Лекции по бизнес комуникации


Категория на документа: Икономика


* Стил Б /3 зона/ - слаба отвореност, силно желание за обратна връзка, поражда се недоверие, враждебност, напрежение.
* Стил В /2 зона/ - прекалена готовност да се дава инф, не чуват какво им казват другите, пренебрежително отношение към обратната инф. Хората са уверени в собственото си мнение и не се интересуват от мнението на др.
* Стил Г /1 зона/ - силна права и обратна връзка.
* Вътрешно-организационни комуникации. Делят се на: формални и неформални
* Формални - предпочитани, строго регламентирани, делят се на хоризонтални и вертикални в зависимост от това как протича процеса на комуникация.
* Вертикални - процесът на комуник.тече нагоре и надолу по линията на йерархията. Изпълняват се следните ф-ции на ръководството:
* - отдават се заповеди, разпореждания, указания, съвети, препоръки с целл да се направлява д.стта на подчинените
* - осъщ.се контрол по линията на обратната връзка
* - оценява се изпълнениета на задачите и на поведениет на подчинените;
* Има 2 форми на вертикална комуникация
* Възходяща - от по-ниските нива към по-възходящите свързани с идеи за работа, проблеми
* Низходяща - отнася се до съобщения изпратени от висшестоящите към подчинените /заповеди/
* Хоризонтални - инф.се предава м/у 2 страни на 1 и също равнище на организацията като споделят новини, поддържат се м/уличностни отношения. Постига се по-добра комуникация м/у отделите.
* Неформални комуникации - непълни, неточни, съобщенията са насочени към отделни групи хора, в основата им стоят личните отношения, предпочитанията на хората, НФК са слуховете, които се разпространяват в организ.
* Комуникационна мрежа - разкрива схемата на взаимодействие м/у участниците в комуник.процес. КМ-жи се делят на: Централизирани - потокът от информация протича през строго определени членове в зависимост от техния статус. Децентрализирани - потокът от инф.може да възникне от всяка точка, всеки отдел, звено и не е нужно да се насочва през точно определени членове на групата, няма определена последователност, няма влияние на ф-ра статус, а по-скоро лични предпочитания, качества
* Най-често използвани мрежи:
* Верига - статусна йерархия от 5 глена, директен път за предаване на инф.,висока точност, умерено централизирана мрежа, съобщението се предава по пътя на йерархията, хората може да не се чувстват удовлетворени от тази комуникация.
* Звезда - един високо статусен член и 4 члена на по-ниско ниво, но на еднакво р-ще. Централизирана мрежа, точност, бързина, средна групова удовлетвореност, формални решения.
* Кръг - ДЕцентрализирана мрежа, комуникация м/у членовете, които са непосредствено достъпни 1 до др, инф може да тръгне от всеки, не се ръководи от никакви правила, не се знае кой е източникът, ниска точност, скорост и обем на инф.висока удовлетвореност на хората, неформална комуник.
* Многоканална мрежа - дава пълна свобода на комуник връзка, всеки комуникира с всеки, децентрализирана мрежа, висока скорост на комуникация, предаване на съобщения, неформални отношения и висока удовлетвореност

* Устни комуникации - подчиняват се на правилата на устната комуникация, правилата на самата организация, как протича потокът от инф., опознава се стила на комуникация, соц-псих.сфера
* Видове речеви модели - Според мащабността:
* речеви модели за масово въздействие/масова комуникация/, за групово въздействие/организационна/; за индивидуално въздействие/междуличностна комуникация/
* Според начина на въздейстиве - речеви модели за пряко въздействие, РМ за опосредствувано въздействие/когато се обобщават мнение и реш на др орг/
* Речта е ср-во на езика за осъществяване на общуването с др хора. Езикът на човека е свързан с мисленето и общата култура, разкрива псих.състояние, управлява впечатления, които се създават.Езикът или говоренето е ср-во за даване на инф, за формиране и управление на впечатленията.
* Показатели, които формират езика:
* Стил на говорене - изразява особеностите на човека, х-ките на интелектуалните процеси, културата. 4 стила на говорене:
* Експресивен - използва се, когато искаме да внушим чувства, да приобщим някого към себе си.
* Директивен - използва се при възникнали проблеми, преговори.
* Рационален /разрешаващ проблемите/ използва се, когато се вземат важни решения.
* Мета стил - акцентът тук е на скритите послания, скритият смисъл на неизреченото.
* Звучност и темп на говорене - интонация и сила на гласа, темп на говорене
* Делови език - официален език, изисква съобразяване със ситуацията.
* Обективност - безлична диперсонализирана реч /без използване на "аз" - "ние решихме"/
* Императивност - чрез повелително изказване да ес оказва възвействие в/у адресанта с цел подчинение.
* Стандартизация - деловият език изисква много точност, ясност, конкретност, рационалност..
* Публичното говорене предявява някои изисквания към оратора: към физическите му качества, външния му вид, интелектуални х-ки, морални качества, търпеливост и внимателност към хората.
* Подготовка и етапи за провеждане на делови разговор: Той е един от водещите видове устна комуникация. В същността на Деловият разговор е стремежа на 1 лице/група чрез словото да дават инф, да предизвикат от др.страна желания за действие изменящо ситуацията или установяване на отношения м/у страните. Главната цел е да информира, инструктира, да убеди слушателите, да подкрепи някого или нещо. Деловият р-р започва с подготовка (определяне на цел, анализ на аудиторията, ситуацията, проучване на човека, с който предстои да се срещнем, избор на главните цели, проучване на темата, събиране на данни, факти, документи, подготвяне на план с основните моменти на р-ра)
* Етапи на ДР:
* Въведение - да се установи контакт, да се създаде атмосфера, да превлечем вниманието и да създадем интерес. Подходящо начало: снемане на напрежението със сърдечни думи, шега, представяне на темата с пример, аналогична ситуация, събитие, стимулиране, игра на въображението, чрез въпраси, схематично представяне на основните етапи, които ще се разглеждат.
* Предаване на информацията - формулиране на проблема, представяне на информация по проблема, затвърждаване.
* Етап на аргументирането - изисква концентрация на вниманието, присъствие на духа и знания, аргументите се използват за доказване на тезата и за контрааргументи.
* Етап на приключване на разговора и вземане на решения - изисква творчество, креативност, положително мислене, да се изработят добри решения, краят на разговора трябва да е положителен, р-ра трябва да се анализира:какви грешки сме допуснали, да се обърне внимание на съдържанието на р-ра.
* Презентация - средство за предаване на нашето послание на гр.хора, създаване на възможност за събиране на аудиторията на 1 място, където може да се проведе изложение и да се получи обратна връзка, може да се използва за търсене на съпричастност, форма на дискусия - да се изказват противоречиви идеи, да убеди аудиторията да предприеме определени действия.
* Структура на презентацията: Увод - Изложение - Аргументация - Опровержение - Заключение.
* Увод: Приветстваме слушателите, представяме се, обявяваме целта на презентацията, колко ще бъде дълга, какъв ще бъде форматът й, уведомяваме слушателите, че могат да задават въпроси и да се съобщи целта на презентацията. Можем да започнем с: новина, новост, кратка история, анекдот, хумор, цитати, използване на образи, картини, комплимент към аудиторията.
* Изложение: Преди да започнем с изложението трябва да си отговорим на въпросите: Кой стои в публиката? Какви хора са? Какво знаят по темата? Информирани ли са? Каква е целта на презентацията? Защо сме поканени да правим презентацията и какво очакват хората да чуят от нас?
* Трябва да се измисвят и подготвят нагледни ср-ва, с които ще се онагледи съдържанието. да се спести на публиката прекаленото заливане с информация, добре е да се направи изложение чрез разказ. В изложението се обрисува крайният резултат, към който се стремим и за да го продадем трябва да накараме хората да го пожелаят.
* Аргументация: Чрез нея аудиторията се убеждава и се привлича към нашата гледна точка. Трябва да представяме факти, а не мнения, не бива да показваме пристрастие, а трябва да оставим слушателите сами да преценят. Когато сме представили всички алтернативи можем да излезем с идея или предложеие като обясним защо смятаме, че това е най-доброто решение.
* Опровержение: особено важен елемент, когато компонента на обсъждане е противоречив, тогава трябва да се изслушат гледните точки на опонентите. Необходимо е да се отнасяме към хората сериозно, да се съобразяваме с мненията на другите. Възраженията могат да се елиминират като се постави акцент в/у нещата с които сме съгласни, а след това да поканим опонента да обсъдим проблема в др момент. Трябва да се прави разлика м/у лични и общи възражения и да се изслушва опонента, да се търси постигане на съгласие и да накараме опонента да даде отговор на собствените си въпроси.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по бизнес комуникации 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.