Лекции по статистика


Категория на документа: Икономика


Статистиката като наука

1. Обект, предмет и метод на статистиката. Основни статистически понятия.

Заобикалящата ни действителност представлява многообразие от различни по характер процеси. Независимо от многообразието и съдържанието им, по форма на проявление те могат да се разделят на две основни групи: единични и масови процеси. Единичните процеси са отделно взети предмети, събития, форми на организация и др. Тези процеси са подчинени на закономерности, които се установяват чрез опит, експеримент, наблюдение и др. Поведението на ед. процеси се предопределя от наличието или отсъствието на установените чрез наблюдението или опита условия. Единичните процеси са детерминирани. Масовите процеси обхващат множество единици, множество случаи или събития или имат многократно повторение във времето. Те са подчинени на закономерности, които могат да се проявят само в рамките на масовото явление (процес) и никога чрез отделния елементарен случай в този процес. Проявяват се в обща тенденция с по-големи или по-малки колебания. Те имат вероятностен характер и са характерни статистически закономерности. Обект на изучаване от статистиката са масовите процеси и явления, а неин предмет са статистическите закономерности, проявяващи се в масовите явления. За достигане до статистически закономерности статистиката използва свой специфичен метод на изучаване. Той може да се разглежда в две насоки (направления):
1. Като специфичен подход на разкриване и изучаване на статистическите закономерности.
2. Като съвкупност от правила, техники, процедури и методи за реализация на конкретните статистически изучавания.
2. Основни статистически понятия.

И статистиката използва специфична терминология (специални понятия и категории, свързани с предмета и метода на статистиката). Основно понятие в статистиката е статистическата съвкупност. Това е общност от единични случаи, обединени на базата на качествена еднородност, чрез които се проявява даден масов процес. Всяка съвкупност съдържа определен брой единици, които формират обема на съвкупността. Съвкупността има и свой вътрешен строеж. Той се получава чрез формиране на подсъвкупности в по-общата съвкупност на базата на някакви характеристики на съвкупността. Статистическите съвкупности могат да бъдат различни видове. Осн. от тях са:
1.Моментна и периодна съвкупност. Моментни съвкупности са тези, които са формирани от единици или случаи, съществуващи в точно определен календарен момент. Периодните съвкупности съдържат единици, възникващи през даден период от време. Моментна съвкупност е броя на заетите лица. Периодните съвкупности са броя на родените, броя на емигрантите и др.
2. Генерални и извадкови. Извадковата съвкупност обхваща част от единиците на генералната съвкупност. Тя се нарича още представителна съвкупност, тъй като на базата ѝ се правят съждения.
Статистическа единица.
Представлява конкретна елементарна и неделима форма на проявление на даден масов процес. При всяко статистическо изучаване строго се дефинира статистическата единица на базата на определени критерии, свързани с изучаването.
Статистически признак
Статистическите единици притежават определени качества, характеристики и свойства, които се наблюдават и за които се намират данни при конкретното статистическо изучаване. Тези характеристики, качества и свойства на единиците се наричат статистически признаци. Всяка статистическа единица е носител на конкретна стойност или конкретно значение на наблюдаваните статистически признаци. В зависимост от вида ѝ, статистическите признаци биват няколко категории- групи. Основното им деление е на количествени (метрирани) и качествени (категорийни, атрибутивни). Количествените признаци (вариационни) са тези, които имат числов израз. Могат да бъдат прекъснати и непрекъснати. Прекъснатите са тези, които могат да приемат цели, изолирани една от друга стойности при отделните единици. Непрекъснатите признаци могат да приемат всички възможни стойности в даден цифров интервал. Качествени са признаците, чиито характеристики нямат числов израз, а се задават словесно, описателно. Особен вид качествени признаци са тези, които имат само 2 възможни категории, зададени като проста алтернатива. Такива признаци се наричат алтернативни, бинарни-качествени.
Количествен: месечен доход, възраст.
Качествен: пол
Освен тези 2 групи говорим още за факторни и резултативни. Това деление съществува тогава, когато признаците се намират в определена връзка помежду си. Едни влияят като фактори върху други, които са следствия или резултат от това влияние.

2. Статистическо изучаване - етапи, измерителни скали.
С помощта на статистическия метод се осъществяват емпирични статистически изучавания. Те обхващат серия от процедури за производство и анализ на статистическа информация. Статистическото изучаване обхваща 3 основни фази, етапи: статистическо наблюдение. Това е началната фаза, през която се набират визуални данни за всяка единица на наблюдение. Статистическа групировка. През този етап се извършва обобщаване и систематизиране на единиците на статистическата съвкупност в качествено-еднородни групи. Статистически анализ. Изчисляват се обобщаващи се характеристики, разкриват се вътрешните връзки и зависимости, очертават се тенденциите в изменението на наблюдаваните процеси. Важен момент за осъществяване на втората фаза е подборът и съставянето на подходящи измерителни скали. В статистическата практика най-често се използват следните видове скали:
номинална. Използва се при качествени признаци и съдържа всички възможни категории на тези признаци. Разновидност на номиналната скала е бинарната скала, която се използва за групировка по бинарни или дихотомни признаци. Пример: семейно положение- женен, обвързан и др.
оригинална. Използва се също при качествени признаци, но за разлика от номиналната тя съдържа някаква степен на различие между отделните категории на признака и съответно между групите единици, формирани по тези категории. Тази скала дава възможност за степенуване. Пример: образование- висше, начално и др.
рангова. При нея наблюдаваните единици се подреждат, ранжират се, от 1 до n, в зависимост от стойностите на някакви наблюдавани характеристики. Ранжирането може да се извърши на базата на експертни оценки или чрез подходящо набрана информация.
Интервална скала. Това е числова скала, която се прилага по отношение на количествени (метрирани) признаци. Пример: групиране на студентите според дохода.
3. Абсолютни и относителни статистически величини.

В резултат на систематизирането на първичните данни от статистическото наблюдение се получават различни видове статистически величини, характеристики. Условно можем да ги разделим на 3 групи: абсолютни, относителни и средни величини.

Абсолютните величини отразяват размера на наблюдаваните процеси, изразен в определена мярка, в съответствие с натурално-веществената им форма. Според съдържанието си абсолютните величини биват: обеми, равнища и маси. Обемите показват броя на единиците в съвкупността. Равнищата представляват значенията на статистическите признаци, наблюдавани при отделните статистически единици. Масите са такива абсолютни величини, които се формират от обеми и равнища едновременно.

Относителните величини се получават като отношения между различни видове абсолютни величини, т. е. чрез съпоставяне на различни абсолютни, относителни или средни величини. Съществуват няколко основни вида отн. величини: относителни величини на структурата. Чрез тях се характеризира вътрешният строеж на структурата. Те биват 2 вида: разчленителни- получават се като отношение между отделни подсъвкупности и общия обем на съвкупността. Съотносителни- представляват отношения между 2 или повече подсъвкупности в дадената съвкупност.
Относителни величини на динамика
Изчисляват се по отношение на данни, представени в динамични статистически редове и измерват скоростта и посоката на изменение на даден процес във времето. Наричат се още прости индивидуални индекси. Получават се като отношение между размера на изследвания процес през даден период или момент от време и размера му през някакъв предходен период или момент от време.
Териториални относителни величини
Представляват отношение между размерите на изследваните явления в различни териториални единици. Обикновено се използват за описателни, сравнителни цели.
Относителни величини на интензивност
Представляват отношения между разнородни абсолютни величини, които се намират в някаква логическа връзка. Типичен пример е гъстотата на населението.
Статистически редове: същност, видове
Представляват специално подбрани и целесъобразно подредени данни за извършване на определен статистически анализ. Обикновено ги изразяваме в таблична форма в зависимост от това на базата на какви признаци сме формирали редовете те могат да бъдат различни видове. Най-общо ги делим на две основни групи: статични- наричат се още редове на разпределение, и динамични - наричаме ги още хронологични или времеви редове. Редовете на разпределение от своя страна биват няколко вида:
Вариационни - съдържат разпределение на единиците на съвкупността по количествени, метрирани, признаци.
Атрибутивни, категорийни, редове - съдържат разпределение на единиците на съвкупността по качествени признаци. Разпределението на заетите в икономиката по степен на завършено образование.
Темпорални статистически редове - съдържат разпределение на единиците на моментни съвкупности по периоди на тяхното възникване. Жилищния фонд на град Варна и групираме сградите по години на тяхното построяване.
Териториални статистически редове - съдържат разпределението на единиците по териториален признак. Разпределение на лицата с висше образование по дадена територия.
Динамични, хронологични, статистически редове - изменението, динамиката, на процесите във времето. Включват два основни вида редове: моментни и периодни. Моментните съдържат данни за моментни статистически съвкупности. Периодните съдържат данни за периодни статистически съвкупности. Както моментните, така и периодните динамични редове могат да бъдат стационарни или нестационарни. Стационарни са тези, които не съдържат тенденция в изменението. Когато редовете съдържат тенденция, те се наричат нестационарни.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по статистика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.