Лекции по геодемография


Категория на документа: Икономика


- Либерална;

Теорията за демографската революция е свързана преди всичко с името на френския демограф Анри Ландри, който още преди Първата световна война осъзнава и разбира промените в демографското възпроизводство в тяхната цялост и ги свързва в един цялостен процес. Томпсън определя различните видове демографско възпроизводство, но относително цялостна теория за демографската революция формулира Нотещайн едва след Втората световна война, той я нарича демографски преход, също така и преходен ръст. Свързва го с цялостна модернизация, която се характеризира с повишаване на мобилността на градското население, с разпадане на традиционното общество на големите семейства, с промените в начина на живот и подчертания индустриализъм. Демографският преход е исторически процес възникнал на определена степен от общественото развитие и на друга степен приключва. Преди настъпването на съвременния демографски преход, възпроизводството на населението се характеризира с висока раждаемост и висока смъртност. Водещи до възрастови структури с големи дялове на младото население и със сравнително по-ниски дялове на възрастно и старо население. Демографското развитие, особено след 1950г. се характеризира с изменения при които имаме преминаване от висока раждаемост и висока смъртност, към ниска раждаемост и ниска смъртност. В основата на демографската революция или демографския преход лежи концепцията за трите сменящи се в хода на историята демографски режими на възпроизводство: примитивен, преходен и съвременен. Първия етап на демографското развитие попадат страните от Централна Африка, някои страни от Азия и Латинска Америка. Преходния демографски режим се характеризира с ежегодно увеличаване на естествения прираст на населението в следствие, намаляване на смъртността. В този под период попадат много латиноамерикански и африкански страни. В редица страни започва увеличаване на смъртността, главно заради застаряването на населението, като продължава и намалението на раждаемостта, което стеснява мащабите на естествения прираст.

Съвременния демографски режим се отличава:
- Тенденция към нулев естествен прираст на населението;
- Обобщен коефициент на плодовитост (под 3 деца);
- Средна продължителност на живота (65 години);

Според общото правило всички страни, които имат висок доход на човек от населението, се характеризират със съвременен демографски режим.

Демографски цикли:
- Ранен стадий на нарастване - характеризира се с намаляване на смъртността при запазване на едни нива на раждаемост;
- Късен стадий на нарастване - смъртността продължава да намалява, но тенденции на намаляване се наблюдават и при раждаемостта;
- Стационарен стадий - с ниски нива на двата показателя;
- Стадий на намаляване, при който раждаемостта има по-ниски нива от смъртността;

Трудов потенциал на населението и работна сила.
Трудови ресурси и заетост на населението.

В трудовата дейност се обхваща само част от населението, тъй като има възрастови ограничения за това. Обикновено в нея са заети лицата, които притежават физически и духовни способности да се трудят. В резултат на това населението се поделя на под трудоспособна, трудоспособна и над трудоспособна група. В понятието трудов потенциал се включват всички хора, които имат физически, духовни и психически възможности да извършват някаква трудова дейност. Те се формират от трудоспособното население, работещите лица в под трудоспособна и над трудоспособна възраст, работещите инвалиди и пенсионери в трудоспособна възраст. От трудоспособното население се изключват неработещите пенсионери и инвалидите, които не извършват трудова дейност. Възрастовите граници за трудоспособност за неселението определено се определят със закон и са различни в отделните страни. Долната възрастова граница в повечето страни е между 14 и 16 години, но може да достигне и до 20. За нейното определяне при трудовото законодателство в отделните страни се изхожда от биологичните особености в развитието на хората, специфичните условия на образователния процес и от особеностите на производствения процес. Долната граница за трудоспособност е по-ниска в развиващите се страни с ниско жизнено равнище, със силно разпространен ръчен труд, за който не се изисква високо образование. В развитите страни тази граница е по-висока 15-16 години, защото там широко се използват модерните технологии, които изискват по-високо образование и по-солидна подготовка на кадрите. В слабо развитите страни от Азия, Африка и Латинска Америка, много често се използва ниско платения детски труд в резултат на което, долната възрастова граница изкуствено се понижава до 10 години. Горната граница на трудоспособната възраст е различна по възраст и пол в отделните страни. Определянето и зависи от средната продължителност на живота и от материалните възможности на хората за социално, пенсионно, здравно осигуряване и обезпечаване на възрастните и болните хора. При повечето страни, горната трудоспособна граница за мъжете е установена в рамките на 60-65 години, а в някои страни с висока средна продължителност на живота е до 70 години. В някои страни от Африка и Азия, тази възраст е до 50 години. При жените тази възраст е по-ниска, като различията варират от 2 до 5 години под тази на мъжете. Има страни в които не се прави разлика във възрастта за излизане в пенсия между мъжете и жените. В редица развиващи се страни, средната продължителност на живота е по-ниска от горната граница за трудоспособност. Повишаването на средната продължителност на живота на практика води до непрекъснато повишаване на горната трудоспособна граница с цел да не се наруши пенсионната, здравната и социалната система. Реално в развитите страни и тенденциите в развиващите се страни са към повишаване на долната граница за трудоспособност. Трудовият потенциал се характеризира с динамичност и броя на състава му. Това до голяма степен се дължи на промените в съотношението между встъпващите и излизащите в и от трудоспособна възраст, което е породено от типа на възпроизводство и особеностите на естественото движение на населението, както и промените на възрастовите граници за трудоспособност. Съотношението между трудоспособно и нетрудоспособно население се използва за характеризиране на трудовия потенциал. То зависи от възрастовата структура и особеностите на възпроизводство на населението в отделните страни. В развитите страни относителния дял на трудоспособното население е висок (обикновено над 60%), това е резултат от поддържането на ниска раждаемост, в следствие на което се формират по-малобройни контингенти в под трудоспособна възраст и от високата горна граница за трудоспособност, определяща сравнително ниския дял на пенсионните контингенти. Този резултат в развиващите се страни (под 55% на работоспособното население) се дължи на високата раждаемост и по-ниската пенсионна граница. Трудоспособното население се поделя на две неравностойни групи: едната е икономическо активно население, а другата е икономически неактивно население, тези категории са въведени от статистическите органи към ООН. Тяхното съотношение се определя от конкретните социално-икономически, културни, политически и други обществени условия. В действителност не цялото трудоспособно население е ангажирано в общественото производство, една част от него няма възможност да се труди по семейни или други причини, икономически активното население представлява тази част от трудоспособното население, която участва в общественото производство, включително и в сферата на услугите в качеството си на наемен труд, самонаети, помагащи членове на семейството и други. Тук се включват и безработните, но активно търсещи работа или икономически активното население представлява сумата от заетите и безработните лица. Останалата част от населението в трудоспособна възраст е икономически неактивното население. То включва лицата, които нямат работа и не търсят работа извън домакинството, домашното стопанство, временно нетрудоспособните лица, учащите в трудоспособна възраст, наематели, рентиери и т.н. Броя и структурите на икономически активното население се формира под действието на различни демографски, икономически и социално-психологически фактори. Особено силно е влиянието на демографските фактори, които определят броя, възрастовата, половата и брачната структура, като определят неговите качествени и количествени характеристики. От своя страна икономическите фактори определят възможностите за трудова реализация на населението, а социално-икономическите фактори определят формирането на мотивации и нагласите за труд. За определяне на икономическата активност се използват следните коефициенти:

- относителен дял на икономически активното население с прямо общия брой на неселението.

- коефициент на икономическа активност, който представлява съотношението между работната сила и населението на 15 и повече години.

- икономическо натоварване на трудоспособното население - съотношението между населението в нетрудоспособна възраст спрямо населението в трудоспособна възраст.

В основата на икономически активното население стои населението в трудоспособна възраст, в бъдеще ще се включва все по-голяма част от населението в над трудоспособна възраст. До голяма степен категорията икономически активно население съвпада с категорията работна сила и често се използват като синоним. Работната сила представлява текущото икономически активно население и включва лицата на 15 и повече години, които влагат своя труд за производството на стоки и услуги. Работната сила е съставена от броя на заетите и безработните лица, които активно търсят работа. Те са основата на пазара на труда, където действат принципите на търсенето и предлагането. Състоянието на икономиката в отделните страни определя съотношението между заетите и безработните. Неблагоприятните демографски и социално-икономически процеси се отразяват негативно върху компонентите на работната сила и предизвикват остри социални противоречия в отделните страни и региони. За характеризиране на трудовия потенциал и работната сила се използва икономическата категория заетост. Тя представлява съвкупност от икономически отношения свързани с обезпечаване на работни места и участие в стопанската дейност. Към категорията на трудово заетите лица се включват лицата, които в определен момент извършват някаква дейност в държавния или частния сектор срещу която получават трудово или под друга форма възнаграждение. Към нея се отнасят и временно отсъстващите от работа поради отпуск по болест, бременност, раждане, отглеждане на деца и т.н. В заетите лица се включват работодатели, самостоятелно заети и наети лица и лица работещи без заплащане в предприятие, фирма или стопанство на родственици или членове на тяхното домакинство. Заетостта се измерва чрез коефициент на заетост, който представлява съотношение между броя на заетите лица и населението на 15 и повече навършени години спрямо броя на икономически активните лица. Пълна заетост на трудоспособните лица на практика не може да има, тъй като тя зависи от трудоспособността и инвалидността на населението, както и от безработицата. Под трудоспособност се разбира възможността за физическа и духовна, биологически определена способност на човек да извършва определени дейности. Инвалидността представлява постоянна или временна загуба на трудоспособността на човек поради заболяване или нещастен случай. Тя може да бъде постоянна, частична или временна. Частично загубената трудоспособност води до необходимост от промяна на работата за временен период или за постоянно. Загубата на трудоспособност се установява от лекарски комисии, които определят степента на инвалидност. Безработицата е социално-икономическо явление, характеризиращо се с това, че част от работната сила на една страна, административно-териториална единица или населено място не може да намери работа за по-къс или по-дълъг период от време. Тя се възприема, като израз на слабост в социално-икономическото развитие на дадена страна или регион. Според международната организация на труда, за безработен се счита този, който е без работа и активно търси работа или на разположение на пазара на труда. Безработните лица са обособени в две групи. Първата е с право на парично обезщетение, а втората е без право на парично обезщетение, но с право на помощи при безработица. Безработицата се измерва с коефициент на безработица, като представлява съотношение на броя на безработните лица, спрямо работната сила - спрямо работоспособното население или спрямо трудово заетите лица. Броя на безработните и коефициента на безработица варира в отделните години и сезони. На безработицата се обръща внимание, предимно върху отрицателните и черти и най-вече на въздействието и върху стандарта на живот на населението. От друга страна безработицата поражда конкуренция на пазара на труда, където все повече се предявяват изисквания за качеството на работната сила. При повишен обем на безработицата е невъзможно да се проведат структурни изменения в икономиката и да се повиши нейната ефективност. Пълната заетост задържа развитието, защото не позволява да се премахнат неефективните производства, с мотива да не останат хората без работа. Точната характеристика и оценка на безработицата на национално, регионално и локално равнище е много важно с цел да се предприемат адекватни мерки свързани с ограничаване на нейното негативно влияние и насърчаване на заетостта. Това се осъществява посредством разработване на стратегия и политика за развитие на пазара на труда, които се изготвят в отделните ведомства. В тях основни приоритети са създаването на нови работни места, намаляване броя на безработните, предотвратяване на продължителния престой на безработните на пазара на труда, намаляване на разпространението и продължителността на безработицата сред неравностойно поставени групи безработни и други. За целта се провеждат мероприятия за осигуряване на добре функциониращ пазар на труда, чрез създаване на условия и предпоставки за увеличаване на търсенето и предлагането на работна сила, насърчаване и увеличаване на трудовата дейност, ограничаване на разпространението и продължителността на безработицата, мониторинг на пазара на труда, внедряване на нови информационни технологии и други. Важен елемент и основен приоритет на активната политика на пазара на труда е обучението за професионална квалификация, чрез което се осъществява базисна професионална квалификация гарантираща трудова реализация, както и осигуряване на атрактивността на работната сила. В отделните страни и региони икономическата активност, заетостта и безработицата са различни, това се определя от демографското и социално-икономическо развитие. Според международната организация на труда икономически активното население е над 40% от неселението на Земята или 3/4 от трудоспособното население. Над 60% от него живее в икономически по-развитите страни в които делът на икономически активните лица е над 45% от неселението им, което се дължи на по-големите възможности за намиране на работа и за демографското остаряване. В икономически развиващите се страни делът на икономически активното население е под 40%, разликата в показателите между двете групи страни би била по-голяма ако в развиващите се страни се спре разпространението на детския труд, в качеството му на работна сила. Като цяло по-ниския дял на икономически активното население в развиващите се страни се дължи на значително по-слабото социално-икономическо развитие и на много младата възрастова структура на населението.

Големи са различията в половата структура на икономически активното население, това се дължи на демографските различия и на специфичността в стопанската специализация. Средно в света икономическата активност при мъжете е два пъти по-висока от тази при жените или иначе казано около 45% от мъжете в света са икономически активни, докато 27-28% са икономически активни. Много нисък е относителния дял на икономически активните жени в Латинска Америка, Африка и Южна Азия, там той е под 15%. Глобалната тенденция е към повишаване на трудовото участие на жената в общественото производство, което е характерно за икономически развитите държави. Това е резултат от еманципирането на жените, повишаване на образованието, облекчаване на труда в домакинството, разпространяване на семейното планиране, създаване на система от социални заведения за отглеждане и възпитаване на деца, както и нарасналата потребност от работна сила, особено в непроизводствената сфера. Съществуват различия в икономическата активност и по възраст. Най-голяма е икономическата активност при мъжете на 30-50 години, а при жените тя е 20-30 години. Качествена характеристика на икономически активното население, диференцирана по отделни възрастови групи се прави на основата на производителността на труда. Как се делят възрастовите групи:

- Първо имаме най-млади - от 15 до 19 години, в тази група попадат предимно ученици, високо е образователното равнище, но отсъства производствен опит. Високи са изискванията към условията на работа и важно място заема престижността на професията, миграционната подвижност е висока.

- Втората група - млади от 20 до 29 години, тази група се отличава с добра общообразователна и специална подготовка, както и с не голям производствен опит. Мъжете активно участват в миграционния процес, което пък обуславя текучество на кадрите. Жените са в активна фертилна (детеродна) възраст и участието им в общественото производство зависи от броя на децата в семейството и обезпечеността на децата в тяхното отглеждане.

- Трета група - средна възраст от 30 до 39 години, при тази група активността е най-голяма, тя е стабилна и има висока квалификация и достатъчен производствен опит.

- Четвъртата група - възрастни от 40 до 49 години, лицата от тази група се отличават с голям производствен опит и висока трудова квалификация. Те са стабилни на работните си места и при тях има ниско текучество.

- Пета група - най-възрастните от 50 до 59 години, при тази последна група имаме понижена трудова активност и по-ниска производителност на труда, но притежават голям производствен опит, като цяло при тях исторически е натрупан голям относителен дял от по-ниско образователно икономически активно население.

Важна социално-икономическа характеристика на работната сила е отрасловата структура на заетостта на населението, при отделните страни трудовата заетост на населението се отчита по различен начин, това се дължи на специфичното развитие на стопанството, провежданата политика и на различните отраслови класификации в отделните страни. Затова когато се правят количествени и качествени сравнения по отношение на заетите трябва да се извършват много внимателно, за да не се стига до погрешни изводи. Основната част от трудово заетите лица в света работят в първичния сектор (добивния сектор), тъй като в него попадат: селското стопанство, горското стопанство и добивът на полезни изкопаеми. Високата заетост в селското стопанство показва, че все още голяма част от държавите в света са изостанали в стопанското си развитие и проблемът с изхранването на населението в глобален мащаб все още не е решен, но общата тенденция е на непрекъснато намаляване на заетите в селското стопанство. Най-висока е заетостта в селското стопанство при страните от Африка и Азия, в развитите страни в света относителния дял на заетите е само около 9%, докато в Африка и Азия достига 60%. Около 30% от заетите лица работят в третичния сектор (сфера на услугите), тенденциите са непрекъснато нарастване на заетите в отраслите на този сектор във всички страни в световен мащаб. Причината за това е развитието на туризма, управлението, обслужването на населението, образованието, информационните технологии, финансовите дейности. Това е за сметка на заетите в първичния и в по-малка степен във вторичния (преработващ сектор). Много висок е обемът на заетите в третичния сектор в САЩ - над 55%, в страните от континента Европа - над 50%, във вторичния сектор заетостта е по-ниска и съставлява около 20% от всички заети. В миналото тенденцията на нарастване на заетостта е била с най-високи темпове поради ниската степен на индустриализация в Африка, Латинска Америка и Азия, в резултат на технологичния прогрес, екстензивното развитие на вторичния сектор се прекрати, особено в развитите страни. Страните които имат най-висок дял на заети във вторичния сектор са Германия, Япония, Великобритания, Белгия, Испания - около 40%, в САЩ заетите в този сектор са около 30%. В исторически аспект заетостта на населението може да се разглежда по цивилизации. Всеки тип цивилизация се сменя от съответната икономическа революция свързана с начина и характера на производство. Така в развитието на човешката цивилизация са протекли четири типа цивилизационни революции. Най-старата от тези цивилизации е селскостопанската, тя е продължила най-дълго време - от преди 6 хил. години, до 18 век. Започва със събирачество, лов и риболов и достига до целенасочено обработване на земята, основната част от населението се концентрира в районите на производството - Египет, двуречието (между реките Тигър и Ефрат). Днес този тип икономика е характерна за някои страни от Африка и Азия, а много малка част от населението на земята изкарва прехраната си по този начин. Следващата цивилизация е промишлената (индустриалната) тя започва през 18 век и продължава до средата на 20 век. При нея първоначално голяма част от населението е заето в отраслите на добивната промишленост, но постепенно се развива промишлеността и строителството, редица страни в Латинска Америка и Азия се намират в момента в този тип икономика. Третият тип цивилизационна революция е научно-техническата, тя протича от средата на 20 век до 80-те години на същия век. характерно за нея е преобладаването на заетостта в третичния сектор. В този етап на икономическо развитие се намират по-голямата част от страните в света. Четвъртата революция е постиндустриалната (информационната), при нея нараства делът на заетите в сферата на интелектуалното производство и духовната култура. Очаква се този относителен дял да достигне до 90% от заетите, а в индустрията и селското стопанство да бъде в порядъка на 10%. Този тип на икономическо развитие е характерен за САЩ, Канада и някои от развитите европейски държави, като Германия, Великобритания, Франция и от Азия - Япония и Корея (южна).

Труд и кадри в туризма

Трудът е целесъобразна човешка дейност в резултат на която се създава туристически продукт. Приносът на живия труд и туристическия бизнес е от определящо значение, защото е свързан с туристическите услуги, които заемат преобладаващ относителен дял в структурата на туристическия продукт. Преобладаващата част от специалистите в сферата на туризма отричат производствения характер на труда, като се обосновават, че труда създава основно услуги, а не материални блага. Друга част от специалистите смятат, че заетите в хотелиерството полагат труд с непроизводителен характер, а пък тези в ресторантьорството са с производителен. Трети са на мнение, че трудът в туризма има в преобладаващата си степен производителен характер, аргументите на тази трета група са свързани с факта, че услугите в туризма са насочени към поддържане на потребителната стойност на материалните условия за производство на туристическия продукт (хотелиерството) и пространственото преместване на материални блага до мястото на потреблението им и, че заетите в туристическите услуги създават доход. Заетите в сферата на туризма в своята съвкупност са получили специфичното наименование туристически персонал, това се обяснява с характера на туристическото обслужване в което на преден план стои отделната личност оказваща услуги. Туристическият персонал включва две основни категории, първата се нарича търговски персонал, а втората е не търговски персонал. Търговският персонал е този, който е зает пряко в производството на основния туристически продукт - хотелиерство, ресторантьорство, туроператорска дейност, транспортна дейност и екскурзоводство. Нетърговският персонал участва в допълнителни и спомагателни дейности, една част от туристическия персонал е постоянен, а друга част е сезонен.

Характерни особености на труда и на кадрите в туризма:

- Туристическият продукт предвид комплексния му характер е резултата на труда на съвкупния работник, в неговото производство участват различни професии и персонал и само в тяхната тясна връзка е възможно да се създаде завършен туристически продукт.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по геодемография 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.