Лекции по бизнес комуникации


Категория на документа: Икономика


* Заключение: не бива да бъде резюме на това, което сме говорили, трябва да подтикнем аудиторията към действие. 4 възможности за заключение: 1.Твърдение /"Това трябва да направите"/; 2. Обещание /"Ако направите това, ще получите.."/; 3.Въпрос /"А бихте ли се чувствали добре, ако не го направите?"/; 4. Връщане към началото /"Задаване на отговор по някакъв въпрос от началото"/

* Реторични похвати /ср-ва/: чрез тях се осъществява връзка с аудиторията и се постига по-силно въздействие. Такива похвати са:
* Паралелна структура - използване на елементи на изречението, които си приличат функционално и конструктивно.
* Триади - допринасят за по-голям ефект на презентацията. Изследванията показват, че група от 3 неща, изглежда в нашето съзнание като пълна и задоволителна.
* Антитеза - противопоставяне 1 изречение на друго.
* Реторични въпроси - задават се не за да се получи отговор, а за да се предизвика ефект в/у аудиторията.
* Основни моменти в презентацията:
* определяне на целта, опознаване на аудиторията, вземане на решение какво да бъде казано, подготовка на съдържанието, да си подготвим материали, репетиране.
* Как се говори ефективно?
* - не се чете!
* - без жаргонни думи, непознати термини за слушателите!
* - застава се с лице към аудиторията
* - добре е да се разхождаме, получава се по-голяма съпричастност
* - сдържани жестове
* - подходящо облекло
* - изражението на лицето трябва да събужда интерес
* - изправена стойка
* - да се поддържа зрителен контакт
* - да се избягва т.н отбранителен език на тялото
* Провеждане на съвещание
* Съвещание - форма на делово общуване, в което се обсъжда проблем или ситуация с цел търсене на пътища за намирането на решения.
* Провеждат се 3 вида съвещания:
* Проблемни - имат за цел да се реши даден проблем, провеждат се като предварително се подготвя доклад, отг.се на ?-си, следват се разисквания и се изработват решения.
* инструктивни - Инф.се предава отгоре надолу. Провеждат се по сл.н-н - първо се представят разпорежданията от по-висшестоящите, после се отговаря на въпроси и се поставят срокове за изпълнение и отговорници.
* Оперативни - имат за цел да се получи информация за текущото състояние на нещата в отделите. Инф.се предава отдолу на горе. Първо се изслушват докладите на подчинените, след това се обсъжда и разрешава проблема.
* Подготовка за съвещание:
* Трябва да се определи проблемът, който ще се обсъжда, да се поканят подходящи участници, да се определи дата, време и място, да се осигурят подходящи условия за работа, оборудване, да се подготвят и осигурят на участниците необходимите материали,комуникативни умения: да се слуша внимателно говорещия, да не се употрябяват дълги изречения, да се използват професионални термини, да се избягват излишни прилагателни, да се придържаме към същността на проблема, да не изпадаме в подробности...
* Как се провежда съвещание?
* трябва да започне навреме, правят се няколко встъпителни думи за целта и задачите на съвещанието, съобщават се правилата и регламента на съвещанието, ръководителите трябва да осигурят безпристрастност и уважение на чуждото мнение. По време на съвещанието, ако е необходимо, ръководителят пояснява казаното от другите, за да подчертае различията в изказванията, след това се резюмират изказванията и в заключение, се формулира решение и се подлага на гласуване. В края на съвещанието ръководителят трябва да благодари на участниците, да организира довеждането на решение и да организира контрола по изпълнението на решението.

* Умение за слушане
* Активно и пасивно слушане (в зависимост дали участваме или не)
* Активното се разделя на: слушане с разбиране, оценъчно слушане - да направим оценка да открием силните и слабите страни, одобрително слушане - духовно и емоционално удовлетворение, емпатийно слушане - да покажем на другия, че го разбираме, съчувстваме.
* Техники за слушане
* Техники за нерефлексивно слушане: умението да се мълчи внимателно без намеса в речта на събеседника със забележки, като слушането се осъществява чрез 2 техники минимизация на отговорите или неутрални техники и буферни фрази. Нерефлексивното слушане се използва, когато искаме да съберем информация, без да даваме такава, ако събеседника иска да обсъди наболели въпроси, ако се затруднява в изразяването на своите проблеми, при сдържане на емоциите.
* техники за рефлексивно слушане: тук се използва обратна връзка с цел да се контролира точността на възприетата информация. Рефлексивното слушане се използва, когато инф.може да е многозначна, степента на себеразкриване може да бъде ниска, в съобщението може да има скрити послания, опитът на хората е различен. При рефлексивното слушане се използват 4 техники на слушане: изясняване, перифразиране, отразяване на чувства, резюмиране.
* В зависимост от стила на слушане хората се разделят на: категоричен слушател, расъдлив, одобряващ, аналитичен, отзивчив.
* Невербални средства за комуникация - играят спомагателна роля в процеса на комуникация. До голяма степен е несъзнателна, действаме инстинктивно, затова се смята, че издаваме истинските чувства и нагласа на хората. Роля на невербалните комуникации - управление и контрол на соц.ситуация - чрез жест да покажем на някого, че разговорът е приключил; себепредставяне - колко е културен и възпитан 1 човек; комуникиране на емоц.състояния - основни човешки емоции/страх, радост, тъга/ се издават чрез 1 и същи невербални средства; дават инф. за нагласите на хората - вътрешна предубеденост, готовност да реагират по опр.начин.
* функции: повторение - подсилват вербалното съобщение; заместване - не казваме нищо, а показваме, подчертаване - чрез интонация на гласа, противопоставяне - несъгласуване м/у верб.и неверб.комуникации,регулиране и управление, допълване.
* видове: поглед, проксемика - пространствени и времеви характеристики на общуването, екстра-лингвистична с-ма от знаци - смях, плач,интунация, темп на говорене, паралингвистична с-ма от знаци - знаци на езика и на речта, оптико-кинесическа с-ма: език на тялото, жестове, мимика, пози.
* Комуникациите като транзакции
* Междуличностното взаимодействие и поведението на хората 1 с/у друг в процеса на комуникация може да се анализира чрез модела на Социалните транзакции на Ерик Бърн. Според този модел, когато 2ма души си взаимодействат, те застават 1 с/у друг. Възможни са следните психологически позиции, които той нарича "его статус", "его състояние. При "его статуса" на родител се отличава грижовност, наставничество, критичност, упражняване на контрол. "Его статуса" на дете се отличава със спонтанност, емоционални реакции, зависимост, творчество. В какъв Его статус се намира човекът може да бъде разбрано от думите, които използва, начина на говорене, невербалните комуникации, жестовете. Според Ерик Бърн единицата на соц.взаимодействие се нарича транзакция. Ако двама или повече души се срещнат, то рано или късно 1ният ще проговори или ще даде знак, че осъзнава присъствието на другия - това се нарича транзакционен стимул. Другият ще каже или ще направи нещо, което е свързано със стимула това се нарича транзакционен отговор. Следователно транзакциите са комбинаци от транзакционен стимул и отговор. Те се делят на 2 вида: успоредни: при които транзакционните вектори са успоредни 1 на друг, успоредни транзакции - когато процесът на комуник може да продължи дълго време м/у хората се създават удовлетворителни отношения. Пресечени транзакции: те са неефективни, обикновено се прекъсват с гневни чувства от страна на участниците, създават се неудовлетворителни отношения и обикновено комуникацията се прекъсва.
* Скрити транзакции - при тях съобщението се предава на социално и психологическо ниво. Ако са на соц.ниво те са успоредни, а ако са на псих.ниво - пресечени, комуникативният процес няма да бъде ефективен, т.е поведенческият резултат се обвързва с психологическото ниво. Анализът на този вид транзакции се извършва чрез наблюдение на невербалните сигнали - тона на гласа, жеста, положението на тялото, мимиките...
* Извод:

Сама по себе си транзакцията може да бъде добра и лоша. Ако искаме да поддържаме плавен поток от комуникации, трябва да се стремим към успоредни комуникации. Ако общуването с партньора става рязко, дискомфортно, то трябва да се провери пресичат ли се неговите с нашите транзакции. В организационен план най-подходящи са транзакциите типа възрастен-възрастен, умерено допълнени от родителски и детски его статус. Его статусът е тясно обвързан с лидерските стилове. Най-свободен е лидерът с добре развит его статус на възрастен. Хората с родителски его статус са по-склонни да използват силови стратегии, хора с детски его статус се стремят към избягване на конфликтите и хора с его статус на възрастен търсят решения на конфликтната ситуация.
* Преговори:
* Процесът, чрез който се постига споразумение м/у 2 страни или повече личности или групи като всяка от страните получава някакви изгоди. Воденето на преговори е начинът, по който хората се опитват да преразпределят интересите си, отношенията си, решенията си. Всеки метод на водене на преговори се оценява по 3 критерия:
* 1/да се доведе до сключването на споразумение;
* 2/самият процес на преговаряне да бъде ефективен;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по бизнес комуникации 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.