Лекции по геодемография


Категория на документа: Икономика


 През ХХ век в повечето държави в света започват да се провеждат преброявания. В края на ХХ век в преброяване на населението са обхванати около 98% от населението в света, т.е. в почти всички страни в света. Събираните данни от преброяванията са най-надеждни за броя, състава, движението и разпределението на населението по страни, континенти и общо за света. По препоръка на ООН след 200 година в повечето страни са проведени преброявания, част от които са субсидирани от ООН. От началото на съвременните преброявания до сега в света са проведени над 2000 преброявания. Организирането и провеждането на едно преброяване и съпътстващите го дейности по обработка и публикуване на информацията е сложно, трудоемко и скъпо струващо държавно мероприятие. Заради това преброяванията не се провеждат регулярно във всяка държава, а правителствата избират най-подходящите за страната дати, години и програми. В резултат на това в света съществуват значителни различия по отношение на годините и програмите на преброяването, което до известна степен пречи за получаването на по-достоверна информация за броя и структурите на населението както в света, така и в отделни региони. Още през 1880 година е проведено първото преброяване в Княжество България, а 4 години след това през 1884 год. В Източна Румелия. След Съединението регулярно се провеждат преброявания. Досега са проведени 17 преброявания на населението. Повечето от тях са проведени през зимния период в края на годината, поради фактът, че тогава миграционната подвижност на населението е най-малка. Изключения правят само последните две преброявания : 2001 год.- март месец и 2011 год. - февруари. Преброявания в България са извършени през 1887, 1892, 1900, 1905, 1910, 1920, 1926, 1934, 1946, 1956, 1965, 1975, 1985, 1992, 2001, 2011 година.

Към преброяванията на населението се проявяват редица изисквания. Много важно изискване е централизираността , което означава че то трябва да се провежда по единна методика, което се осъществява от специализирани органи /статистиката/. Друго изискване е изчерпателността или обхващане на цялото население на страна. Третото изискване е едновременността при провеждане на преброяването. Началото на провеждане на преброяването се нарича критичен момент. Всички статистически органи се стремят да проведат преброяването в кратки срокове, т.е. спазване на принципа кратковременност. При еднодневните преброявания с временно ограничаване на предвижванията на хора резултатите са най-точни, но са много скъпи поради необходимостта от обучение на много преброители. Ограничени са параметрите, които се събират и до голяма степен се нарушават правата на гражданите. Еднодневни преброявания са правени в Турция, Албания, Парагвай, Либия, Ирак. Обект на наблюдение при преброяванията са гражданите, чужденците, семействата и домакинствата, затова винаги трябва да се прави разлика между домакинство и семейство. Домакинството представлява група от хора, които живеят заедно и имат общо домашно стопанство, общи интереси и задължения. Докато семейството се състои от минимум 2 лица, които са обединени на базата на брачен договор или кръвно родство, свързани с общност в бита и взаимна отговорност . Или за разлика от семейството родствените отношения между членовете на домакинството не са задължителни, дори може да се състои от 1 човек, който живее самостоятелно. Според методологията, която се използва при преброяванията в отделните страни се наблюдават следните категории население: постоянно население, налично население, временно отсъстващи лица, временно присъстващи лица и юридическо население.

Постоянно население - към тази категория се отнасят лицата, които към критичния момент на преброяването са преброени като постоянно налично население,както и лицата, които са временно отсъстващи.

Налично население - тази основна категория при преброяванията на населението се използваше в миналото. Към нея се отнасят лицата, които в критичният момент на преброяването живеят постоянно в преброяваното населено място и са се намирали в него, както и лицата преброени, като временно присъстващи, тоест които живеят в друго населено място, но в дадения момент се намират на това място.

Временно отсъстващи - лица, които в момента на преброяването се намират извън населеното място, където живеят постоянно, но не за повече от 6 месеца. Във връзка с командировка, временна промяна на местоработата, на гости, ваканция и почивка.

Временно присъстващи - лица, които в критичния момент на преброяване се намират в селище, където не живеят постоянно.

Юридическо население - тази категория обединява съвкупност от хора, свързани с дадено населено място, посредством някакви правила за регистрация, тоест те са записани в селищните регистри (подотчетни).

При разглеждането на броя и промените на населението в света се наблюдава тенденция, че динамиката на населението нараства с ускорени темпове. В началото на летоброенето, поради ниската степен на развитие на производителните сили, природните фактори са детерминирали (определяли) броя на населението. Средно годишното нарастване на населението в проценти за един период от хиляда години е бил само 0,02%.

През късния палеолит , когато се използват по-усъвършенствани оръдия на труда, човек е ставал по-независим от капризите на природата и случайностите. Коренни промени в живота на човечеството настъпват през неолита - 7 хил. години преди н.е. Тогава за първи път се появява производството заражда се земеделието и животновъдството, започва направата на глинени съдове и обработка на мед. В резултат на това животът на човека става по-независим от природата. През този период възникват първите селища построени от човешка ръка

Достиженията на човешкото общество са създали благоприятни условия за снижаване на смъртността и преди всичко смъртността от глад. Някои демографи и антрополози окачествяват нарастването на населението през неолита, като първа демографска революция и първи демографски взрив. През този период населението на земята е било концентрирано в двуречието на Нил, реките Инг и Ганг, реките Хуан Хъ и Ян Дзъ и средна Азия. През античната епоха условията за съществуването на човека стават по-благоприятни: камъкът е изместен от метали, постепенно от медта след това бронза и накрая желязото. Започва да се развива поливното земеделие, подобрява се агротехниката и се използва водната сила за задвижване на воденичните колела. През този период се появява и първата писменост, с което започва документираният исторически етап в живота на хората. Започва разслоението сред населението и появата на занаятите и търговията, на умствения и физическия труд. Всичко това води до съществени изменения в бита и производствената дейност на човека и за да се регулират отношенията между хората възниква механизма на държавата и нейните органи като институция. През първото хилядолетие от новата ера населението на земята нараства бавно. Основни причини за това са войните, въстанията, епидемиите и глада. Средно годишните темпове на нарастване са 0,02%. През този период протича и така нареченото "Велико преселение на народите". Арабските нашествия в Европа, които вземат много жертви и така в края на първото хилядолетие броя на населението на земята достига 305 мил. души, като основната част е съсредоточена в Азия, Европа и Африка. До 15 в. ръстът на населението е бил неустойчив, като темповете на нарастване се понижават. Хронистите отбелязват, че през 14 в. в европейските държави е имало големи загуби на население, породени от чумни епидемии и глад, които не са компенсирани от приток на население от други континенти. Оценките, които се дават, за загубите варират при отделните държави до 1/2 от населението. Това е резултат и от лошите санитарно-хигиенни условия при които е живяло населението. По време на кръстоносните походи и междуособните войни в Европа континентът е загубил няколко милиона души. Така през 15 в., най многобройно е било населението на Китай, на второ място е била Индия, на трето Япония, Франция е била четвърта, Русия пета и Италия шеста. Голям брой население са имали държавите от Западен Судан и Африка, както и тези на Ацтеките и Маите. От началото на 16 в. започва устойчиво нарастване на населението. Това се дължи на културния и стопански подем (прогрес) на европейските държави, където населението се удвоява само за 150 години. След Великите географски открития започва значително преразпределение на населението между отделните континенти. Така за периода 16-18 век от Европа за Северна Америка са се преселили около 2 мил. души, а във войните загиват над 8 милиона души. Високата раждаемост и започналата да намалява смъртност позволяват тези загуби да се компенсират и да има високи темпове на нарастване. От началото на 19 век в повечето страни в Западна Европа започва демографски преход при който имаме поддържане на равнището на раждаемост и намаляване на смъртността, в резултат на което бързо нараства броя на населението. Най-многолюдни в Европа са Франция и Германия, следвани от Италия. През същото време в Азия живеят 620 мил. души, от които половината в Китай. Темповете на нарастване на населението се забавят в резултат на колонизацията, войните, глада и епидемиите. Същото се отнася и за Африка, но тук специфичното е търговията с роби. Най-бързо нараства населението на Америка и Австралия в резултат на емиграцията от Европа към тях. Типично за тези два континента е значителното намаляване на броя на местното население, постигнато чрез физическо унищожаване и пренасяне на болести от Европа (чума и едра шарка) непознати до момента за местните.

От началото на 19 в. до началото на 20 в. населението на Земята нараства 1,7 пъти, докато в Америка, то се учетворява, а в Австралия то се утроява. В останалите континенти то не може да се удвои за този период. За Европа това се дължи на големите емиграционни потоци, все пак в Европа се създават по-благоприятните условия за ускорено нарастване на населението, затова допринасят техническата и културна революция, приоритетното развитие на промишлеността, което води до подем в науката, техниката и културата. Освен това се създават условия за развитието на агротехниката и селското стопанство, навлизат химическите торове, селекцията и създаването на нови сортове и семена, земеделски култури. Всичко това позволява да се повиши производството и добива, да се осигури изхранване на населението, както и на подобряване на санитарно-хигиенните условия на населените места. Медицината и фармацията също бележат развитие и се организира функционираща здравна мрежа. Тези условия допринасят за намаляване на смъртността и до повишаване средната продължителност на живот. Близо до европейските условия се доближава континента Северна Америка (САЩ и Канада) в останалите континенти условията не са се променили съществено. Колониалните условия в Азия, Африка и Южна Америка не променят съществено условията за живот на местното население. Гладът в тези континенти е често явление, както и възникващите епидемии, така например в края на 19 век в Индия, над 20 мил. души умират от глад, а в Китай около 7 мил. души. В резултат на това броя на населението в тези континенти нараства с по-бавни темпове. Така в началото на 20 век населението на земята достига 1630 мил. души (1 милиарда и 630 мил.). до края на 20 век неселението нараства с около 4,4 мил. души. Темповете на нарастване на населението рязко нарастват през 1950 година. През 2001 година населението на Земята е 6 милиарда 137 мил. души. За да достигне през 2011 година 7 милиарда души. През 70-те години на 20 в. темповете на нарастване на населението на земята са над 2%, независимо от големите загуби на население в резултат на световните, гражданските и локалните войни през това столетие се наблюдава най-висок ръст на населението, което се окачествява в демографската литература, като демографски взрив. Резкият ръст на нарастване на населението се дължи на дълбоките промени, които настъпват в раждаемостта, смъртността, семейната структура, урбанизацията и миграцията. В края на 50-те години на 20 в. се заговори за"бейби бум" в резултат на много високата раждаемост. Същественото нарастване на населението се дължи на рязко снижаване на смъртността в резултат на масовите мероприятия, които проведе Световната здравна организация и политиката на развиващите се страни в областта на здравеопазването, фармацията, особено с превантивните мерки като: ваксинации, взети спрямо заразните заболявания, така в началото на 21 в. темповете на нарастване на населението са 1,2% или изразено в абсолютен брой, това е 80-100 милиона души годишно. В някои части на света се появи явлението демографска крика, което е характерно за четвъртата фаза на демографските преходи, при което има намаление на населението. Според дългосрочните прогнози на ООН населението на земята през 2050г. ще достигне 9,3 милиарда души. Регионалните различия в развитието на населението на земята през 21 в. се обуславят от значителния ръст на населението в неразвиващите се страни, където се разрази мощния демографски взрив за сметка на значително намалелите темпове на нарастване на населението в развитите страни. Най-бързо нараства населението на Латинска Америка. През последното столетие 7 пъти е нараствало населението на Латинска Америка, следвано от това на Африка и най-малко това на Европа. До сега най-големият по население континент си остава Азия, където живеят почти 4 милиарда души, на второ място е Африка 992 милиона души, Европа е на трето място с 878 милиона души, на четвърто е Латинска Америка 680 милиона души, следваща е Северна Америка 470 милиона души и последна е Австралия и Океания 60 милиона души.

Геодемография. Регулиране.

Геодемографското регулиране е важна съставна част на геодемографията. Има за предмет насоките за решаване на проблемите свързани с населението и то в частта му за естественото движение. Демографското регулиране може да бъде в две насоки:
• - насърчаване на раждаемостта;
• - снижаване на раждаемостта;

Към първата група страни спадат тези от Западна Европа и Северна Америка. Към втората група принадлежат страните от Азия, Африка, Латинска или Южна Америка. За да се осъществи демографското регулиране се предприемат различни мерки като планиране на семейство и стимулиране на раждаемостта. В страни с висок демографски прираст (преди всичко развиващите се страни) се води политика за планиране на семейства, голяма част от тези мерки се регулират и осъществяват от съответните дирекции на ООН. Въпросът за характера на динамиката на демографските процеси е дискусионен, като цяло тези процеси са неравномерни във времето и пространството. При определени икономически, социални, политически, природни и други условия е възможна цикличност на демографското развитие. Демографската политика следва да отчита регионалните диференциации, тоест да е част от общата регионална политика. Демографската политика трябва да е съобразена с националната специфика във всички развиващи се и високо развити страни. Различават се няколко вида демографска политика:

- пронаталистична - има за цел да стимулира раждаемостта, едно от достойнствата и е сравнително ниската годност към тенденцията на намаляване на брачността. Добър пример за такава политика е опита на Франция в годините след втората световна война.

- Семейната демографска политика е косвена политика, също цели повишаване на раждаемостта, но не директно, а подпомагане на семействата при отглеждането на децата. ООН дава приоритет на този вид политика, която в някои страни се реализира под формата на т.нар. "семейно планиране". Водещо място при реализацията й заемат помощите, различните видове социални осигуровки и особено жилищното задоволяване. Добър пример за такава политика е практиката на Китай през последните 2-3 десетилетия.

- Либералната политика гарантира свобода на индивидуални решения при избор на семеен партньор, брой раждания, осиновяване и т.н., минимизира всички форми на социална дискриминация на майките, отрича принудителни мерки от вида на забрана на аборти, премахва високите такси при развод и данъчното облагане на бездетните семейства.

- Прагматичната политика най-често е синтез на първите три вида. Тя включва и целево регулиране на миграциите, без да се ограничава правото на хората за свободен избор на местоживеене. Конкретното й съдържание и форми за реализация за всяка страна следва да се определя на основата на ситуационен анализ.

Обективната потребност от научно обоснована и системно реализирана прагматична демографска политика в България е особено остра. Демографският срив изисква както наличието на стратегическа концепция, така и неотложни регионално диференцирани действия. Тази политика следва да е ангажимент и на държавната власт, и на различните неправителствени организации, ориентирани към проблематиката на демографските процеси. При формирането на политика в тази област все по-силно влияние оказват и ще оказват и изискванията за европейска интеграция.

Урбанизацията като понятие е добила популярност с увеличаване с увеличаване дела на градското население и преди всичко разширяване на градския начин на живот върху обширни територии. На фона на големите преобразования като понятие урбанизацията обхваща по-широк кръг процеси. Вече се касае не само за преселване от селата към градовете, а също така и за намаляване на различията между града и селото, като се пристъпва към комплексно изграждане на материално-техническа инфраструктура за производство, локализация на производството и на селищата и за осигуряване на висок и равностоен жизнен стандарт. Следователно урбанизацията е процес свързан с дълбоки структурни преобразувания на съществуващи градове и села. На основата на развитието на нови производства, най-нови форми на индустриализация, транспорт, масови комуникации, жилищно строителство и други. Регулираната урбанизация има за крайна цел хармонично демографско, селищно устройство на територията на страната. От Западно Европейските страни, Англия има най-големи традиции в развитието на регионалната политика след 1930г. изразява се в непрекъснато усъвършенстване на държавното регулиране. Доказателство за това е постоянния мониторинг, който се осъществява от държавните власти. Формите и методите на териториално управление в САЩ и Канада, като напреднали страни, в много случаи съвпадат с тези на Западно Европейските, специфичното в САЩ се изразява в следните две направления:
- Увеличаване на автономността на местните органи на управление на регионална икономика;
- Увеличаване на възможностите и преизграждането на техническа и социална инфраструктура.

В резултат на урбанизацията и пренаселването на градовете, съответно реконструкцията им, се наблюдава обратното явление джентрификацията. Това е процес при който се наблюдава движение на населението от центровете към покрайнините (от централните части на града към предградията и близките малки населени места).

Демографски преход и демографски цикли

Демографска политика - политиката за развитие на населението е интегрална част от цялостната политика за икономическо, културно и социално развитие на страната. В световен мащаб се отличават три типа демографска политика спрямо раждаемостта:
- Пронаталистична;
- Антинаталистична;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по геодемография 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.