните емисии се взема от Европейската Централна Банка, техническото отпечатване става в различни страни от съюза, а паричният оборот в отделните страни зависи от финансово-икономическото развитие на всяка отделна страна. С други думи, международен пазар на ТЕР би спомогнал за постигане целите на устойчивото развитие само при наличието на адекватна институализация на процеса и справедливо разпределение на националните квоти.
Има алтернативни приложения на ТЕР. Те могат успешно да се използват под формата на данъчен кредит. Получените от упълномощена институция ТЕР могат да се използват като средство за плащане на данъчни задължения към бюджета, т. е. фактически да се реализират като данъчен кредит. Като се има впредвид, че повечето общини имат проблеми с касовите наличности, за предпочитане е данъчният кредит да не се отнася за задълженията към местните бюджети. Ако този механизъм се прилага паралелно с досегашната практика за покупко-продажба на разрешителните, то размерът на данъчният кредит може да се определя от пазарната им цена. Така всяко правителство ще може да използва ценовият инструментариум за провеждане на политика, която най-добре отговаря на националните или местни интереси.
Възможно е да се предлага ценова премия върху пазарната цена, което би стимулирало използването на ТЕР за плащане на данъчни задължения вместо да се преотстъпва замърсяването на друга фирма. По този начин държавата и фирмата биха участвали съвместно в опазването на околната среда. Пропуснатите касови постъпления за бюджета могат да се разглеждат като непреки бюджетни разходи с екологична насоченост. Колкото по-високи са премиите над пазарната цена, толкова повече ще се увеличава самата пазарна цена, тъй като размерът на цената при алгернативни транзакции на пазари представлява алтернативната цена на данъчния кредит и обратно. Това повишение на цената от своя страна ще направи още по-атрактивни технологичните и други организационни мерки, насочени към привеждане на производството към екологични стандарти.
Друго възможно решение е системата на данъчен кредит срещу намалени вредни емисии да замени изцяло досегашната система на търгуване на книжата. Този вариант има по-голям екологичен ефект, защото той изключва възможността за прехвърлянето на замърсяванията от фирма на фирма, без да се променя обема на емисиите в краткосрочен период. Недостатъкът е, че данъчният кредит е за сметка на бюджета, т. е. ангажира финансово държавата, като я лишава от определени постъпления. Това би било известен проблем за страните с нестабилни държавни финанси, каквито са повечето развиващи се страни. Но това не може да се приеме като убедителен аргумент, защото всяко правителство, под една или друга форма, има национални и международни ангажименти към опазването и възстановяването на околната среда
Този финансов проблем за развиващите се страни може да намери и друго практическо решение. Ако те могат да получават пряка или косвена финансова помощ срещу разрешителните, събрани от международните организации, то може да се елиминира или поне да се смекчи проблема с пропуснатите бюджетни ползи. Тази пряка или косвена помощ може да бъде под формата на предоставяне на финансови помощи, на кредити при облекчен режим (по-евтини, по-дългосрочни) или чрез предоставяне на възможността за замяна на дългове срещу такива специфични книжа. Подходящ източник за финансирането на тази бюджетна обвързаност могат да бъдат изравнителните вносни мита върху стоки, които не са обложени с еко-данъци в страната производител, или ако това облагане е по-ниско в страната износител, отколкото в страната вносител. В случаите, когато страната вносител няма аналогично производство могат да се използват усреднени световни или регионални показатели.
Особеното предимство на тази схема, в сравнение с действащите механизми за международна помощ е, че помощта фактически е насочена пряко към предприемачите, т. е. има силно изразен пазарен характер. Друго предимство е, че самата държава ще може да постига по-добра цена за пакета от неизползвани разрешителни, тъй като тя ще има по-голяма “преговорна мощ” в сравнение с отделната фирма. В този случай, получаването на финансови компенсации срещу пакета разрешителни ще се осъществява на международно равнище. Така ще бъдат компенсирани, изцяло или частично, евентуалните загуби на държавата от преотстъпените в полза на фирмите данъчни задължения.
Често големите замърсители са и в недобро финансово състояние и поради това, те нямат данъчни задължения или пък тези задължения са пренебрежително малки. Тогава, какъв би бил техния стимул да намалят вредните емисии и да получават съответните сертификати (разрешителни)? Ако става дума за системата, при която данъчните кредити и пазара за ТЕР са взаимодопълващи се, решението е лесно – тези ТЕР се предлагат на пазара. Ако системата на данъчен кредит е алтернативна на пазара на ТЕР, тогава неизползваните разрешителни могат да се изкупуват от държавата, при посочените по-горе условия. В какъв размер, изцяло или поетапно, под каква форма и пр., е въпрос на конкретни решения. Тези решения би трябвало да хармонизират интересите на обществото и на отделната фирма по начин, който да мотивира производителите да използват екологосъобразни производствени технолии.
Би следвало да се селектират внимателно фирмите, които ще бъдат включени в схемата. Екологичните, здравните и техническите стандарти (местни, национални или международни) могат да поставят границата, под която най-изостаналите фирми да не бъдат допуснати до пряко или непряко бюджетно финансиране. Стимулите трябва да са насочени към фирмите, които са от национално и/или местно значение, показали за намерения и конкретни резултати в подобряване на екологичните параметри на производството си и за които размера на помощта е реален фактор за осъществяване на технологично и фирмено преструктуриране. От глобална гледна точка международната общност следва да подпомага фирмите, които могат да осъществят промяната, а не фирмите, които са показали слаба пазарна жизнеспособност и чиято производствена и пазарна политика противоречи на критериите за устойчиво развитие.
Специално внимание заслужава проблема с определяне общия обем на ТЕР във всяка отделна страна, особено във варианта, при който те ще могат да бъдат конвертирани в насрещно финансиране от отделни страни и /или международни институции. Логично е предположението, че при други равни условия, всяка страна ще се стреми да заяви по-големи предварителни обеми на замърсяванията и съответно по-големи “успехи” в тяхното намаляване. По същество този прагматичен проблем трябва да бъде решен при всеки вариант на механизми за търговия с емисионни разрешителни, в това число сега прилаганите. Разбираемо е, че за целта е необходимо разработването на съответни правила и институционални отговорности. Проблеми от подобен методологичен характер са решени успешно от Световната търговска организация, ОИСР, ЕС и други институционални структури. Освен това, съвременните статистически методи и организацията на генерирането на данни и достъпът до тях са добри предпоставки за определяне на обективна основа на съответните допустими квоти за равнището на замърсяване.
Създаването на международна система за оценка, търговия или финансовата конвертируемост на ТЕР е сложен и противоречив процес. Неговото изграждане следва да започне на регионално равнище, като постепенно бъдат включвани нови страни или отделни общности. Вероятно началото ще бъде поставено на доброволна основа. Сериозни резултати могат да се постигнат, само ако тези механизми станат част от международните търговски, финансови и икономически отношения.
8.2. Особености на основните принципи за ТЕР залегнали в Протокола от Киото
Анализът на алтернативните административни и пазарно ориентирани инструменти показва, че постигането на целите на Протокола от Киото (до 2010 г.) не би могло да се осъществи без достатъчно широко прилагане на механизма на ТЕР. Според това международно споразумение има три обособени пазарни инструменти, които ще се използват за достигането на целите:
а) търговия с ТЕР (чл.17);
б) съвместно прилагане (JI, joint implementation, чл.6);
в) механизъм за екологично чисто развитие (CDM, clean development mechanismq чл.12).
За да се изтъкнат особеностите на тези взаимнопредполагащи се механизми, трябва да се има предвид, че страните по този договор са обособени в две групи, които са включени съответно в Анекс “A” и Анекс “Б”. Първата група включва развиващите се страни, докато втората група страни (Анекс Б) включва развитите индустриални страни и страните в преход към пазарна икономика в Източна Европа, вкл. страните от бившия Съветски съюз.
Таблица 8.1.
Страни, включени в Анекс I и Анекс “Б”
Страни
Допустими лимит за емисиите на парникови газове в проценти, спрямо 1990г =100
Австралия
108
Австрия
92
Беларус (само Анекс Б)
-
Белгия
92
България
92
Канада
94
Хърватска (Само Анекс Б)
95
Чехия
92
Дания
92
Естония
92
Европейски Съюз
92
Финландия
92
Франция



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по УРФ 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.